Преди три месеца едно 19-годишно българско момиче слиза на автогарата в третия по големина град в Германия. Пътят, който си е предначертала, се е побрал точно в два куфара.
Всеки български сънародник знае за какво говоря - първите седмици, в които пред очите ти най-голямата ти мечта придобива облика на най-големия ти кошмар. Всяка нощ те буди една и съща мисъл - всичко познато и обичано от теб е на повече от 2000 километра разстояние: любовта на семейство и приятели, покриваът над главата ти, който толкова години си приемал за природна даденост, ароматът на късно лято и печени чушки, идващ някъде от панелките в малкия град.
В тези безумно трудни моменти правиш нещо съвсем естествено, продиктувано от животинските инстинкти за самосъхранение - започваш да търсиш своите събратя по език, споделящи същата съдба, далеч от дома.
С тази стъпка, неосъзнато се впускаш в едновременно забавно, но и много тъжно приключение
Разбира се, първото място, на което ги откриваш, е социалната мрежа. Разпращаш около 36 покани във всевъзможни групи във Фейсбук - от „Българи в Мюнхен" до „BG 4alga parti germaniq". С ентусиазма на 4-годишно хлапе в навечерието на Коледните празници нямаш търпение да бъдеш "одобрен" и „присъединен" към уюта на българското социално общество - 24 часа по-късно нареждаш постъпката си в топ 3 на най-глупави решения в живота си.
Първото нещо, на което се натъкваш - безкрайно море от неграмотни постове, започващи винаги с „търся си/трябва ми". Все пак развълнувано започваш да разглеждаш обявите и коментарите на сънародниците си, които само за този град наброяват над 6 000: „imali ocen lekar vgrada?", "bg party s ilian i DJ jivko mix!!!", "kak ste priqteli jivota se jivee na maks", "някои искали да ходиме на кобрата в хамбург?"...
Напускаш групата и решаваш да забравиш прочетеното.
Уви, следващите ти срещи с българи не се увенчават с по-голям успех
Посещаваш български ресторанти и български събирания. За изключително кратък срок от време разбираш безброй подробности за поне една трета от внушителната бройка, живеещи в града. Слушаш достатъчно истории за приятелства, връзки, кариери и провали, кой кого е прецакал, защо го е прецакал и каква е ролята на третата братовчедка по майчина линия на прецакания в цялата история.
Бавно, но сигурно започваш да се чувстваш като неволно въвлечен герой от турски сериал. Типичните завист, вечно недоволство, бъркане в чуждите работи и абсолютно нежелание за интеграция в обществото започват да ти идват в повече. Първо несъзнателно, а по-късно със скоростта на светлината си плюеш на петите, веднага щом чуеш българска реч около себе си.
На пети октомври решаваш да откриеш българското консулство и да дадеш своя глас, ако не за правителство, на което не му пука особено много за теб, то поне за най-близките ти хора, които мислят за теб 24 часа, 7 дни в седмицата. И там най-накрая, сред изкъртените плочки, изпотъпкания здравец и тъжно провесеното, непрано от строежа на сградата, знаме ги намираш - една шепа българи от всичките шест хиляди - образовани, успели и будни.
Говорят за промяна, мечти, трудния път, към постигането им
Част от тях дават всичко, за да се върнат по родните си места и там да продължат да се развиват, а в очите им гори огън, докато говорят за това. С помощта на няколко думи успяват да те убедят, че са способни да запалят този огън и там, на родна земя. Даваш си сметка как толкова малко хора са били полезни на страната си (от разстояние!) толкова много години. Други са отдавна доказали се във водещи фирми, предприятия, офиси в Германия. Знаят цената си и не говорят високомерно.
Всички са дошли с приятели и познати, някои с целите си семейства, малките си деца: „Не, тате, тука не е България, обаче, като пуснем плика в кутията, ще пристигне чак до баба и дядо в Плевен". Отдъхваш облекчено, но в същото време нещо те стяга отвътре, плаче ти се.
Няколко седмици по-късно съвсем случайно попадам на забравена, но много любима индианска притча. Според древно поверие на чероките, във всеки един от нас живеят два вълка: единият е зъл, алчен, вечно недоволен, надменен, мамещ, завистлив, а другият е искрен, състрадателен, добронамерен, този, който подава ръка безвъзмездно и винаги таи надеждата и вярата в себе си.
Малко дете пита кой вълк надделява, а отговорът, който получава от старите в племето, е, че побеждава винаги вълка, който нахраниш.
Тук е мястото да вметна имената Десислава, Александра, Велена, Владимир, които през целия си живот са „хранили" добрината и уюта в себе си, а мен учат всеки ден да не оставям моите гладни. Към всички останали, които ги делят километри, континенти, океани от всичко познато, обичано, родно - кой вълк, вътре в себе си, нахранихте днес?
Благодаря за инфото Макароне Начи дагите са нещо като наште перничани ps Сигурен ли си ,че тия в Берлин не са били албанци?
>наместо да си пекат задниците на Карибите, не за да се видят с близки и познати, а за да си подхранят чувството за успех в живота, припомняйки си родната действителност Доста злобно. Апропо, много от карибските острови са по-бедни и мизерни от България. Ако наистина ти трябва да гледаш човешка нищета, за да си "подхраниш чувството за успех в живота", то няма причина да не го комбинираш с хубави плажове и приятен климат, стига да не забравиш да прескочиш и към нетуристическите райони. Не говоря за дъното на мизерията като Хаити и Тринидад/Тобаго, Ямайка и Куба са доволно пропаднали, зверска нищетата има и на Бахамите, на 2км южно от Насау, например. По повод статията, според мен точно тази гледна точка на емигранта е силно преекспонирана, главно защото хора, които не са имали почти никакви проблеми, тревоги, душевни терзания и прочие негативни преживявания, не биха седнали да пишат статия - "Заминах да уча/работя, всичко беше наред, хората ми харесаха и ме приеха напълно нормално, българите наоколо са съвсем ОК, всичко е наред" просто не прави статия, която някой би чел. Не говоря само за себе си, повечето ми познати наоколо са със сходен опит. Съществена причина статии като тази да се харчат и, съответно, публикуват, е просто, че останалите в България изпитват остра нужда да четат за неволите и мъките на емигриралите, след което злобно и самодоволно да констатират, че са направили правилния избор, като са останали. Rowan е идеален пример за тази категория хора. Е, ако ви помага да спите по-спокойно..
Прочетох някакви цифри за заплати в България и трябва да кажа, че нещо не сте наясно със ситуацията относно заплатите, особено в компютърния бранш. 1. Младши програмист в средно голяма фирма - 1500 - 2000 лв. чисто 2. Старши програмист - 3000 - 6000 лв чисто, в зависимост от фирмата. Работата е там, че в последните 6-7 години ситуацията в компютърния бранш се промени тотално, в смисъл заплатите се увеличиха драстично, заради навлизането в страната на много западни софуерни фирми привлечени от ниските данъци (10%) и ниските заплати. Т.е. логиката стана - вместо те да идват при нас като имигранти, по-добре ние да си изнесем офисите при тях в България. Примери - ВМУеър, НР, Проксиад, САП, Софтуер АГ, Инфрагистикс, Интерут, Катинейт, Луксофт и т.н. Конкурернцията между тях за програмисти изстреля заплатите нагоре до ниво сравнимо в с това в Германия и др. западни страни. Накратко - заплатите на програмистите по сравнение с 2000-та година нарастнаха приблизително 10 пъти. Няма смисъл да правя елементрна аритметика и да сравнявам приходите и разходите тук и там. Можете да си ги сметнете и сами. Ако за накого от компютърния бранш е имало смисъл да емигрира заради липса на доходи преди 10-на и повече години, в момента това упражнение е абсолютно безмислено. Преди 10-на години, младо семейство програмисти започвайки от нулата, купуваше със заем и изплаща един средно голям апартамент в София за около 6-7 години. През това време не се лишава от нищо и живее нормално. През следващите 6-7 години купува и изплаща втори такъв просто, за да си влага излишните пари. Сега времето за изплащане е още по -малко. Това обаче са разсъждения само относно икономическата страна на въпроса. Относно остналите неща всеки преценява и решава сам.
Каква изненада - всеки се гнуси от досега с бедни и прости хора?! А какво друго открихме - може би това, че в чуждата държава трябва да се пребориш за място под слънцето, ли?! Че ти се налага да работиш неприятни неща, да изпълняваш чужди привички, да се срещнеш с местните шуробаджанашки кръгове (изненада - и тук ги имало)...да плащаш наеми за легло на някой нагъл наемодател - 300 евро за легло... Не всички са програмисти, по някаква причина не са отделили време да се развиват в тази посока, а си е нужно и време, и инвестиция в квалификации и курсове, и работа върху проекти - както за всяка друга квалифицирана професия. Отидоха едно 7 - 8 години... Явно не е панацея - станах програмист и ми се решиха проблемите. Единствено споделяме инфо - толкова е заплатата. Много българи на място се разочароват от Германия - уж няма дискриминация, уж всики сме равни, ама...питай местните - преди всичко се повтаря - "вие, българите", т.е. онези, дето не са съвсем както трябва и ние, "правилните" германски граждани! В общи линии, не познавам човек, непреминал през това - обидите, завистта, кръговете от гъзоблизачи, клеветите, психически и съвсем физически тормоз в случаите, когато настъпиш чужди интереси... Хареса ми намекът за вярващите в себе си българи, които с "огън в очите" се връщат да градят на местна почва своя бизнес или да се развиват като професионалисти. Само където и българският работодател е съвсем като този европейският и също си те краде Останалите българи,вече реализирали се като специалисти на германска земя, едва ли имат време да се занимават с проучванията на 19-годишната българка, та е ясно на кого е налетяла - преди всичко нискоквалифицираните, общи работници, чистачки, строителни работници, работници в кланици...да предполагам, ли?! На какви морални и нравствени качества, и духовна извисеност се надява младата жена у неквалифициран персонал?! А по поведение богатите приличат на богатите, бедните на бедните - и това е в цял свят...
Щях да спомена една история как замалко не станах програмист навремето, но е излишно... Заплатите на международните шофьори как ли вървят - май от 1500 евро стартова заплата. Специалисти в отдел - от 3000 евро на месец... Уловката?! Ами някой трябва да те вземе, ако имаш пропуски ги наваксваш за година и после си свиркаш. Бедата на българина особено в чужбина е, че той е завистливо и стадно животно, което често заявява на всеослушание: "аз тия германци ги мразя", даже не иска да учи езика. Каква интеграция и добра работа без език, какво личностно и професионално развитие... Но момчето е в Германия с цел да си купи кола, апартамент и единствената комуникация с местните е " GiB mir" и "bezahlen"... Какво от това, че пречи и на другите да се интегрират, обида/дума дупка прави ли?!
За да премине газопровода през Гърция ще трябва да отговаря на същите условия на ЕС. Това е разрешим въпрос - ще се съгласят и толкова . . . Проблема е че ще трябва да си плащат. Защото Турците няма да ги пуснат на муфта. Тук ги стяга чепика Руснаците. С агент Гоце нещата вървяха добре, но и комунистите не подписаха . . . Оставиха това на ББ. Нали знаете как си измил ръцете Пилат Понтийски? Колкото до шоуто, то е за да извиват ръцете на Украинците и да дават поводи в устата на русофилистиците у нас и около нас. Аз лично гледам да нямам ош-беш с Руснаци.