Катастрофата на високоскоростното чудо

Испания е на второ място в света по количество високоскоростни железопътни линии. От почти две десетилетия в страната доминира амбиция, граничеща с мания, на правителствата от ляво и дясно, да залагат на високоскоростния превоз. 

Сега целият икономически модел е под въпрос

Испания държи два световни рекорда в икономическата сфера: за младежка безработица - в момента тя е 56.4% (!) - и за мрежата си от високоскоростни железопътни линии, които общо са над 3100 км.

Само Китай има по-мащабна скоростна жп инфраструктура, но пък територията на страната е 20 пъти по-голяма от тази на Испания, а населението на Китай - 1.3 млрд. души - е 27 пъти повече от испанското. По километри с високоскоростни линии на гражданин обаче никоя страна в света дори не се доближава до постиженията на Испания.

От откриването на първата такава линия между Мадрид и Севиля през април 1992, решението на кабинета на Фелипе Гонзалес да развива скоростния жп транспорт създаде около себе си мощна индустрия с оборот близо €5 млрд. годишно, която изнася 60% от продукцията си.

Всъщност през 2012, в пика на рецесията, испанската железопътна индустрия е на второ място по ръст на износа.

AVE (испанската търговска марка на свръхбързите влакове) се превърна в най-добрия посланик на превъзнасяния "испански бранд". Скорошния успех на т.нар. "AVE за поклонници", от Медина до Мека в Саудитска Арабия - най-големият договор, някога печелен от испански консорциум (на стойност €6.7 млрд.), определено засили имиджа на "другата Испания", която независимо от кризата се стреми да изнася за света.

Испанското правителството и бизнесът съвместно излязоха в чужбина, за да продават този испански "белег за качество", с планове за международни гигантски високоскоростни проекти в Бразилия, САЩ, Турция и Казахстан. Инцидентът с Alvia в Сантяго де Компостела обаче може да нанесе сериозен удар на този имидж, въпреки че нито самата линия, нито влакът могат формално да бъдат смятани за "високоскоростни".

Петно върху репутацията

Вероятно именно това описание накара изключително много фирми да запазят абсолютно мълчание около инцидента. Дори тези, които бяха пряко засегнати, не изричат дори и дума, за да защитят продукцията си.

Talgo, производителят на катастрофиралия влак, както и временното партньорство на компании (Thales, Dimetronic-Siemens, Cobra и Antalis), което е инсталирало системата за сигнализация и безопасност по линията Урензе - Сантяго, предпочетоха да запазят мълчание, позовавайки се на протичащото съдебно разследване на инцидента.

Ако разследването продължи, мълчанието може сериозно да навреди на имиджа на високоскоростния жп транспорт, поне що се отнася до международните договори. Не е изключено планираната линия Сао Пауло - Рио да се изплъзне на испанците, ако в резултат на трагичния инцидент хората започнат да смятат, че испанските свръхбързи влакове не са безопасни.

Тази нервност вече личи у властите, до степен председателят на "Хунта де Галисия" Алберто Нунес Фейхоо, вече коментира, че "икономически интереси" в други страни, с планове за бъдещи обществени поръчки, желаят да опетнят репутацията на системата за безопасност.

Освен това AVE е не само чисто икономически проблем - тя е и политическо знаме, което да се развява. Две от основните партии - Народната партия и Испанската социалистическа работническа партия - използват темата като изборно оръжие, надминаващо по значимост образованието или здравеопазването.

Защо иначе Хосе Мария Аснар и Хосе Луис Родригес Сапатеро имат само една обща точка в иначе тотално различните си програми - обещанието да свържат всички главни градове на провинции с високоскоростни влакове? Дори според последния инфраструктурен план - от сегашния момент до 2024, насред най-голямата рецесия в историята, AVE ще получи €25 млрд. - €6 млрд. повече от парите за строеж на магистрали.

Испанските производители на жп продукти са отчели доходи от €4.8 млрд. през 2012, от които €2.8 млрд. са под формата на износ, тоест имат ръст от 21% спрямо предишната година. За разлика от други сектори, пренесли производството си в страни с евтина работна ръка, железниците все още имат силно производствено присъствие в Испания, където за тях работят 18 000 души.

Свръхбързият влак е солидно бреме за бюджета на Испания

Търговската марка на локалните високоскоростни линии AVE/Renfe в Испания се е превърнала в синоним на свръхбързата железница въобще. Тя обслужва общо 3100 км жп линии - за сравнение традиционната мрежа е с дължина 11 000 км - и достига до 60% от населението.

Въпреки че влаковете на AVE са изключително бързи, системата струва огромни суми. От решението на кабинета на Фелипе Гонсалес да се строи линията Мадрид-Севиля, високоскоростната железница е погълнала инвестиции от €45.120 млрд. Тези инвестиции идват изцяло от данъчно облагане и не се компенсират от цената на билетите, които обяснимо са силно субсидирани.

Други страни, като Франция, избраха да се откажат или отложат плановете си за свръхбързи железници. Френският президент Франсоа Оланд в крайна сметка реши да развива традиционни и регионални линии и железници до предградията, отказвайки се от планираните високоскоростни проекти (включително връзката с Иберийския полуостров) заради тяхната "ниска социална доходност".

Португалското правителство също категорично се отметна от плановете за високоскоростна връзка с Испания. Мариано Рахой обаче действа по точно обратния начин, следвайки стъпките на предшественика си Хосе Луис Родригес Сапатеро, като обяви планове да закрива традиционни жп къси и дълги маршрути, които не са печеливши (сякаш AVE/Renfe някога изобщо е било на печалба).

Новините

Най-четените