Когато демокрациите се стремят да защитят гражданите от новите заплахи на терористични групи като "Ал Кайда", "Ислямска държава" и "Боко Харам", старите правила - замислени за традиционна война между държави - понякога се превръщат в анахронизъм. Трябва да бъде постиган нов баланс между запазването на гражданските свободи на хората и защитата им от тероризъм.
Както казва Ахарон Барак, бивш председател на Върховния съд на Израел - страна, която се е сблъсквала с този проблем в течение на много десетилетия: "Въпреки че демокрацията често се бори с една ръка, вързана зад гърба, тя все пак има преимущество."
И Барак е прав поне в две насоки: следването на законовите правила ограничава демокрациите в борбата с терористи, които не се интересуват от международните закони; и все пак демокрациите трябва да се борят с тероризма с едната ръка вързана зад гърба, но това не означава, че другата не може да бъде използвана ефективно, законно и с реален резултат.
Бягство от свободата
Използването на военна сила срещу терористи, които вземат заложници, както прави "Ислямска държа", или използват човешки щитове, както прави "Хамас", изважда на преден план едно от многото трудни предизвикателства, пред които са изправени демокрациите.
Сред другите предизвикателства е това дали Западът е постигнал правилен баланс между нуждата от правителствен шпионаж и правото на лично пространство, дали заподозрените в тероризъм, които не могат да бъдат изправени пред съда, трябва да бъдат задържани в лагери като Гуантанамо, дали терористите трябва да бъдат обявявани за цели за убийство, и дали изтезанията изобщо могат да бъдат оправдани в някакъв случай.
Нито един от тези въпроси няма прост отговор
Те изискват нюанси и калибрация - неща, които често се губят в емоционалните дебати за спорните практики, използвани срещу терористи.
Скорошните събития в Газа, Сирия, Ирак, Афганистан и Украйна поставят първата от тези дилеми. Когато терористи атакуват вражеско цивилно население, като използват същото това цивилно население като жив щит, как демокрацията да реагира адекватно? Коя е подходящата морална математика за демокрация, претегляща живота на гражданското население срещу живота на невинното население, използвано като жив щит от терористи?
Трудният въпрос как да реагира демокрацията на такива атаки препъна Израел при последната война в Газа, като затрудни и опазването на населението от тероризъм, и спазването на върховенството на закона.
Регулиращият принцип на международното право е "пропорционалност" - масово недостатъчно разбрана концепция
Това не означава да има приблизително еднакъв брой жертви от двете страни на конфликта. Това означава, че когато се избира смислена военна цел за атака, знаейки, че атаката може да причини цивилни жертви, броят евентуални жертви трябва да е пропорционален на военната знамичост на целта. Примерно ако войник с нисък чин се е укрил в училище, болница или джамия, а атакуването му излага на риск живота на стотици граждани, такава атака би била непропорционална на военната значимост на убийството на един войник - и би представлявала военно престъпление.
Ако, от друга страна, мишената е Осама бин Ладен, или настоящият лидер на "Ислямска държава", се счита, че тази математика би била с различен резултат. Бившият президент на САЩ Бил Клинтън наскоро намекна, че е можело бин Ладен да бъде убит преди терористичните атаки от 11 септември 2001 г. да се случат, но със сериозен риск от много цивилни жертви.
Ако Клинтън е знаел, че убийството на бин Ладен би спасило живота на 3000 американци на 11 септември - нещо, което е нямало как да се знае със сигурност - той би могъл да разпореди атака, независимо от риска за чуждестранни граждани. Това са типовете морални дилеми, които се налага да бъдат решавани, често в разгара на войни, от правилото за пропорционалността. Обама и неговият наследник най-вероятно ще се налага да си играят на подобна пропорционална математика, докато САЩ и съюзниците им се опитват да унищожат "Ислямска държава".
Израел се наложи да прави анализи на пропорционалността, когато изпрати войски да унищожат над 30 тунела, построени от "Хамас" по границата Газа-Израел
Тези "терористични тунели," които по твърдения на Израел са били построени за атаки срещу израелски цивилни лица и войници, започват в Газа и завършват от израелската страна на границата, което ги прави трудни за откриване. Поне един от тях се намира близо до детска градина с над 50 деца, но е бил открит от бедуински търсач и израелската армия се е добрала до него преди офанзивата. Десетки други тунели обаче така и не са били открити и унищожени без вкарване на войски през границата от страната на Газа.
Израел е знаел местоположението на някои от входовете, чрез въздушен шпионаж. Но входовете умишлено са били разположени в джамии, училища и частни домове. Единственият начин за унищожаването им според Израел е бил да бъдат вкарани войски във всеки тунел, той да бъде прочистен и взривен.
Израелските власти са били наясно, че подобна сухопътна офанзива би изложила на риск живота на израелските войници, бойците от Хамас и палестинските цивилни, живеещи в гъсто населени области, избрани за входове за тунелите. Какви са алтернативите? Да оставят тунелите да функционират, излагайки на риск живота на собствените си граждани; да изпратят сухопътни войски в Газа, да предупредят палестинците в района да напуснат, и да унищожат тунелите, с неизбежни жертви сред палестинското гражданско население.
Израел избра второто, както биха направили повечето демокрации
Това е типът трагични избори, пред които се очаква все повече демокрации да бъдат изправени. САЩ скоро ще се изправят пред подобни затруднения, когато си имат работа със заплахата от "Ислямска държава". Засега Америка успява да избива бойците на "Ислямска държава" с въздушни удари в открити области, като спира частично напредъка им, без да застрашава невинни граждани.
Но "Ислямска държава" вече уби двама американски журналисти, които държеше като заложници. Скоро организацията може да започне да крие бойците си сред заложниците и цивилното население. Какво ще правят тогава Америка и Западът?
Няма лесни отговори. Западната демократична цивилизация е време да се научи да живее със сложности, морално двусмислие и нюанси. Трябва да се научим да се бием с едната ръка зад гърба, но същевременно да имаме моралното преимущество. Терористите действат без съвест, но за демокрациите това просто не съществува като алтернатива.
