Навал Ел Мутавакел бе игнорирана от Мароко на Олимпийските игри през 1984, докато златният медал не я превърна в национален герой. Сега тя се е изправила пред ново препятствие...
Дори за жена, свикнала с революциите, като Навал Ел Мутавакел, идеята да бъде президент на Международния олимпийски комитет (МОК) изглежда твърде смела. Светът, в който живее тя, е толкова патриархален и решително консервативен, че времето се движи с различен ритъм.
В над 100-годишната си история, МОК е имал 8 президенти, като почти всички от тях са били мъже, и то европейци
Единственото изключение е американецът Ейвъри Бръндидж, който едва ли ще бъде запомнен с демократичната си визия: той оглавява МОК, когато САЩ решават да заменят някои състезатели от еврейски произход за игрите в Берлин през 1936 г., както и по времето, в което Томи Смит и Джон Карлос бяха лишени от медалите си през 1986-а заради "Черния поздрав" по време на церемонията по награждаването им.
След него, а и след ужасните събития от Мюнхенското клане през 1972 г., Комитетът се завърна към абсолютната непреклонност и оттогава насам позицията на върха винаги е била заемана от мъже от "Стария континент" - ирландски барон, испански франкист и белгийски хирург-ортопед. Настоящият президент Жак Рох, загадъчният белгиец, вече е обявен за най-прогресивния лидер до момента.
А ако бившият атлет Рох (който представлява Белгия на Олимпийските игри в състезанията по ветроходство, а освен това е бивш национал в белгийския отбор по ръгби) реши да обърне гръб на миналото, вертоятно би открил начин да насърчи все още неофициалната номинация на африканска жена от мюсюлмански произход.
През 1984 г. мароканската бегачка Навал Ел Мутавакел променя историята
Нейната мечта е да се състезава на Олимпийската надпревара по бягане с препятствия на 400 метра, ала тя е изправена пред жестоката реалност, че "състезаване" и "победа" са забранени думи за жените в родната й държава.
Затова Ел Мутавакел се отправя към игрите в Лос Анджелис без подкрепата на Мароко, срамувайки се от собственото си присъствие. Всичко това се променя, когато тя се озовава на подиума, носейки златен медал. Самият крал Хасан II й се обажда след победата с думите: "В твоя чест всички момичета, родени днес, ще бъдат кръстени на твое име!"
Така от "лош пример" тя се превръща в национална икона, чиято слава се носи и до днес. Ала изглежда, че Мутавакел тепърва ще се изправи пред най-голямото предизвикателство в живота си: "Президент на МОК? Защо не?", заявява тя пред La Stampa.
"Жените вече имат равни права, затова бъдещето на спорта лежи в техни ръце. Вижте какво се случи в Лондон - имаше равенство във всяка дисциплина, включително в бокса, а в отбори от ранга на САЩ и Германия преобладаваха жените".
Останалите претенденти за позицията все още не са обявени заради правилото на МОК, че публичното обявяване на кандидатите трябва да се случи през юни, а гласуването за тях - в началото на септември.
Ала е очевидно, че вече доста страни подкрепят Ел Мутавакел, член на комитета от 1998 г. насам, а от 2012-а и негов вицепрезидент
По време на престоя си в Бразилия, където координира комитета, извършващ мониторинг на предстоящите игри в Рио през 2016 г. (подобна роля има и на изминалата Олимпиада в Лондон), тя заяви: "Знам, че има много кандидати за този пост и все още има много време, в което да се вземе решението, ала аз се чувствам като представител на цяло движение".
И действително кръговете, които подкрепят Ел Мутавакел, не са изцяло женски и продължават да се разрастват, като има шанс дори самият Рох да застане зад нея, тъй като винаги е подкрепял работата й.
Сред останалите топ претенденти са дясната ръка на Рох - германецът Томас Бах, който печели златото по фехтовка през 1976 година в Монреал; 60-годишният Ричард Карион - икономист и ръководител на Banco Popular of Puerto Rico, която управлява финансите на МОК и сключва всички договори; и 63-годишният вицепрезидент на МОК от Тайван Сер Мианг.
Що се отнася до Ел Мутавакел, пътят към нейното потенциално световно влияние е бавен и поетапен
Тя започва да се занимава с политика след като се оттегля от спорта - и така става министър на спорта на Мароко. За първи път през 1993-а тя организира 10-километровия "розов маратон", който и до момента се провежда ежегодно в Казабланка. В него повече от 30 000 момичета бягат пред своите съпрузи, баща и братя. Тя вярва в дипломацията, а школата на МОК я е научила да действа с такт и изтънчено спокойствие.
И все пак тя знае, че дори самият факт, че си признава, че иска да заеме този пост, ще предизвика голям отзвук. Засега няма големи изгледи това да се случи, ала очевидно мароканката смята, че си струва да опита.
Основателят на съвременните Олимпийски игри е барон Пиер дьо Кубертен, непреклонен поддръжник на тезата, че Игрите трябва да бъдат достъпни само за мъже: "Би било неадекватно да видим жена на такова събитие," е твърдял той. Макар че неговото изказване се е отнасяло до състезателите, днес последователите му мислят същото и за ръководителите на Олимпийския комитет.
Но да не забравяме, че бившата състезателка Ел Мутавакел е преодолявала препятствия през целия си живот.
