Още в средата на 70-те Елтън Джон обясни на всички защо "съжалявам" изглежда е най-трудната дума. По онова време Сергей Станишев още е бил средношколец, но все на някакъв етап трябва да е чул парчето.
В него изрично се дават указания, че когато държиш някой да те обича и да му пука за теб, а в същото време те пронизват светкавици, щеш-не щеш, колкото и да ти е сложно, трябва да помолиш за извинение. И притиснат от обстоятелствата лидерът на социалистите го направи от трибуната на един "исторически" митинг. Всъщност не съвсем, човек лесно може да се подведе. Той не поиска извинение, той си го даде.
Българският език крие в себе си една особеност, на която отдавна не обръщаме внимание, а е важна. Желанието за оневиняване може да бъде представено като молба и в такъв случай свалянето на отговорността не е в ръцете на съгрешилия.
Той поднася своето съжаление, но е в пасивна роля; актът на опрощение зависи от милостта и волята на помоления: "извини ме" (освободи ме от вината) е форма на покаяние. Отговорът на молбата остава в полето на надеждата, но с действието си виновният поне демонстрира смирение.
От друга страна "извинявам се" (самоосвобождавам се от вината) е съвсем друг вид израз. Тук възвратната форма, която някога е съществувала, за да акцентира върху личната отговорност, се е трансформирала в самодостатъчност.
Активното действие арогантно е присвоено, другият, пред когото си съгрешил, сякаш не съществува. Ти вече си в състояние сам да премахнеш прегрешението си с помощта на магическа фраза, оневиняваш се без неудобството и несигурност да зависиш от онзи, когото си наранил.
На 16 ноември ораторът Сергей Станишев реши да изиграе най-ефектния фокус, на който партията-столетница е способна - да поеме историческа отговорност. Нещо, което стотици хиляди наши сънародници цял живот очакват, а мнозина и не дочакаха. Явно моментът, в който това е единственият начин да бъде чут, искан и обичан (както твърди парчето на Елтън ) е настъпил.
И вместо "историческите" дума да бъдат внимателно обмислени и изречени с необходимата куртоазия (за искреност изобщо не ни се мисли), те бяха вкарани в конструкция, в която акцентът падна на кебапчета и власт. И естествено - имаха възвратната форма "извиняваме се", не "извинете ни".
Ноторният лингвистичен квестор Местан се юрна да целува партньора си в управлението, с което всъщност замени нелекият акт на опрощаване с валидиране на самооневиняването; той просто изигра своята роля в сценичния трик.
Дали българските турци имат все още нужда да бъдат помолени за прошка или това действие е толкова закъсняло, че вече е изгубило смисъл, е обект на друга дискусия. По-ключовото тук е, че дори в безизходица БСП все още не умее да моли за извинение и да бъде смирена пред грешките си.
Дори когато отговорността на вината се превърне в пречка за развитие, извинението им е арогантно и нескопосано. А невъзможността да помолиш за прошка както трябва, да се покаеш адекватно за това, което си извършил, е най-ясният белег, че изобщо не си даваш сметка какви си ги надробил и най-вероятно си опериран от чувство за вина. Тъжна, много тъжна ситуация, както казва Елтън Джон и с право допълва: "и става все по и по абсурдна"...
