Защо й беше на Българската православна църква с такъв апломб, толкова медийно натрапчиво да разравя стари исторически рани, като канонизира на 2 април избитите жители на Батак и Ново Село?
Събитие, случило се в края на 19-ти век, при други нрави и обстоятелства, други представи за морал и за жестокост.
И то при активното участие от първия ред на един от синодалните ни старци - пловдивския митрополит Николай. От една страна - хубав пиар за църквата, преклонение пред историята, пред страданието на невинни жертви. Но пък от друга - ореолът му става съвсем друг, ако си припомним няколко политически аспекти, пряко свързани с това събитие.
Канонизацията се случи по-малко от два месеца след парламентарните панаири на най-гръмогласния български националист Волен Сидеров. В началото на февруари той поиска 17 май, датата на Баташкото клане, да бъде обявена за Ден на геноцида над българите в Османската империя.
Просто си намери повод да се подмаже на лумпенизираните си фенове и да подразни, както винаги, ДПС. Предложението му, разбира се, бе отхвърлено от Народното събрание, но дебатите минаха скандално, като на Женския пазар. Минало му е историческото време на такова официализиране.
Сега, през 21-ви век, трябва да се научим да живеем заедно и да забравим кой кого е клал преди столетия заради мотиви, които нямат нищо общо със съвремието ни. След като не мина в парламента, официализирането на преклонението пред жертвите от Батак и Ново село си проби път през Българската православна църква с изключителното съдействие на митрополит Николай.
Дядо Николай събра много неодобрение от модерно мислещите хора още с избирането си за пловдивски владика. Паметно ще остане изказването му за концерта на Мадона. Той нарече гостуването на звездата кощунство и приписа трагедията в Охридското езеро на факта, че сме пуснали блудницата да се чекне в България в деня, в който църквата отбелязва обезглавяването на Йоан Кръстител.
В Деня на Съединението миналата година връчи и църковна награда на пазарджишкия кмет и един прокурор от града, задето забраниха на гейове да се целуват публично в подопечната им територия и обявиха демонстрацията на алтернативна сексуалност за рушене на обществения ред.
Вече бе дал заявка за тези свои действия още през 2008 г., когато в Кърджали каза: "За какво ни беше интеграцията в Европа - за да не можем да забраним гей парадите, парадите на разврата в градовете?" Обяви папата за еретик и направи още куп други медийни гафове, които разгневиха мнозина (и се харесаха на мнозина...Бел.р.).
В същото време не сме чули да е свършил никакво богоугодно дело - да е построил нещо, да е дарил, да е приласкал млади хора към вярата, да е помогнал на мизерстващите. Не, четем само за скъпите му часовници и джипове, което даде основание на някои издания да го нарекат "мутрополит".
И на този фон се държи като истински хейтър - само мрази и отрича. Е, сега дойде време да покаже какво признава и почита. И тук запя в един глас със скандалния националист Волен Сидеров.
Разбира се, че това в Батак е клане и никой не го отрича. Естествено, че избитите там са невинни мъченици. Българите почитат своите жертви от национално-освободителните борби, но в същото време се учат да живеят в етническо многообразие.
Точно притихнахме по въпроса за Македония и спряхме на гледаме с жадна романтика към територията и историята й, сега пак настъпи време да ни кажат, че е богоугодно да мразим други наши съседи съвременници, които нямат нищо общо с кръвопийците от Батак и Ново село.
Защо ли да не обявим и ослепените воини на Самуил за мъченици, за да имаме повод да мразим гърците? А те пък спокойно могат да си канонизират Никофор, от чийто череп е пил вино наш владетел и също да започнат активно и православно да ни мразят. Те ще имат повече право, защото Крум е бил езичник, а е пил от черепа на християнин. Това си е мъченичество за вярата пар екселанс.
(Странно, как в главата на г-н Сидеров, отчетата и националистите съжителстват мирно неверникът Крум, който пие от християнски череп, и неверниците, които колят хора в Батак? Един път неверникът е герой, но пък другия път неверниците са изверги. За мен и в двата случая става въпрос за варварство от отминали епохи, когато варварството е било в реда на нещата.)
За разлика от демогогията и популизма добрата политика е сложно нещо. Там се налага да се правят някои компромиси, за да се постигнат ползи. Балканският полуостров е бил векове наред точка на силно напрежение, случили са се на него много събития, породили са се много омрази.
Ако не спрем да взираме в тях, вместо да гледаме напред, ни чака съдбата на бившите югославски републики. На Волен Сидеров това му е номерът, защото не разполага с читави политически идеи и програми. Ама защо й бе на църквата да му приглася?
Всички висши родни политици побързаха да се отъркат в канонизацията от 2 април. На нея присъстваха и президентът Първанов, и вицепрезидентът му Ангел Марин, председателят на Народното събрание, и куп още хора, които искаха да станат симпатични на избирателя-националист.
Българската православна църква трябва да спре да се занимава с несвойствени за нея дейности, като пиар и политиканстване. Чакам я вече двайсет години да се погрижи за душите на грешници и страдалци.
Да направи комуни за наркоманите, да организира неделни училища за децата и да спре да пробутва обучение по християнство в светските училища.
Къде са й приютите за бездомници, за които и държавата отказва да се грижи? Защо не заеме позиция по въпроса с трансплантациите и не призове миряните да даряват органите на своите близки, за да спасят чужди животи? Защо нейни емисари не се погрижат за децата от домовете са сираци, а ги оставят да се препитават като магистрални проститутки и дребни престъпници, свършващи в затвора? Защо не работят и със затворниците и циганите, а ги оставя на по-активните евангелисти?
С такива миролюбиви и богоугодни неща трябва да се занимава православната ни църква. Да стои далеч от държавата, политиката и светските дейности. С припомнянето на исторически вражди със съседни държави тя завива точно в обратна посока.
"Това, че богословието е академична дисциплина и се изучава в университет, не означава, че е Научна, щото и живописта е академична дисциплина и се изучава в ХА, както и композирането - в МА, но и двете иматточно толкова общо с науката, колкото и Бог със създаването на синтетичната клетка." Пак не мога да се съглася: теологията е толкова "научна", колкото научна е философията или която й да е друга дисциплина от хуманитарния ред. Това е общоприета истина .
Константин, не виждам нищо некоректно в дадения пример,защото в същия текст, който цитираш и който е от линка, предложен тук от мен се казва също, че "For the first time, someone has generated an entire artificial cell with predetermined properties." Това, че технологията е генноинженерна не променя факта на генериране. И сега за фактичността. Попитах за разликата между "факт" и "научен факт". В баналния си смисъл понятието означава наличност, очевидност, нещо, което е налице, установимо, достижимо по емпиричен път. В този смисъл е факт коментара, който аз сега пиша, защото след малко вие, както и други хора ще го прочетат и всеки един може да Свидетелства за това, защото е очевидец на този факт.Така. Научната фактичност обаче се свързва с нещо друго и както ти си посочил, става дума за методология. метод от гръцки, означава "път, проход", следователно става дума за път към някаква цел. Най-общо методологията на науката е съвкупност от такива пътища, които са най-различни, простират от простото наблюдение, през лабораторния експеримент, та чак до космическото моделиране и служат като инструменти за достигане на една точно определена цел. Такава именно цел е познаване, подчертавам, познаване, а не Откровяване, на истината за даден феномен, бил той въглеродния атом или космическите пулсари. Така разбирана, научната методология се занимава с Материята, а не със светогледа и в това е най-голямото достойнство на Науката, че не е идеологизирано търсене и откриване на истината, защото целта й е друга и в някакъв смисъл ценностно неутрална, доколкото достигането на истината се схваща като нещо самоценно, а не като средство. Разбира се, оттук нататък следват интерпретациите или както ти ги наричаш Тълкуванията на откритията, на научните достиженията, за какво могат да служат и как да се използват. В тоя ред на мисли, струва ми се, всички останали, т.е. неучените, включително и вие, или както там си свикнал да се изразяваш от името на верската си общност, имаме тази обща задача, да се грижим за доброто приложение на научните постижения, а не за това, да обясняваме какво може и какво не можела науката, щото имало още много необясними неща. Тази грижа преминава през вниманието към образованието, към това хората да знаят повече, да има достатъчно възможности и условия за доброто приложение на научните постижения във вид на технологии. И като казвам условия, имам предвид точно образованост, достъпност до нея и развитие на собствена наука, сиреч родна. Факт е, че днес най-напреднали са обществата, в които са осигурени тези условия, те са и с най-добър стандарт, и най-демократични закони. Така ги виждам аз нещата, това е лично гледище, разбира се, нищо повече в случая.
vorad, да съм твърдяла, че философията е Наука? Хора, бъдете прецизни в изказа си. Правете разлика между научно познание в позитивния смисъл , т.е. такова, което е свързано с Открития и Изобретения, и познание, което е свързано със светоглед, т.е.с осмислянето на на научните достижения, техния ценностен аспект. Иначе ще трябва да ви питам за Откритията и Изобретенията както на философията, така и на Богословието. Не става, нали? И за да не бъркате повече академизма с научността, уточнявам. Това, че са под един покрив двете, сиреч във вид на университетски специалности, не ги прави едно и също. Явно сега трябва да отворя и темата за историята на академизма. Неговата предистория се нарича "Седемте свободни изкуства" и ни връща още в древния Рим с прилежащите им тривиум и квадриум. С изучаването на свободни изкуства са се занимавали и схоларите в първите университети - Болонски и Парижки. Фундаментални дисциплини за класическия университет се смятат първоначално -медицина, теология и право. След това се появяват и всички останали специалности и факултети, които и до ден днешен се роят.
До Stupido и Mira: някъде, из стотиците коментари бях написала, че има връзка между религия и ценносна системо. Бях дала пример с Християнството и Исляма. В европейската ценностна система стои традицията, дошла от християнската религия, да имаш една съпруга. Ислямът позволява четири едновременно. Това е най-простия пример. Константин беше препоръчал една книга на Фрейзър, аз още една - там могат да се видят още един куп примери на формирана ценностна система на база религия. Това че вече хората са забравили защо е така, не означава, че не може да бъде проследено защо е така.
Мира, доста добро изложение направи на разграничението между факт и научен факт, но нека не забравяме, че това разграничение, както и всяко друго е областта на абстрактното мислене. Методологията да образуване на понятия не е материално, както и човешкото мислене. А това срива извода, който противопоставя, така да ги наречем, материално-методологичните (точните) науки и хуманитарните - философия, психология... В случая с психологията, която виждам, не ти е чужда, как да се произнесем - тя наука ли е в твоята класификация, или не е? И като обобщение: всичко, което заявяваш така добре изразено, не е ли феномен на абстрактното мислене, което няма система за пряко количествено и качествено измерване? Въпросът е риторичен. Както и да е. Въпреки несъгласието, е приятно да се беседва с човек настроен на такава вълна! Ако сте във форума до няколко часа, ще се видим пак! Поздрави на Май Мажусти, Иворад, Мира, Ступидо и Тадеуш! Извинявам се на тези, които пропускам. Теа нямам с какво да я поздравя.
Ейй аз съм щастлив, благодарности на админите, сега си ми е моя ник (правилни изписан). До къде стигнахме по темата?
Константин,не съм специалист по гносеология, но ще отговоря на реторичното питане, защото не го схващам като такова. Но преди това няколко думи за психологията. Аз обичам да се шегувам по повод на нея, че е "секуларизирана теология", т.е. трудно може да бъде определена за позитивна наука в посочения смисъл, ако се съди по "предмета й" - душевния живот на човека. Тя попада в групата на т.нар. приложни науки, доколкото се практикува по-скоро като един лечебен метод, когато говорим за клиничния й вариант, но това не я прави еднопорядкова с теоретичното знание, към което още Аристотел отнесъл физиката, математиката и метафизиката/философията. В тоя смисъл теологията има в нейно лице една много сериозна конкуренция, защото ако навремето хората са ходели да се изповядат в църквата и там да потърсят утеха и съвет, сега могат да го правят при психолог. Разбира се, не визирам точно България, където манталитетът е по-различен и много повече податлив на суеверие и и реставрация на езически практики във вид на разни ясновидства, гадателства и т.н. Днес Психологияга е сред най-младите академични дисциплини, отроче на философията предвид, че началото на психологическото познание се полага от краткото съчинение на Аристотел "За душата" и както всички други "хуманитарни"знания, се отнася до човека не като вид, а като специфика. И като всички такива новоизлюпени дисциплини, психологията има своята проблематичност откъм самоиденитифициране, така че тя, подобно на социология, политология и пр. е в разкраченото положение на всяка еклектична дисциплина, която стъпва на емпирично познание, за да прави теоретични изводи, например когнитивната психология се основава на различни изследвания във вид на експерименти и наблюдения във връзка да речем, с аперцепцията. Действително, абстракцията е познавателна процедура,елемент от всяко познание, включително и научното, което не означава, че всяка абстракция ни води до научна истина, нито пък че всичко, което се основава на абстракция е наука. Разбира се, логиката в класическия си смисъл - на познание за законите на мисленето, е вид знание, което разчита изключително на тази процедура, но това не я прави еднопорядкова с физиката или математиката, защото те изследват различни от мисленето неща. От това гледище и логиката, както правото, философията, богословието имат за предмет феномени, които не са въпрос на откриване и изобретяване, както е случая с коментираната клетка, космическите кораби или ако щете дори пастьоризацията. Тяхната необходимост следва от друга потребност, а именно - човешката социалност/политичност в смисъл на общностност.Затова те се надграждат над описаната по-горе като фундаментална наука,често по тази причина някои се наричат и социални науки, но цялата им "научност" опира до аргументиране на едно или друго приложение на това, което науката вече ни е дала като свои постижения. Казано накратко, от една страна имаме фундаменталната наука, от друга - приложно и социално/хуманитарно знание.
Ха, върнах се по-рано и какво да видя - Мира, ти си написала цяло есе! Тук също ще ти противореча: и в социологията и в психологията има метрични методики. Те уникално се прилагат в област, която е чисто духовна, но на тяхна база се разработват много практически процедури - в областта на "човешките ресурси", например, нищо че това понятие е ама грозно. Когнитивната психология има съвсем фиксирани методи, част от които са производствените обучения и граничните със социалната психология - екипните програми т-групите и т.н. А, психологията има и един съмсем математичен метод за описание на "детермиманти" - факторния метод на Ханс Айзенк, не знам дали още е на мода. Представата ти за психология и хуманитаристика е обаче съвсем културологична, да каже на нивото на докторант с отличен успех на възраст малко над 30-те (извинявай за сравнението, не е квалификация) - твърде субективно. И интересното е, че се обосноваваш с Лок, например, а той въобще не е методологичен! Бъркаш "теология" (богословие) с религиозна практика. Теологията е една съвсем прецизна наука, която в основните си дялове описва съвсем точно литургиката (науката за химнографските текстове, произход и състав на богослужението като ритуал и текст, история и генеалогия на отделните съставки), библейската археология (в която се коментират и методи от точните науки - датировката с С14 напр.), библейските езици с етимологичното им съдържание и проблемите на преводите - все науки, които не търпят есеистично отношение, а изискват точност.
А, изповедта, например, е религиозна практика. При нас тя е ритуал на Тайнство, като самото Тайнство е покаянието. ще ти кажа също и, че мноо, твърде много са физико-химичните изследвания на промяната на свойствата на отделни предмети на религиозната практика - светената вода, например. Тя просто променя структурата си след ритуала Водосвет... От друга страна, как така си православна, а не си вярваща или не твърде вярваща?
Константин, искате да ме убедите, че понеже ползват математични методи социологията и психологията са научни, така ли? Е, то по тая логика и всеки, който кара лек автомобил, би трябвало да може и да си конструира такъв. Вероятно това е причината, хора, завършили математика, да преоподават на бъдещите социолози въпросните методи. Не бъркам религиозна практика и богословие и не знам какво ви кара да мислите, че ги смесвам. Достатъчно са ми известни и томизмът, и неотомизмът, и автгустинизмът, патристиката въобще, номинализмът, реализмът,креационизмът, т.е. основните европейски богословски концепции, но не претендирам за някакво специално занимание с тях. Мисля, че достатъчно много разказах и за самата дума религия, а колко е разбрано казаното, вече не е мой проблем. Както и да е, отплеснахме се. Приятна вечер на всички! пп Отдавна бях докторант.Вероятно доста преди вас.
Много добре съм обяснила как така съм православна, без да съм вярваща, не е прилично да товарим всички тук с повторения на непрочетени коментари. Оттеглям се, и без това стана твърде дълъг разговора. Сигурно ще има и други поводи да го подновим. Всичко добро на всички!
Мира, неприятно ми е, че отново ще те коригирам - надявам се, че не се сърдиш. Всъщност нямаш представа какво точно представлява богословието като академична дисциплина. "Томизъм, неотомизъм, августинизъм" и т.н. са външни за богословието определения на възгледите на един или друг богослов, в случая става дума за св. Тома от Аквино и Августин Блажени. "Измите" въобще не са части на богословието, това са по-скоро секуларните хуманитарни представи на културологията, журналистиката и на авторите на текстове на български език в Уикипедия. От изброените от тебе единствено "патристиката" е съставна част на "теологията", у нас тя се нарича "патрология" - наука за Светите Отци на Православието и тяхното тълкувателно наследство, което представлява корпуса на Свещеното Предание. Тук няма да препредавам какво съдържа богословската наука, но по-долу стана дума за това - херменевтика и екзегетика, като тълкувание на Свещеното Писание и методите на това тълкувание; споменатата вече литургика, древните езици на Писанието, частни и гранични клонове на тези предмети, каквито са химнографията и еортологията и т.н. и т.н. Това е богословието, така да се каже, "по образование". Истинското богословие е славене на Бога и е знание по мистичен път, което са постигнали Светите Отци, някои от които носят и прозвището Богослов. те са Св. Иоан Богослов, св. Григорий Богослов и св. Симеон Нови Богослов. Предполагам, че всичко това не те интересува в детайли, както и че с лекота можеш да проучиш как стоят нещата, ако това някога стане твой интерес. Ако ми позволиш, ще направя още едно уточнение. Повярвай ми, ви никакъв случай не искам с това да изтъквам предимството на правота в спор! Смятам, че е важно да се направи такова уточнение: Православието, което на всички говорими и мъртви езици (къито имат отношение към съществуването му) е "Православие", и на всички тези езици съдържанието на понятието изключва някакъв битов смисъл на съпринадлежност към традиция. То е "право славене на Бога" - ни повече, ни по-малко! Лека вечер и отново те моля за прошка, ако те засягам по някакъв начин. Приятно и поучително беше да прочета твоите постове, които издават доста добро познаване на хуманитаристиката.
Иворад, моля за извинение, късно забелязах коментара. Веднага отговарям и се надявам с това да се стигне до някакво приключване на постоянното прескачане от тема в тема. Ако баналните представи бяха достатъчни и самодостатъчни, нямаше да има нито наука, нито философия.Предполагам, че сега ще ви учудя много, като ви кажа, че аз самата съм философ и по образование, и по професия и се надявам, че това ще поразчупи стереотипната ви представа за философията. Да, парадоксално, но факт - един философ ви казва, че философията не е наука в позитивния смисъл, който вече описах. Същото се отнася и за всички други "науки", наричани хуманитаристика или както там сте свикнали. Не всяко целенасочено познание, което ползва научни методи, е наука в този конкретен, тесен смисъл, за който говорих тук надълго и широко,в смисъла на откривателство и изобретателство. Смятам, да съм била максимално прецизна в изказа си от начало до край, защото обяснявам съвсем последователно и доколкото е възможно, разговорно. Разбира се, няма как да ви кажа всичко, което знам, нито пък съм специалист във всичко, за което ме питате. За това си има университети, академии, библиотеки, образователни институции. Отивате там, учите, образовате се, или ако вече сте го направили мислите как и други да могат да го направят и да е по-добре отпреди. Форумите са място за обсъждане на актуални обществени теми и проблеми, а не за академични дискусии. Да, има и специализирани форуми за целта, но този в никакъв случай не е от тях. Извинявам се за поредното включване, но не ми се иска да оставям впечатление у някои събеседници, че съм некоректна в общуването.
Konstantin, чест и почитания за това, че се стараете да изяснявате детайли. Също и за любознателността ви, интереса към различната позиция и мислене. Познахте, че богословието слабо ме вълнува, да не кажа почти никак, което не означава, че отхвърлям неговата необходимост и полезност. С нищо не сте ме засегнали, защото няма за какво да ме засегнете, не сме тук да се засягаме, а да общуваме, да обменяме идеи, впечатления, да представяме позиции и и да търсим общото и различното помежду. Но най-вече да търсим начини за решаване на общите си проблеми. Така мисля аз, в това виждам ползата от всички тези занимания. Ще се радвам на всеки, който споделя подобно виждане!
Напълно споделям такава позиция. Многословието и вторачването в детайлите се наложи, поради спекулации с понятия, преднамерено изопачаване на изказвания на поне половината територия във форума. А, темата е важна. Когато стъпваме на такава територия обаче, мисля си, че трябва да се стараем да сме прецизни в това, което говорим, иначе спекулираме съзнателно или не. Лека вечер!