Долу новите чийтъри!

Чийтър - от cheater (англ.), личност, която мами. Важи както за неверни съпрузи, така и за преписвачи на изпити.

 

Такива като мен, на които ЕГН-то започва с шестица, седмица и осмица, помнят онези напрегнати моменти малко преди да започне някой изпит, когато времето или страшно избързва или предателски е спряло.

Проверяваш дали добре си закрепил с карфички "пищовите" към плохите на плисираната пола и дали заради обилното потене не са размазали написаните с химикал върху бедрото имена на изобретатели, химически формули и години на исторически кланета.

И ако допреди десетина години преписвачите на кандидат-студентските, семестриални и държавни изпити бяха просто мързеливи и/или неуверени в знанията си мечтатели да изкласят по лекия и мек начин, техните наследници днес са безочливи и полуграмотни лумпени.

Те отдавна вече не разчитат на собствената си изобретателност, на късмет или на палене на свещи на Богородица, за да успеят да вземат изпит "по другия начин". Защото "другият начин" отдавна вече е приел статута на най-ефективния и безпроблемен такъв за сдобиване с диплома.

Новите чийтъри не са просто безобидни преписвачи.

Те представляват цяла кохорта от воини, тръгнали на кръстоносен поход срещу и малкото останало стойностно в образователните институции. Рефренът, който ги обединява, е "Какво ще ти се падне - изненада./ Ела и си вземи! Ела и си вземи!/ Знам всичките ти схеми, о моля те!" (по Гери-Никол).

Днешните двайсет-и-няколкогодишни български чийтъри не се притесняват, че ще бъдат хванати. Просто защото никой няма интерес да ги хваща. Дори напротив - в много съвременни вузове взимането на изпит с преписване и с други популярни народни методи (подкупи в кеш и под формата на бутилки, цели селскостопански животни, фелацио, съмнително спонсорство и прочее), сърдечно се поощрява. Защо? Много ясно - за да върви безметежно академичният живот.

През февруари 2016-та година парламентът ни прие промените в Закона за висшето образование, които обвързват финансирането на висшите училища с качеството им, а не с броя на студентите, както беше дотогава.

Въпреки това нито един български вуз не стана "бръшлянов." А и няма изгледи да стане в близките две хиляди години.

Висшите ни училища отдавна вече са обърнали гръб на качественото преподаване и на науката за сметка на масовизацията и стремежа да се произвеждат все повече дебили-висшисти. Без значение какви закони са приети досега или ще бъдат приети в бъдеще, висшата администрация на повечето вузове ще продължи да толерира не само студенти-протежета, но също и некадърни докторанти и асистенти.

Последните получават възможност да издрапат нагоре по професионалната стълба благодарение на умението си да компенсират посредствени познания в конкретната научна област с много старание в областта на подлизурството и гъзолизството.

Понеже мразя да бъда голословна, веднага ще преведа само няколко от стотиците примери на профанизация на висшето образование, на които се нагледах през 15-годишната си академична кариера. Отначало не виждах нищо ненормално в това ръководителят на катедрата да ме кани на кафе и да ми обяснява, че всеки член от комисията на държавния изпит по специалността взима от "затруднените" студенти по 1500 лева.

После обаче започна да става все по-брутално. Въпреки че повечето преподаватели искахме да поощряваме старателните и ученолюбиви студенти, постоянно получавахме инструкции да не оставяме на поправителни изпити "затруднените", които макар и акумулирали 5000 отсъствия и слаби оценки, поне са си платили семестъра.

През годините факултетът раздаваше щедро дипломи на хора, които само се водеха записани в бакалавърските и магистърски програми, но всъщност никой не беше виждал и веднъж в аудиториите. То не бяха поп-фолк изпълнителки, футболисти, синове и дъщери на известни и незивестни бизнесмени и на фигури от местната управленческа власт, партийни функционери, куцо, кьораво и сакато...

На един държавен изпит хванахме двама младежи, които се опитаха да се явят вместо най-популярните близнаци в университета, използвайки техните лични карти. А бяха популярни, защото бяха истинско чудо на академичната реализация.

Въпреки че общият им IQ не надвишаваше 110 и единственото нещо, с което можеха да се похвалят бяха еднаквите обувки Саламандер и чичо-хотелиер, успяха да завършат семестриално със среден успех 2.85 и да бъдат допуснати на държавни изпити.

След този смехотворен първи опит да си вземат единия държавен изпит (да не говорим, че работата с чуждите лични карти е и сериозно закононарушение), на близнаците не само че не им бяха спрени студентските права, но след шест месеца ОТНОВО цъфнаха на същия изпит. Само че този път, за да няма изцепки, техните протектори бяха подсигурили преподавателски кадър, който да ги чака в тоалетните с отговорите на теста.

И въпреки че квесторите ПАК ги хванаха, за близнаците отново нямаше никакви последствия и те си получиха дипломите за висше образование. Както беше договорено между ръководството на факултета и чичото-хотелиер още преди четири години.

Отделно от тези индивидуални примери на безочлива несправедливост, много мои колеги нехаеха, че студентите масово минават на семестриалните им изпити с чужди курсови работи или такива, преписани дума по дума от интернет.

В самия край на академичната ми кариера вече беше станало непоносимо. Същинска джунгла, пренаселен от Тарзани, Багири и всякакви други зверове... Затова в момента, в който дойде спасителният хеликоптер, просто скочих в него и изкрещях в слушалката на пилота: "Карай!"

Новините

Най-четените