"Твърдят, че в момента има 11 паралелни реалности и аз не знам в коя съм аз и в коя си ти", казва Андрей Паунов по средата на разговора ни, след поредния опит да получа от него някакъв конкретен отговор във връзка с най-новия му филм - "Момчето, което беше цар". За разлика от интервюто, филмът дава доста по-конкретни отговори, но задава и много въпроси. Една красива приказка, с типичните трагико-комични образи на Паунов и малко тъжен финал. Пак има пеперуди, този път препарирани, и както твърди Андрей - "случайни неща няма".
Случайно или не, прожекцията на филма в зала 1 на НДК е на 15 юни - ден преди 75-годишнината на Симеон Сакскобурготски. Единствената. От 19 часа...
Филмът не е политически, но възможно ли е според теб да провокира политическа дискусия?
Има политика, но не е локално политически. Част от локалния политически контекст е.
А случайно ли е, че шоколадовата фигура на Симеон Сакскобуготски, с която започва филмът леко напомня за един друг вожд - Георги Димитров?
Не коментирам.
Съгласен ли си, че прилича?
Не знам.
Да приемем, че е така. Колко процента от хората във филма са актьори и как намираш останалите?
Нито един актьор няма. А да намериш хора, които да снимаш, е въпрос на рисърч, на кастинг, на разговори. По принцип се срещам и снимам много повече хора и истории, отколкото накрая остават във филма. Ако имаше актьори, нямаше да снимам толкова дълго.
Би ли снимал игрални филми, би ли работил с актьори?
Да, и оттук натам смятам да го правя. Понякога истинските хора те докарват до една морална граница, която дълго се чудиш дали да прескочиш или не.
С обикновените хора ли се говори по-лесно или с научените да говорят - като Симеон, например?
С хората, с които могат да говорят, които са научени, обикновено не е лесно, защото трудно можеш да ги излъжеш да излязат от себе си и да бъдат истински.
Как излъга Симеон?
Без да го лъжа.
А как изобщо го убеди да се снима във филма?
Преди 4 години се срещнахме за първи път в неговия офис. Говорихме си неформално и аз му казах, че правя един такъв филм и ще бъде хубаво да имам и неговата гледна точка.
Тоест, ти щеше да го направиш дори и без неговото участие?
Да, това е една история, която има потенциал да говори доста повече за себе си, както и всички други истории, които снимам.
Кои бяха нещата, които научи за Симеон по време на снимките и които те изненадаха?
Аз по принцип не се захващам с неща, за които имам някакъв бекграунд и, общо взето, снимането на филма е моето научаване. Много неща не знаех за него и повечето от тях останаха извън филма. За да почнеш да правиш нещо такова, трябва да си готов да получиш една огромна купчина информация, но след това път трябва да отсееш ужасно много в полза на това да разкажеш една проста история. Аз обичам простите истории.
Във филма има няколко сцени, в които той разговаря с чужди журналисти и там дава много по-ясни и конкретни отговори, отколкото когато говори на български. Как си го обясняваш?
Защото ползва политическия жаргон, а той се диктува от нивото на говорене. А нивото на говорене в българския език е много ниско.
Имаше ли теми, на които той отказа да говори?
Не.
Как открихте хората, които говориха за него? Изумително е, че сте намерили бавачката му. Тя трябва да е някъде на 100 години.
Да, тя почина две седмици, след като снимахме филма. Имаше много възрастни хора във филма, които починаха. Това е първият български филм, директно ориентиран към пенсионерите.
За кой реален български човек би направил филм сега?
За никой, не че няма интересни хора или истории в България, просто се занимавах прекалено дълго с тях. Сега са ми интересни други неща.
Как се приема филмът в чужбина - обикаляш с него много фестивали?
Жестоко се дразнят чужденците, защото ходът на биографичния филм предполага, че сега ще ти се хвърли една голяма и изплюта информация, и като не го получиш това, трябва да извършиш едно мисловно действие и се дразнят, което на мен много ми харесва.
Ние го гледаме в друг контекст - тук голяма част от нещата не трябва да се обясняват, докато в чужбина много хора на нашата възраст дори не знаят, че в тази част на света е имало комунизъм. Но в крайна сметка аз съм опитал да го държа в една доста базова среда. А и всеки, който поиска, може да си потърси допълнителна информация.
Какво ти отне най-много време в процеса на снимки?
Отне доста време разговорът със Симеон, за да може той наистина да се отпусне и да говорим нормално. Трябваше цялата тази политическа сага да свърши, за да може той да се успокои и да има възможност да погледне нещата по друг начин.
Какво ти каза той, след като видя филма?
"Паунов, трябва да помисля".
Променя ли се мнението на хората, които не харесват Симеон, след като гледат този филм?
И хората, които харесват царя и тези, които не го харесват, не харесват филма или може би не харесват мен. Понеже ние сме ужасно обременени като общество, като история. Думата "политика" означава различни мнения, а ние не търпим различното мнение. Ние не разбираме различните хора и винаги смятаме себе си за прави, а с тези, които не мислят като нас се конфронтираме. Този филм дава една прекрасна възможност за скандал.
Като стана дума за скандал, наясно ли си със скандала, който се вихри в момента за разпределение на субсидии в Националния филмов център?
Естествено, че съм наясно, дори в момента идвам от "революционно събрание". Смятам, че решенията на комисията на НФЦ за пореден път доказаха липсата на каквато и да е визия и културна политика на тази държава. Българската държава през една национална агенция, която разпределя парите на данъкоплатците, няма идея защо и как това се случва.
Никой не може да ти обясни защо се дават пари за кино в България, какви проекти се подкрепят. Има едни странни, уж демократични процедури, през които тези пари уж да се разпределят - така че цялата тази кино общност да бъде доволна. Но този тип разпределяне не води до правилния продукт, а до подкрепяне на некадърни производители на аудио-визуални продукти от соца, които са се обединили в различни лобита.
В България има много малко хора, но ги има, които произвеждат някакъв продукт, който има някакъв смисъл най-просто казано. По-точно продукт, който може да отиде в кината и някакви хора де факто наистина да го гледат, за разлика от продуктите на хората, които в момента са подкрепени.
Класически по южноевропейски стоят нещата тук. Предишния път, когато се събирахме и поискахме някакви неща, се промени начинът на финансирани и резултатът от това е производството на всички тези дебюти, за които изобщо тук някой е чувал - почвайки с Драго Шолев, свършвайки с "Тилт" и "Мисия Лондон".
В един момент група хора казаха - така и така трябва да ремонтираме тази система, да започнат да влизат млади хора и да правим нови филми. И тогава почти изглеждаше безнадеждно, но се случи. И аз дълбоко се надявам, че и този път така ще стане.
Ние, българите, можем ли да правим истински революции?
Нашият стил на революция е малко по-различен - повече алкохол, по-странни изявления, много емоции и малко действия. А държавата се включва само когато става опасно. Но в крайна сметка това си е нашият стил на случване на нещата. Не по-различен от този в Гърция или в Италия.
Каква ти се иска да е съдбата на "Момчето, което беше цар"?
На мен ми се иска след време пак някакви хора да го гледат. Той не е продукт, който да се завърти един уикенд, да направи някакъв шум и да изчезне някъде. Това е продукт, от който теоретично някакви хора би трябвало да се интересуват след време, други поколения. Иска ми се хора от друго поколение след време да го погледнат, да видят през неговата призма не само фактология или история, а да видят как ние сме го гледали, какво е било то за нас сега.
Кой изяде шоколадовия Симеон?
Никой, защото се оказа, че има някакви стабилизатори вътре, които не са особено полезни.