Сигурно човек има безброй причини, за започне блог. Добре, да не са безброй, да са поне десет! Всички те могат да се обобщят в две групи - емоционално/наивни и амбициозно/грандомански причини. Нещо, като интровертни и екстровертни, но няма нужда да се правим на много умни още в увода.
Първите причини са от типа: я колко е хубаво! Споделяш чувства, рецепти, снимки на бебета и котки... и аз искам! Обикновено блоговете, тръгнали по този начин, имат скромна, леко притеснена "About" секция, която казва, че блогърът не е много наясно какво ще има на този сайт, но това ще е неговото онлайн "местенце" - ако сте добронамерени, сте добре дошли.
Амбициозните причини звучат като нещо такова: ще направя най-якия блог, който България е виждала; в блогосферата има много разбирачи, ама аз разбирам повече от тях и ще е добра идея да си направя мой си сайт; ще обяснявам на останалите как да са по-успешни, да се усъвършенстват и да правят повече пари; задължително ще пиша за е-бизнес, за SEO, за маркетинг, реклама и ПР... задължително!
Ако сте от "амбициозния" тип, то този пост не се отнася за вас. Не разбирам нито мотивацията ви, нито крайната ви цел. Още по-малко не разбирам защо си мислите, че някой иска да чете вашите напътствия за това как да живее по-добре.
Ако обаче сте от романтично-наивните, много е вероятно в началото да сте се заричали, че има определени неща, които категорично никога, ама никога няма да направите...
1. Аз никога няма да блогвам, само за да имам трафик!
Всички сме се заричали и в крайна сметка - рано или късно, винаги пускаме пост, който не ни харесва особено, но знаем, че ще утрепе трафика в Svejo! Дали ще е по-разголена кака, дали ще е хейт, но го правим. От което следва...
2. Аз никога няма да си нацапам блога с хейт!
Рано или късно обаче всеки се сблъсква с ЧЕЗ, Мтел, "Софийска вода" или "Топлофиакция", качва се на градския транспорт или просто гледа новините. Неизбежно е! Приемете го като изпускане на парата - може да се окаже терапевтично!
3. Аз никога няма да стана претенциозен задник, като ония там на първите места в ТопБлогЛог!
Започваш скромно, едва ли не леко те е срам, гледаш егото на известните блогъри и си мислиш: Не, аз никога няма да бъда самодоволен като Лонгалон и няма да твърдя, че съм винаги прав!
Никога няма съм самовлюбен като Юруков и да си слагам нова снимка всеки ден! И със сигурност никога, ама никога няма да говоря за себе си в трето лице - като Еленко!
Не знам дали има гаранция, че няма да станеш претенциозен задник, защото до голяма степен е въпрос на характер. Но от друга страна, претенциозните задници са на мода в Интернет - всички им се дразнят, но и всички ги четат!
4. Аз никога няма да блокирам!
Да, в началото си мислиш така, но това е само защото имаш триста хиляди интересни неща, които искаш да кажеш... Като блогнеш за всичките, може и да ти свършат темите... поне за известно време.
Излизането в отпуска не вреди - винаги можеш да напишеш пътепис. Виж, влюбването почти винаги има тежки последици върху блога ти, но това е друга тема!
5. Аз няма да робувам на блога си...
Да имаш блог всъщност е много яко хоби, а има шансове да стане и професия. Като хоби ти носи положителната емоция, че изразяваш себе си; да си имаш малък, често грозен, но пък твой сайт; да се научиш на някакви елементарни неща за създаване на онлайн съдържание; да имаш нови познати...А защо не и да станеш малка родна интернет звезда?
При всички положения обаче, колкото по-добре се развива сайтът ти, толкова повече те обсебва. Постепенно започваш да се опитваш да постваш регулярно; да търсиш по-готини снимки; да се питаш какво искат читателите ти и какво би докарало повече трафик.
Няма нищо лошо в хобитата, лошото са крайностите.
Да обобщим: новият блог е като всяко ново начало. Кара те да правиш смели неща и понякога да се заканваш в големи размери. Обаче никога не казвай "никога", защото няма гаранции, че няма да постнеш хейт - или че няма да живееш заровен в статистиката с посещения.
Но дори и да стане така, не се чувствай виновно. Най-малкото защото истинските интернет задници, никога не се чувстват виновни - дори и да изглеждат безумно отстрани!
