Пристъпвам към този портрет с вълнението на пионерче и трепет преди първа среща с готината руса мацуранка от предишната ми статия. Толкова подготовка не съм хвърлял и за кандидатстване в Университета, вероятно и Дарвин щеше да се затрудни да класифицира цялата менажерия от разновидности на биропиещия българин.
Хомо Бирус е предимно мъж в разцвета на силите си, най-вече обитава градски пространства. Когато му се налага да е далеч от хладилника, винаги е снабден с контейнер пълен с лед или стои край глетчерен поток с идеалната температура. Хомо Бирус е стадно животно, много рядко ще го видите да смуче кротко самичък в ъгъла. Хомо Бирус мигрира на стада, които кипят от положителни емоции и изглеждат като да отиват да спасяват делфини, а не на футболен мач. Дотук с приликите, подвидовете са ясно разграничими таксономични единици.
Пиринус и семейство
Изключително необщителен вид, който живее по планинските чукари, няма хладилник и обитава палатка. Слуша каба-гайди и гледа заснежени върхове. Загадка остава как по тия сипеи се въдят толкова тучни зърнени масиви. Понеже никой не е видял представител на тоя вид, биолози твърдят, че прилича на балканска чупакабра, други са убедени, че е създаден, след като лорд Самърсби се подхлъзнал на пиринско кравешко. Пиринусите не са много лоши бируси, вероятно защото трябва да търпят в семейството си още два подвида - Шуменус и Туборгус.
Шуменусите са българския вариант на шотландския боец, живеят по около стотина години и дори на преклонна възраст са все така придирчиви като на младини. Това сигурно идва от чешките им корени (големи хейтъри ще излязат това чехите). Виж чехкините са друга работа, но за тях трябва да питате Бургасусите. Туборгите са най-младежкият член на това семейство - все партита, бийт, плаж, такива работи. Последната активност на Туборгуса е, че тая година е решил да казва винаги ДА - на парти с патки, на парти с мечки, на парти с мацки, абе на парти. Накрая сигурно ще трябва да променим отговора на въпроса „Кажи ми една съгласна?" от „Марийка" на „Туборгус".
Арианус
Арианусът е вид, който не обича да мечтае, не иска да пътува, няма стремеж да е известен и в никакъв случай не желае да е на мястото на шефа. В поредица от четири клипа рекламните родители на вида обясняват детайлно какви опасности дебнат по време на околосветско пътешествие и колко много усилия всъщност се изискват, ако си добър в нещо (например във футбола). Арианусите винаги са в група по четирима, разбирай за каре белот или свински карета на жар. Обичат да споделят с останалите трима от глутницата, но само като повод да си намерят още една причина да си отворят по една биричка и да се забавляват в ограничения си кръг.
Това вероятно е естествената еволюция след две години търсене на алфа-мъжкарят на вида, Арианус Марианус. След намирането му, средната възраст на биологичния вид се повиши, шкембенцето и то се уголеми видимо. Арианусът изпитва ужас от фитнес-салони, много го е шубе, че ако отиде зад ъгъла ще срещне крокодил и сънува кошмари за това какво се случва, след като шефът излезе от асансьора. Това са реални заплахи за изчезването на вида, поради което карето е устойчива комбинация за взаимно биропиене в един изключително враждебен свят.
Интересен подвид е Арианус Радлеров - моите подозрения са, че това е осиновено дете, защото по нищо не прилича на големите си братя. По-млад е, по-атлетичен и обикновено работи по жежки прашни и сухи места, около които се навъртат множество женски радлерки. Мъжкият радлер винаги мъкне със себе си голяма пластмасова кутия, пълна с лед и напитъци с магически свойства - при отваряне пустинята става оазис, зазвучава ритмична музика и радлерките се приближават на забавен каданс. Настава неописуем купон тип „детска дискотека" насред нищото.
Загоркус
Много специален подвид, толкова специален, че и той не се разбира добре понякога. Отличава се с факта, че винаги е в двойка с друг представител на вида от същия пол. Понякога открива стихии и се забавлява да разрушава собствения си хол, друг път обича да прави мръсно на бармана като стесни екрана. Притежава супер-сили да вика пожарникари да гасят романтична свещичка върху масичка между два самеца.
Има нещо тъмно в миналото му, защото миски с ленти го бият с букети цветя, но вероятно е направил и нещо героично, защото космонавти забиват знамена в обхвата на ръката му. Допитвания до психолози не дават резултат, никой не се наема да квалифицира дали състоянието му има нужда от терапия или просто още една специална ще му дойде повече от добре.
Логичното обяснение идва, когато рекламобиолозите се заровим в произхода на вида. Оказва се, че тоя специален подвид е роден от испански режисьор, заченат в студио в Буенос Айрес и скалъпен за 24 часа. Това таргет-маргет, нещо проучване така-онака .... остави тая работа, бащата имал златен лъв от Кан. Явно, докато лъскаме лъвчето и раждаме новия подвид Загоркус Безалкохолус, а за фръц го кръщаваме Макс. Какво макс има в една гола вода знаят само монахините от клипа, с който се класифицира таксономичната единица в ефир.
Хайнекус
Колкото и да не иска да си го признае, Хайнекусът е брат на загоркуса. От две майки са, да не си помислите нещо. По съребрена линия и двата вида се падат братовчеди на амстелуса. Сигурно затова е толкова забавно в това семейство. Хайнекуса прекарва огромно количество време да откривателства и се провира през незнайни кухини, за да задоволи жаждата.
Каменицус
Този подвид е на видима средна възраст по-ниска от сродника си Арианус, но глутницата пак е от четирима. Отличителна черта е, че винаги има намесени и четири самки, така че никой не остава насаме с бирата си след края на клипа. Видът е силно склонен да търси хладина и супер-силата му е да копае дупки от Сънито до Австралия. Общителен ще излезе, миналата година го гледахме да пие бира с аборигени. Видът всъщност е застрашен от изчезване, защото тази година четиримата самци ги няма по екраните.
Сега каменицусите се вдъхновяват от исторически спомени за „ей тая ливачка" на Стоичков и архивното страшилище Трифон Иванов, по-известен като Туньо или онзи, с когото немските майки плашеха децата си, ако не си изядат вурста. Това лято подвидът се трансформира в метеоролог, който непрестанно търси някакви сини ленти, на чист български - колд едж етикет. Не е много ясно това как се отразява на представителите на вида, особено в ареалите на наводнения и други екстремни метеорологични явления.
Фрешусите са подвид на каменицусите и обикновено са стадни същества току малко над законовата възраст да пият. Наблюдатели твърдят, че не са свикнали още с тръпчивия вкус и разреждат с плодови сокчета, подскачат в синхрон и после вероятно много се обичат.
