Каквото и да казват САЩ и европейските лидери, изглежда очевидно, че мнозинството от жителите на Крим охотно приеха да изоставят Украйна и да се присъединят към Русия.
Референдумът, проведен в неделя, според украинската конституция е незаконен и се е провел под натиск, след мащабно нахлуване на "проруски сили" - и гласоподавателите не са имали избора да кажат "не" на прекратяването на връзките с Киев.
Но извън тези недостатъци, изглежда ясно, че по-голямата част от населението на Крим, с изключение на татарското малцинство и известен брой етнически украинци, охотно желае да се завърне в това, което смята за свой роден дом.
Статистиките за участието в референдума показват 83% гласували, което изглежда съмнително и вероятно данните може и да са преувеличени. Но независимото отразяване на ентусиазираните чествания подсказва, че цялостният резултат отразява масовите желания - и макар и не съвсем демократичен, все пак не е манипулиран.
Поради тази причина не изглежда мъдро Барак Обама и европейските му колеги да заявяват, че те "никога" няма да признаят резултата в Крим
Тази криза избухна, когато антируските опозиционни сили в Киев свалиха демократично избрания президент на страната - Виктор Янукович. Това им действие също е било незаконно според конституцията на Украйна, и не е имало особена подкрепа в Крим. То обаче бе бързо подкрепено от Вашингтон и европейските политици.
Сега, изправен пред ответния удар на проруската опозиция в Крим и политически резултат, който не му допада, Обама негодува и отказва да приеме резултата. Не може и едното, и другото.
В телефонния си разговор с Обама в деня на кримския референдум - 16 март, руският президент Владимир Путин цитира "косовския прецедент" - визирайки признаването от САЩ и някои европейски държави (но не и Русия) на декларацията за независимост от през 2008 на местното народно събрание в Прищина, въпреки че Косово все още тогава е било част от Сърбия.
Ясният, леко лукав въпрос на руския президент към Обама е: каква е разликата?
Правото на самоопределение на хората е гарантирано според Глава 1 на Хартата на ООН.
В Южен Судан (който стана независим през 2011), в Източен Тимор, в Хърватия, Черна гора и други балкански държави, САЩ и съюзниците им подкрепяха и насърчаваха този принцип.
Подобен процес в момента се случва и в Шотландия. Ако Каталуния имаше подобна свобода, вероятно тя също би се отделила от Испания.
Отговорът, даван от западните прaвителства, когато бъдат запитани за "косовския прецедент", е че всеки случай е различен и уникален, и поради това към него трябва да се подхожда с отделни критерии.
Този аргумент обаче също е леко недостоверен, сроден с хипотезата, че "нашата" инвазия в някоя страна (Ирак или Афганистан например) е законна и морално оправдана, докато "вашата" не е.
И прагматично, и теоретично, е грешка да се превръща подпомаганото, прибързано, но в крайна сметка доброволно отделяне на Крим в глобален въпрос на принципа, че не може "никога" да има компромис. Това размива по-мащабната картина.
Основното предизвикателство пред Обама и ЕС не е съдбата на самия Крим, а какво неговото дестабилизиращо напускане на Украйна вещае за бъдещето на Украйна като цяло, и за целия регион.
Какво още би могло да се направи
Санкциите и другите наказателни мерки, подготвяни в момента за Русия във Вашингтон и Брюксел, би трябвало да зависят от това какво Москва ще направи или няма да направи след този момент, най-вече в градовете в източна Украйна, където живее допълнително, многобройно етнически руско население, но има и много украинци, които нямат нищо общо с Русия.
Тази политика на реакция трябва да се прилага и към Молдова (където има отцепнически, проруски регион, известен като Транснистрия), към балтийските държави и към Грузия, където Путин може да се изкуши да предприеме нова инвазия.
Путин беше в малцинство в Съвета за сигурност на ООН през уикенда, тъй като Глава 1 на Хартата на ООН също включва и следното: "Всички членки трябва да се въздържат в международните си отношения от заплаха или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава."
Дали Путин абсолютно е престъпил този принцип в Крим, може да се спори. Но източна Украйна с нейното смесено население, история и държавност, е нещо съвсем различно - и дори Китай, който не подкрепи Москва в ООН, разбира това.
Ако осмелилият се Путин направи грешката да мисли, че може да продължи съвременния си постепенен аншлус в тези територии, той ще срещне много остра реакция.
Което означава да се отиде много по-далеч и да се действа много по-рязко от сравнително немощните забрани за пътувания и визи, обсъждани в момента
Санкции в стила на Иран, блокиращи износа на енергоизточници, инвестиции, банкиране и други основни бизнес- и търговски дейности, като продажби на оръжие, биха били много по-подходящи. Също така би било по-подходяща пряка американска и европейска военна помощ за Киев, предложена от сенатора-републиканец Джон Маккейн.
Съдейки по поведението му в Чечня и на други места, откакто стана премиер на Русия през 1999-а, Путин е тиранин с огромен комплекс за малоценност, който реагира на сила, не на слабост.
Когато Обама подчертава, че все още могат да се намерят дипломатически решения, както го стори в неделя, Путин тългува това като страх. Почти можете да усетите злобния смях зад кадър.
Единственият начин да бъде спряна тази демонстративна заплаха, ако той продължава да надвишава правата си, е той да бъде сплашен в отговор - и ако е необходимо, да бъдат създадени условия в Русия, при които неговият отвратителен, реакционен режим да падне.
