Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Чернобил за няколко поколения

В България новината стига седмица по-късно с опорната точка: "Нищо тревожно"
В България новината стига седмица по-късно с опорната точка: "Нищо тревожно"

На 26 април, 1986 г., в  1 часа и 24 минути, на четвърти блок на АЕЦ в Чернобил става неконтролирано нарастване на мощността, което води до взрив и разрушение на голяма част от реактора.

Москва мълчи за катастрофата в продължение на 36 часа, докато облакът от радиоактивни частици преминава през Украйна и Беларус и достига други европейски държави, сред които и България.

Никой не предупреди и българите за опасността. Хората се радват на топлото време, първомайските почивни дни, пролетния дъжд, разхождат децата си навън. Съобщението за атомния дъжд идва след 5 дни - в малка колонка във "Вечерни новини" се съобщава "случката" с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

28 години по-късно наричаме случая най-голямата ядрена катастрофа в света. Дори случилото се в АЕЦ "Фукушима" не успя да я надмине.

Веднага след катастрофата загиват 31 човека, а 600 000 ликвидатори, участвали в потушаването на пожарите и разчистването, получават високи дози радиация. На радиоактивно облъчване са подложени 8.4 милиона жители на Беларус, Украйна и Русия, а от тях близо 404 000 са изселени от родните си места.

Партията казва „нищо тревожно в България"

През 1986 г. проф. Любомир Шиндаров е първи зам.-здравен министър и главен санитарен инспектор на България.

Когато след петдневно закъснение в България най-после се съобщава за аварията в Чернобил, Шиндаров заедно с тогавашния председател на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствия и аварии Григор Стоичков убеждават, че няма никаква опасност за населението от радиоактивно замърсяване.

Заради скриването на истината и омаловажаването на последиците от аварията през 1994 г. Любомир Шиндаров получава двегодишна условна присъда, а Стоичков - ефективна.

Евакуация по съветски

Tериторията около Чернобил в радиус на 30 км е с радиоактивно заразяване. След аварията жителите на близкия до Чернобил град Припят са евакуирани не веднага, а след като Москва дава най-сетне разпореждане - денонощие и половина след аварията.

Евакуирани са над 115 000 души в 30-километров радиус, но десетки хиляди са оставени да живеят в замърсени райони, тъй като зоната на замърсяване е в радиус поне 10 пъти по-голям от 30 км.

"Ние бяхме евакуирани на 4 май", разказва 73-годишният Макар Красовски, който по онова време е живял в беларуското селище Погонное, на 27 км от атомната централа.

"Децата бяха евакуирани по-рано - на 1 май. Никой нищо не знаеше, никой нищо не ни каза. Наредиха ни да си вземем дрехи само за три дни, защото всичко е било заразено. Обещаха ни, че ще затворят реактора и след три дни ще се върнем", спомня си Красовски.

Погонное все още е забранено за живеене. Посещенията в него са разреши само един път годишно - за Задушница. Припят е град-призрак.

Малко след аварията в четвърти реактор няколко селища и цяла борова гора са изравнени със земята и погребани.

Последствия за няколко поколения

Радиоактивен цезий-137 е валял в България с дъжда на 1 май 1986 г., 5 дни след аварията в АЕЦ "Чернобил", показва доклад, изготвен в СССР след ядрената катастрофа и цитиран от в. "Росийская газета". Много от тревожните факти за нивата на радиация след аварията са били укривани години наред.

Според доклада замърсяването е било чрез ветровете, които са духали на запад и чрез дъждовете. В първите дни след инцидента най-висока концентрация на радиоактивни частици е имало в Украйна, Беларус и Русия, но също и в Швеция, Полша, България, Германия, Великобритания и Южна Германия, пише в доклада. Според данните от него само за денонощие радиацията е достигнала дори до бреговете на Дания.

Като цяло замърсяване е имало в 17 страни в Европа или на обща площ от 207 500 кв. км. Вредните вещества са били основно цезий-137 и йод-131. Първият се разпада за 30 години и се смята за един от най-опасните елементи при ядрена авария.

Според украинските учени Валерий и Татяна Глазко последствията за човечеството от катастрофата ще станат ясни около 2025-2026 г. Тогава ще е израснало поколението на тези, които са били хлапета по време на инцидента.

След аварията почвата у нас получава повече от един милиард бекерела радиация. Как тя се отразява на гъбите или дивеча например, не е ясно.

Такива изследвания правят редовно германците в Бавария.

Цезий 137 много над допустимото продължава да се намира най-вече в гъбите, горските плодове и дивеча в заразените региони, съобщава германското министерство на околната среда. Тъй като той се разгражда бавно, се очаква нивото му да остане силно завишено в следващите десетилетия.

Затова и прогнозите за евентуални ракови заболявания заради "Чернобил" не могат да бъдат окончателни. Болестта може да се развие 20 до 30 г. след заразяването с радиация. Това е официалното становище на учените, което се базира на изследванията им върху населението от Хирошима и Нагасаки.

Водещото изследване е японско - Life Span Study. Според японците рак може да се прояви и 40 г. след повишено облъчване.

По тази сметка излиза, че пикът на раково болните в следствие на "Чернобил" е започнал преди 5 г., а след още 5 или 10 би могло да се направи първата окончателна обработка на данните и да се съобщи горе-долу реалният брой заболели.

Скрита опасност от радиация продължава да дебне и в храните ни.

След почистване на заразената територия Чернобилската АЕЦ отново е пусната в експлоатация - на 1 октомври 1986 г. (годината на аварията) е пуснат първи енергоблок, на 5 ноември - втори, а на 4 декември 1987-а е включен и третият енергоблок.

Чернобилската АЕЦ ще бъде изцяло изведена от експлоатация през 2065 г.

 

Най-четените