В последно време стана много модерно да си веган. Отвсякъде греят зелени реклами, празноглави телевизионни водещи канят диетолози, дългогодишни въздържатели от животински продукти, един смешен спортист(винаги!), за цвят, който обяснява, че най-добре да ядеш сурово месо, като за предпочитане да го късаш със зъби, защото нашите прародители как са се справяли без нож. И така.
Модерно е. Разбира се, който и вегетарианец/веган да попитате защо е станал такъв, няма да си признае, ще изтърси нещо от сорта: "Защото не мога да понасям насилието над животните!", в по-добрия случай, ще ви цитира Айнщайн или Леонардо да Винчи. Ако е някоя манекенка, ще измрънка само : "Обичам милинките животинки.".
Аз обаче съм откровена, няма да ви лъжа. Като малка бях доста дебело дете. Тъпчех се - и ядях абсолютно всичко, дори парченцата чипс, изпаднали между възглавниците на дивана. Но колкото и да е отричана и анатемосвана, спаси ме суетата.
За щастие, не се хвърлих към другата крайност- анорексията, просто седнах и премислих какво мога да изхвърля "зад борда"на потъващия кораб, какво ми тежи и не ми трябва. Досещате се, прасето вече не беше в чинията ми, а аз не бях прасето в огледалото.
Ще цитирам великия Алф: "Ако обичаш нещо, пусни го на свобода! Ако го сгази кола, значи не ти трябва."
И това е моята кратка изповед, без драми и прикачени снимки на плачещи крави. Сега да не си помислите, че съм съвсем безчувствена и коравосърдечна. И аз съм против насилието над животните, но това не значи, че не изпитвам удоволствие, размазвайки хлебарка, нагло добрала се до пода на банята ми.
Наскоро в интернет беше станал хит клип, в който момченце обяснява, че не иска да яде октопод, защото е живо същество. Трогателно наистина. Не може да се мери със значката ми "Go veggie!", на която се убодох веднъж, докато опитвах гордо да си я закача на чантата, потече ми кръв, инстинктивно си лапнах палеца, а после с искрено отвращение го извадих. Подчертавам - искрено.
Разбира се, не съм станала веган с едно решение и щракване на пръстите. Първоначално изобщо не знаех каква точно е разликата, нали се сещате, за повечето хора това са лигавщини, изгъзици някакви. Но за щастие в мен винаги е дремел химик, жаден за информация и експерименти.
Наложи се дори да си купим кухненски робот, който да превърне шепата бадеми в бутилка мляко. И всякакви подобни магии. Не че сега по цял ден това правя, все пак готвенето и цапането са голяма досада. Обаче трябва да опиташ, не може автоматично да отхвърлиш нещо, което не познаваш.
И като казах "лигавщини", повечето ми (не)познати ме смятат за точно това - разглезена пикла, даже някои си позволяват да слагат в устата ми онези баналности за жестокостта, които дори мен ме дразнят и никога не бих плямпала. А, ако ще слагате в устата ми нещо, нека бъде фалафел.
Точно Те ме гледат така снизходително, питат ме какво ми липсва, като очакват да отговоря: "Бабините сладки със свинска мас", или съботното барбекю на вилата (когато съм успяла да си завлека туловището до там). А аз гледам срамежливо надолу, към слабите си стройни крака и отвръщам: "Спорът." "Моля?", изкудкудякват, така де, възкликват.
Признавам си, обичам да споря, предимно в интернет. А темата за веганството е цял един нов свят. В началото много се палех във всякакви форуми, защитавах този начин на хранене (живот), бях готова да се застъпя дори за някой фанатик, който не се къпе и твърди, че има "специална" връзка с Бог.
Но в такива спорове няма победители - веганите излизат "озлобени от недояждане", другата страна "кръвожадни злобари". И просто осъзнах- не ми пука! Титлите пред името ми не са подредени по азбучен ред и пред "веган" стои "егоист". Догодина се дипломирам, отдавна съм се насочила към фармацевтичния бизнес. Изводът е, че не ми трябвате здрави. Искам да имам хубав апартамент, лъскава кола, оригинална чанта "Шанел", а и стабилни нерви. Така че повече няма да споря на тази тема.
