Защо й беше на Българската православна църква с такъв апломб, толкова медийно натрапчиво да разравя стари исторически рани, като канонизира на 2 април избитите жители на Батак и Ново Село?
Събитие, случило се в края на 19-ти век, при други нрави и обстоятелства, други представи за морал и за жестокост.
И то при активното участие от първия ред на един от синодалните ни старци - пловдивския митрополит Николай. От една страна - хубав пиар за църквата, преклонение пред историята, пред страданието на невинни жертви. Но пък от друга - ореолът му става съвсем друг, ако си припомним няколко политически аспекти, пряко свързани с това събитие.
Канонизацията се случи по-малко от два месеца след парламентарните панаири на най-гръмогласния български националист Волен Сидеров. В началото на февруари той поиска 17 май, датата на Баташкото клане, да бъде обявена за Ден на геноцида над българите в Османската империя.
Просто си намери повод да се подмаже на лумпенизираните си фенове и да подразни, както винаги, ДПС. Предложението му, разбира се, бе отхвърлено от Народното събрание, но дебатите минаха скандално, като на Женския пазар. Минало му е историческото време на такова официализиране.
Сега, през 21-ви век, трябва да се научим да живеем заедно и да забравим кой кого е клал преди столетия заради мотиви, които нямат нищо общо със съвремието ни. След като не мина в парламента, официализирането на преклонението пред жертвите от Батак и Ново село си проби път през Българската православна църква с изключителното съдействие на митрополит Николай.
Дядо Николай събра много неодобрение от модерно мислещите хора още с избирането си за пловдивски владика. Паметно ще остане изказването му за концерта на Мадона. Той нарече гостуването на звездата кощунство и приписа трагедията в Охридското езеро на факта, че сме пуснали блудницата да се чекне в България в деня, в който църквата отбелязва обезглавяването на Йоан Кръстител.
В Деня на Съединението миналата година връчи и църковна награда на пазарджишкия кмет и един прокурор от града, задето забраниха на гейове да се целуват публично в подопечната им територия и обявиха демонстрацията на алтернативна сексуалност за рушене на обществения ред.
Вече бе дал заявка за тези свои действия още през 2008 г., когато в Кърджали каза: "За какво ни беше интеграцията в Европа - за да не можем да забраним гей парадите, парадите на разврата в градовете?" Обяви папата за еретик и направи още куп други медийни гафове, които разгневиха мнозина (и се харесаха на мнозина...Бел.р.).
В същото време не сме чули да е свършил никакво богоугодно дело - да е построил нещо, да е дарил, да е приласкал млади хора към вярата, да е помогнал на мизерстващите. Не, четем само за скъпите му часовници и джипове, което даде основание на някои издания да го нарекат "мутрополит".
И на този фон се държи като истински хейтър - само мрази и отрича. Е, сега дойде време да покаже какво признава и почита. И тук запя в един глас със скандалния националист Волен Сидеров.
Разбира се, че това в Батак е клане и никой не го отрича. Естествено, че избитите там са невинни мъченици. Българите почитат своите жертви от национално-освободителните борби, но в същото време се учат да живеят в етническо многообразие.
Точно притихнахме по въпроса за Македония и спряхме на гледаме с жадна романтика към територията и историята й, сега пак настъпи време да ни кажат, че е богоугодно да мразим други наши съседи съвременници, които нямат нищо общо с кръвопийците от Батак и Ново село.
Защо ли да не обявим и ослепените воини на Самуил за мъченици, за да имаме повод да мразим гърците? А те пък спокойно могат да си канонизират Никофор, от чийто череп е пил вино наш владетел и също да започнат активно и православно да ни мразят. Те ще имат повече право, защото Крум е бил езичник, а е пил от черепа на християнин. Това си е мъченичество за вярата пар екселанс.
(Странно, как в главата на г-н Сидеров, отчетата и националистите съжителстват мирно неверникът Крум, който пие от християнски череп, и неверниците, които колят хора в Батак? Един път неверникът е герой, но пък другия път неверниците са изверги. За мен и в двата случая става въпрос за варварство от отминали епохи, когато варварството е било в реда на нещата.)
За разлика от демогогията и популизма добрата политика е сложно нещо. Там се налага да се правят някои компромиси, за да се постигнат ползи. Балканският полуостров е бил векове наред точка на силно напрежение, случили са се на него много събития, породили са се много омрази.
Ако не спрем да взираме в тях, вместо да гледаме напред, ни чака съдбата на бившите югославски републики. На Волен Сидеров това му е номерът, защото не разполага с читави политически идеи и програми. Ама защо й бе на църквата да му приглася?
Всички висши родни политици побързаха да се отъркат в канонизацията от 2 април. На нея присъстваха и президентът Първанов, и вицепрезидентът му Ангел Марин, председателят на Народното събрание, и куп още хора, които искаха да станат симпатични на избирателя-националист.
Българската православна църква трябва да спре да се занимава с несвойствени за нея дейности, като пиар и политиканстване. Чакам я вече двайсет години да се погрижи за душите на грешници и страдалци.
Да направи комуни за наркоманите, да организира неделни училища за децата и да спре да пробутва обучение по християнство в светските училища.
Къде са й приютите за бездомници, за които и държавата отказва да се грижи? Защо не заеме позиция по въпроса с трансплантациите и не призове миряните да даряват органите на своите близки, за да спасят чужди животи? Защо нейни емисари не се погрижат за децата от домовете са сираци, а ги оставят да се препитават като магистрални проститутки и дребни престъпници, свършващи в затвора? Защо не работят и със затворниците и циганите, а ги оставя на по-активните евангелисти?
С такива миролюбиви и богоугодни неща трябва да се занимава православната ни църква. Да стои далеч от държавата, политиката и светските дейности. С припомнянето на исторически вражди със съседни държави тя завива точно в обратна посока.
теологията инауката изследваща религията, канона, ритуали, догми и др. е едно, а Теософията - Божествената Мъдрост или Мъдростта за Бога - съвсем друго. И моля теософия да не се бърка с Блаватска, Ани Безант и др. Теософия и Теоофи - посветени езотерици е имало преди векове. За мен не намирам особен смисъл в изучаването на канони и догми, разглеждайки ги като резултат от дейност на едни или други хора. В Библията е дадено "това е Живот Вечний, дето да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога" Йоан 17:3 Това е ВАЖНОТО. И не смятам че много попове и теолози биха дали смислен и практичен метод КАК да се работи за това. А методи има. и накрая един малък цитат, приписван на поп Богомил – от произведение на Николай Райнов: “Ние сме християни – казва той – ние се мъчим да заслужим Божията Милост с дело, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от учението на Христа не отричаме, ни изменяме; ние живеем онова, което са живеели първите апостоли. Проповядваме словото на спасението и пазим христовите овци, разделени на оглашени, верни, избрани и съвършени. Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк. Ако царете и патриарсите идат да грабят стадото, те са вълци и ние ще разкъсаме и тях.” "
"Чалга е да забравиш и загърбиш "единственото потребно" - Христос и да Го замениш с олекотената и орязаната Му версия, която да ти гарантира безбурен живот и спокойна църковна кариера. Чалга е с едната ръка да се заканваш на масоните, а с другата да ги благославяш. "Ние сме готини, ние сме уникални", извиват трели фолк-дивите (между другото, дочувал съм точно такъв чалга-напев, буквално), а феновете и особено фенките им искрено вярват, че да се съблечеш гол до кръста и да се качиш да хвърляш гьобеци на масата те прави неповторим. Религиозният чалгаджия също е кораво убеден в своята уникалност - едната му формална принадлежност към хилядолетната християнска традиция му се представя като достатъчно основание да изисква - специален статут, всеобщо уважение и съобразяване с неговото мнение по всички въпроси на деня. И тук истината е смесена с порядъчни количества лъжа - защото християните наистина са солта на земята, "народ избран, царствено свещенство" - но тяхната избраност се проваля в чалга в мига, в който я заявят пред останалите като основание за особено отношение." http://www.webcafe.bg/id_12629708
Глупостта почивен ден няма! В християнството няма "посветени", защото откровението е за всички. Уж по-якото "християнство" е измама за горделиви и суетни умове, които искат нещо по-специално за себе си.
Не е говорил на всички с прични, нали, И Е ИМАЛО ПРИЧИНИ ЗА ТОВА (капса замо за тези които може да са позабравили Библията) п.п. "твърдата храна е за съвършените, които по навикновение имат чувствата си обучени да разпознават доброто и злото..." това че някои НЯМАТ представа какво е това обучение, не значи че такова няма!
„Остава открит въпросът – връщаме ли се в тъмното Средновековие, към лова на вещици и кладите за еретици? Не. Връща се свободната воля на хората.“ Свободата е нещо вътрешно. Аз съм свободен и нямам нужда от БПЦ или някой друг да ми „дава“ или да ми „връща“ свободата. Съответно и никой не може да ми я отнеме. Свободно съм се самоотлъчил от БПЦ. Свободно съм си избрал духовен Учител, когото съм намерил за хрисим, мъдър и любящ… Изобщо свободата ми по никакъв начин не е обвързана с частните мнения на този или онзи поп, самомнително представяни като Божи откровения" http://www.ivanstamenov.com/2011/03/2565/
До Астролог: Прочетох цитираната от теб статия. Много патетика и софистика. Това че някой може да се изразява добре, не означава, че е прав. Астроложе, много е странно да заявяваш, че не си длъжен да се съобразяваш с частни мнения, а да ги даваш за пример.
до маджести: "ного е странно да заявяваш, че не си длъжен да се съобразяваш с частни мнения, а да ги даваш за пример." намека ми е че това не е само "частно мение" на някой със сайт...