Около река Макензи рядко се е чувала китайска реч - поне до лятото на 1999 г. Тогава спокойното селище Туктояктук в северозападните територии на Канада бе силно развълнувано от пристигането на огромен кораб с азиатски екипаж.
Местните власти бяха сварени неподготвени от изследователския ледоразбивач "Сю Лонг", името на който на китайски означава "снежен дракон". Плавателният съд, дълъг 170 метра и тежащ 21 000 тона - всъщност е информирал Отава за намерението си да навлезе в арктическите води на Канада, но вестта за пристигането му така и не бе достигнала до селището.
Сега подобен инцидент надали би се случил
Понастоящем държавите около Северния полюс следят изкъсо и редовно посетителите от Китай. Нарастващият китайски интерес към региона "предизвиква загриженост - и дори опасения - сред международната общност," обяви наскоро Стокхолмският институт за изследване на проблемите на мира (SIPRI). И това въпреки факта, че "Арктика не е приоритетна в областта на външната политика" за Китай.
Ситуацията изглежда проста. Китай изпитва глад за природни ресурси, а Арктика изобилства от такива. Какво неясно би могло да има в това? Пекин обаче настоява, че интересът му към региона е преди всичко с изследователска цел, че Арктика може да спомогне за изясняване на въпроса с климатичните промени, че регионът предлага полезни маршрути за корабоплаването и така нататък.
И наистина, поне засега, китайското правителство няма официална арктическа стратегия и не говори особено много за изобилието от природни ресурси в региона. Освен другото и поради факта, че икономическата свръхсила може - поне в момента - да се снабдява с необходимото от други места, например в Африка.
Донякъде обаче е така, защото властите в Китай вече съзнават, че трябва да бъдат деликатни по отношение на интереса си към полярния Север и да не притесняват арктическите държави повече от необходимото.
"До момента Китай не е извършвал никакви изследователски дейности в Арктика," заяви Жао Юн, посланикът на Пекин в Норвегия, на конференцията "Арктически територии" в Тромсьо. Китай повече се интересува от приобщаване към други държави с цел изучаване на "трансрегионални проблеми", твърди той.
Демонстрирайки отличен дипломатически финес, Жао настоява, че Пекин има доброто желание да комуникира и да си сътрудничи с всички заинтересовани страни, включително, естествено, и с местното население. Китай също така би се радвал на възможността да получи статут на наблюдател в Арктическия съвет. Дотук нещата звучат доста приятелски.
Внимателно формулирано послание от Пекин
Въпреки че Китай се опитва да избягва прекалената арогантност, не може да скрие нарастващия си интерес към региона. "Китайците са изключително внимателни какво впечатление създават и какви послания имат," казва Лейв Лунде, директор на института "Фритьоф Нансен". Това е независима фондация, занимаваща се с политики за екология, енергетика и управление на ресурсите, базирана в Лисакер, Норвегия.
Лунде наскоро се е върнал от пътешествие в Китай, където е изнесъл 90-минутна реч пред Пекинския клуб по енергия. След това, в продължение на повече от два часа, е отговарял на въпроси от правителствени чиновници, учени и мениджъри от компании за добив на суровини.
Все пак Лунде вярва, че китайските компании са осъзнали, че петролът и газът от Арктика, макар и със сериозен дългосрочен принос към енергоизточниците на страната, няма да им излязат особено евтини.
Китай ще се наложи да "играе по правилата на капитализма," казва Лунде. В момента Китайската национална офшорна петролна корпорация (CNOOC) иска да погълне канадския си конкурент Nexen, но сделката първо трябва да мине през одобрението на американските власти.
Мениджърите на компании за суровини от Пекин също така оглеждат с лаком поглед и Гренландия
Близо до столицата Нуук, британска компания си партнира с китайски финансисти, за да изгради гигантска мина за желязна руда. Над 2300 китайци ще работят там, като ще увеличат населението на острова с около 4%. Общата инвестиция се предвижда да бъде около €1.7 млрд.
Гренландия се нуждае от тези пари - ако някога иска да реализира мечтите си за независимост. Сара Олсвиг е член на датския парламент и представлява сепаратистка партия от Гренландия. Тя изтъква, че към 2040 г. държавната съкровищница на Гренландия ще бъде изправена пред недостиг от около €134 млн. годишно.
"Интересуваме се от гарантиране на допълнителни приходи," казва тя. "А къде другаде бихме могли да потърсим такива, ако не от най-бързо развиващите се страни в света?"
Засега, по думите на Олсвиг, не са взети никакви решения, но инвестицията на Китай в гренландския минен сектор би била приета също толкова охотно, колкото и инвестиции от всяка друга страна.
"Китай е навсякъде. Не е изненадващо, че те се интересуват и от гренландските ресурси," констатира тя. Проектът за мина за желязна руда обаче далеч не се приема за безспорен в Гренландия. Наред с други неща, критиците са недоволни от перспективата Китай да доведе със себе си евтина работна ръка на острова.
Дългосрочно планиране
Традиционно Китай е подкрепял принципа на въздържане от интервенция. Съответно в Тромсьо китайският посланик в Норвегия прибягва до лингвистични трикове, за да оправдае засиления интерес на страната му към арктическия регион: "Североизточен Китай", обяснява Жао, "достига до почти 50 градуса северна дължина", което прави страната му "почти арктическа държава".
Ако се използва подобна логика, същото важи и за немския остров Силт, който е на 54 градуса северна дължина и който, ако се следват тези аргументи, също би могъл да бъде определен като "почти арктически". Само че никой не си позволява подобни волности.
"Арктическите проучвания на Китай все още са в начален етап," казва Жао. През 2004 г. Китай - като много други страни, включително членки на ЕС - създава изследователска станция на норвежкия остров Шпицберген.
Междувременно Институтът за полярни изследвания в Шанхай обучава учени, които да се специализират в този регион, а друг 120-метров ледоразбивач в момента се строи с финландска помощ.
"Сю Лонг" досега е извършил пет пътешествия до Арктика
Последното от тях е било през лятото на 2012 г., когато той пътува от Исландия през Северния полюс до Беринговия пролив. И когато навлиза във водите край Шпицберген, норвежката брегова охрана е там на мига - за разлика от бавната реакция на Канада през 1999 г.
"Китай отделя много повече средства за проучвания в Антарктика, отколкото в Арктика," предупреждава Лунде. Засега употребата на природните ресурси на Антарктика е забранена според Антарктическия договор. Тази забрана обаче може да бъде отменена в предстоящите десетилетия.
"Може би те просто се подготвят за този момент," коментира Лунде. "Китай е много добър в дългосрочното планиране."
