Чаровният Пловдив се размърда и погледна към бъдещето - с нов облик на централната зона, съживяването на Капана като квартал на творческите индустрии, проекта „Градски мечти" за съвременно изкуство... Извън тези дългоочаквани инициативи, най-големият символ на Пловдив е заплашен да се върне в Средновековието.
Това е Небет тепе - върхът при река Марица с останки от крепост, където свършва стръмният калдъръм на Стария град. Тази кратка отсечка е открит ускорител на история - от неолита, Бронзовата епоха и Древен Рим до българското Възраждане. Наричат това място „акт за раждане" на Пловдив, но се оказва, че древността и вечността са разтегливо понятие.
Управата на града е харесала Средновековието, за да привлича още туристи - и смята да подчертае тъмните векове с двоен ред камъни, като издигне 14-метрова кула и надгради крепостните стени на Небет тепе. Така е било през 15-ти век, а единственият артефакт, който го доказва, е гравюра, открита във Ватикана.
И кметът Иван Тотев, и меродавният проф. Божидар Димитров смятат това самотно доказателство за достатъчно, за да хвалят публично спорния инвестиционен проект, изготвен от арх. Юлий Фърков и включващ музей в бъдещета кула с мултимедия, тоалетни по тепето, гръцки театрон и ескалатор.
Евмолпия, Тримонциум, Пулпудева, Филибе ....
„Пловдив имаше шанс да остане недокоснат, но ето че дойде неговото време. Съмнявам се някой пловдивчанин да е съгласен да се експонира един средновековен облик на града, след като ние се гордеем, че това е най-старият жив град в Европа. Сега ни се предлага безподобна еклектика по Дисниленд", коментира арх. Петкана Бакалова, част от Пловдивската архитектурна колегия, която е против проекта.
Когато разбират намеренията на общината, тя и нейните колеги започват обществено обсъждане и пишат протестни становища, но кметът Тотев и заместникът му Стефан Стоянов обвиняват експертите, че пускат доноси до институциите, обслужват БСП и дори че не са пловдивчани.
„Имаме нужда от идеен проект, за да може да кандидатстваме за 2 милиона долара. Това е различно от техническия проект, който може да е тотално различен. Ние обичаме Пловдив и ще го направим", обяви наскоро градоначалникът пред журналисти. Казано по друг начин - той предлага своята любов срещу голо доверие, че Небет тепе няма да се превърне в поредния гримиран „атракцион".
Хвърлянето на екстравагантни предложения за лов на лесни пари от туризъм този път не мина през Националния институт за паметниците на културата, който даде отрицателно становище на проекта. Общината обаче не се отказва.
Парите преди всичко
Чертежите на арх. Юлий Фърков бяха внесени за одобрение в Министерството на културата в последния възможен срок - 19 май, и не се знае в какъв вид ще излязат от там. Петкана Бакалова очаква проектът да бъде одобрен по политически причини, най-вече заради наближаващите избори и избягване на риска да не разсърдим някои в последния момент.
Общинският съвет пък прие решение за кандидатстване по програма „Културно наследство и съвременни изкуства" на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014.
Сроковете не са случайни. Цялото бързане има за цел да осигури финансиране от 3 милиона евро от единствената хранилка в момента - т.нар. Норвежкия фонд, а управата на Пловдив е готова да даде още 1 милион евро от своята хазна. Причината е, че общината няма да може да събира приходи, ако разчита само на норвежкото финансиране, затова ще инвестира в строителството на музей с входна такса.
„Появиха се пари, които да се харчат. Има около 200 милиона евро за следващия програмен период на ЕС, с които можем да унищожим, да довършим своето наследство, ако не се променят правилата", категорична е арх. Бакалова.
Лавиране между тепета
По всичко личи, че Небет тепе ще има съдбата на Римския форум, който три години се привеждаше в туристически вид - с много поправки и проби-грешки. Сега Тотев намекна, че може да отпадне смущаващата „бърза връзка" до върха на тепето чрез вкопан в стените ескалатор, което означава премахване на скални маси.
„Ако последното се осъществи, то повечето туристи ще предпочетат кратката разходка със снимка, но ще пренебрегнат останалата, но изключително важна част от Стария Пловдив. Именно в нея са концентрирани много от музеите на града, църкви и галерии", пишат в декларация до институциите местни интелектуалци, сред които историкът и писател Константин Каменов.
В спора се включи дори притихналата Камара на архитектките в България, която подкрепи Пловдивската колегия и настоя да не се допуска „трайно оставяне на фалшиви исторически следи във времето", а реставрацията на Небет тепе да се подложи на щателно проучване с максимално запазване на оригинала.
Този принцип е залегнал и в международните конвенции, които страната ни е подписала и би трябвало да следва
.„Това е закон, златно правило в реставрацията - новото да не измества оригинала. Недопустимо е да се акцентира върху един исторически период, когато имаш такъв многопластов обект. Вижте Капитолийския хълм в Рим. Да, проблем е как да покажеш цялото богатство, без да загуби обектът своето цялостно значение и усещане. Но в случая - това е една мини-кула от 14 метра, една селска крепост, каквато Пловдив никога не е имал", допълва арх. Бакалова.
Тя е категорична, че проблемът не е само в кмета: "Проблемът е, че това се превръща в държавна политика". Същият заразителен стремеж за тотална реконструкция на културно-историческото наследство вече се прояви в Перник и Яйлата.
„Трябва да се вдигат крепости до зъбер и манастири до керемида". Този цитат от Божидар Димитров е съвсем истински и много показателен. „Това се прави единствено в Македония - държава без минало, която си го измисля", коментира Петкана Бакалова.
„Проблемът с културното наследство в България не е толкова свързан с пари, със закон или действаща администрация - те съществуват, макар и почти неработещи. Липсва отношение на българина към неговото културно наследство, липсва разбиране какво трябва да се прави с това богатство", категорична е ахр. Бакалова, която работи и по проект за създаване на Школа за реставрация.
Тя и нейните колеги са готови да бранят докрай родния град от нелепи „реконструкции". Тепетата на Пловдив изчезват едно по едно, след като Марково тепе бе взривено заради строеж на мол.
Небет тепе обаче няма да изчезне или поне наполовина. Ако това се случи, тогава и Пловдив ще е наполовина древен. Единственото положително е, че в тези опити се вижда зрънцето на гражданското общество.
