* Елена Рапонджиева е продуцент на проекта за анимационен сериал "Златната Ябълка".
Нека не се лъжем. Не съм "експерт" по темата. Никой никога не ми е издал документ, който да казва, че съветите ми ще проработят в 100% от случаите.
Така се случи обаче, че през последните години натрупах много опит в областта на кандидатстването за работа - както от страната на кандидатстващ, така и от тази на работодател. Този опит беше придобит и тестван както в България, така и в други страни из Европа, където имах щастието да уча и да работя.
И така, реших да споделя опита си (защото силата на цивилизацията е именно в това - да предаваме помежду си знанията и опита, за да не се налага всички да правят грешки, които вече са правени, а да надграждат и да вървят напред).
Не всичко, което ще споделя тук, съм научила сама. Истината е, че в университета ми във Великобритания имахме няколко лекции, които съвсем целенасочено ни обясниха как работи системата за подбор на персонал, как да оформим CV-то си, така че то да е успешно и как да се държим на интервютата за работа, така че в краткото време, което имаме, да успеем да демонстрираме най-силните си страни.
Университетът ми показа "как да...". Опитът ме научи "какво да не ...."
Преглеждайки кандидатури за работа през последните месеци, се убедих, че има наболяла нужда от такъв инструктаж. Масово кандидатурите демонстрират очевидно старание, но крайният резултат е толкова далеч от това, което трябва да бъде и носи толкова грешни послания, че целият труд е отишъл на вятъра.
А старание има! И желание има! Но тези кандидатури на хора, които просто не са били информирани, биват напълно пренебрегнати на фона на CV-тата на онези, които са получили съответното школуване (било то в чужбина, чрез предишен опит в големи фирми или по някакъв друг път).
Има една приказка: който е предупреден - той е въоръжен. Ще се опитам да събера опита и наблюденията си в тази статия, с надеждата, че тя ще въоръжи повече хора със знания и ще им даде по-големи шансове в жестоката надпревара, която е трудовият пазар.
И така, да започнем с правилата, които характеризират едно успешно CV.
Принципът е следният: CV-то трябва да е кратко и да се чете с един поглед. На човека, натоварен със задачата да чете изпратените CV-та, ужасно не му се чете. Дори и да подходи с ентусиазъм, точно след третото CV и мотивационно писмо - той вече просто е изгубил търпение и не чете, а сканира текста за ключови думи, които го интересуват. (Напълно разбираемо е - така се преглеждат 120 CV-та за 1 час, а не за 1 седмица.)
CV-то е първата фаза на пресяване на кандидатите и на този етап работодателят го интересуват основно 2 неща: предишният опит и образованието. В тази последователност. Възможно е да има още някой фактор (например езици, наличие на шофьорска книжка и т.н.), но той вече зависи от самата позиция.
Следователно трябва да оформим CV-то си кратко, стегнато и четливо. Как?
1. Практиката показва, че 2 страници (страници, а не листа!) е оптималната дължина, която съдържа всичката необходима информация на този първи етап, но в същото време е достатъчно кратка, за да не отегчава / демотивира четящия.
2. Използвайте несерифни шрифтове. Серифни са онези шрифтове, при които краищата на буквите са издължени (например Times New Roman). Чисто визуално, това създава илюзията, че буквите са по-близо една до друга и прави текста малко по-трудно четлив. Вместо това за препоръчване са несерифни шрифтове като Arial и Verdana, при които буквите са едри и няма изкуствено приближаване заради "ченгелчета".
3. Забравете за шрифта Comic Sans. Не го използвайте. Никога. Шрифтът неслучайно носи това име - използва се за комикси. В CV се асоциира с несериозност и неосведоменост за естетиката и стила на професионалните документи (какъвто е CV-то ви). Comic Sans в този контекст е еквивалентът на: да дойдете на официална вечеря по пижама.
4. Разделяне на информацията на параграфи. Всеки параграф трябва да е ясно изразен - разстояние от един интервал между два параграфа работи добре.
5. Разстояние между редовете - от 1.15 нагоре, колкото е удачно във връзка с информацията, която искате да поберете на 2-те страници.
6. Използвайте възможността на Word да прави таблици, да разделя текста в колони, да слага bullet points (подточки). Например: изглежда приятно езиците, които знаете и нивото им на владеене да са оформени като таблица с две колони, а допълнителните ви умения да са изброени с подточки.
7. Важно е да имаме предвид, че искаме нещата да са четливи, но не прекалено разпилени. "Стегнато", но "четливо" е балансът, който търсим.
Каква информация да включва CV-то?
Това, което интересува работодателя във връзка с конкретната позиция и нищо друго. Истината е, че освен ако изрично не е поискано в обявата за работа, бланката за CV "по Европейски формат" е изключително непрактична и масово неуспешна. Както в България, така и в Европа.
Преглеждайте и оформяйте CV-то си за всяка отделна позиция. Не става въпрос всеки път да започвате отначало. Просто съобразявайте информацията в CV-то си с това, което интересува работодателя за конкретната позиция.
Пример: Кандидатствате за работа в Call Center. Трудовият ви стаж е над 10 години и за това време сте сменили поне 7 работни места. Оставете в CV-то само онези, които имат връзка с работата, по която кандидатствате. Няма нужда да включвате времето, в което сте работили като охрана или сте сгъвали дрехи в магазин, но пък си струва да споменете работата си като касиер/ка, защото засяга непрекъсната комуникация с различни хора (като посочите тази връзка в краткото описание на отговорностите ви по длъжността). И тъкмо го споменахме...
Кратко описание на отговорностите ви при заеманите длъжности. Наистина кратко. Не повече от 2-3 реда. Включвате само онези отговорности, които имат отношение към позицията, за която кандидатствате.
Не се опитвайте да бъдете забавни. Наистина, недейте! Не работи. "Закачливи" факти като "може да носи 6 кафета в една ръка" или "прави страхотна мусака" нямат място в едно CV.
Снимката. По принцип не би трябвало изобщо да я има, тъй като външният ви вид няма нищо общо с професионалните ви умения, заради които се предполага, че ще ви наемат. В други страни информация като снимка, дата и година на раждане и националност изобщо не присъства в CV-тата, защото всъщност нямат нищо общо с професионалните качества.
Реалността обаче е, че в момента CV-та без снимка в България са рядкост и работодателите са предубедени спрямо кандидати, които нямат снимка.
Обаче са също толкова предубедени към кандидати с несериозни снимки.
Селфита, снимки пред огледалото, снимки в цял ръст, снимки от почивката в Слънчев бряг - твърдо не. Спомнете си, че CV-то е професионален документ.
Снимка в паспортен формат е добро решение. Ако нямате или не се харесвате - отидете и се снимайте специално за това, не се притеснявайте да се усмихнете. (Усмивката приканва доверие. Стига да не е със зъби, в който случай изглежда меко казано странно в CV) Не се снимайте с балната рокля, но не не се снимайте и с дъждобран. Блузата и ризата са най-доброто решение, защото не са твърде официални, но говорят за "поддържан" човек.
Колкото и да намирам за абсурдно това, че ви давам съвети за външния вид, който ще презентирате - щом ще има снимка, няма начин. Тъжната истина е, че по вида посрещат, по ума изпращат. Помнете, че изпращате CV-то да ви представлява преди самите вие да получите възможността да го направите.
Не лъжете. Ако сте работили на дадена позиция от май до септември, но напишете, че сте работили до ноември - това не е от голямо значение. Но ако напишете, че владеете перфектно Excel и немски език, след което ви наемат и се окаже, че познанията ви по двете са в най-добри случай на средно ниво - това вече е проблем. Последствията от това са четири:
- Изключителна некоректност към работодателя и лоши взаимоотношения още от самото начало (а нищо чудно и да бъдете отстранен/а от длъжност);
- Правите собствения си живот труден, защото се оказва, че не можете да изпълнявате ролята си пълноценно и следователно сте вечно в издънка;
- Някъде там се разхожда някой, когото ограбвате от възможността да работи това, в което наистина е добър;
- Ограбвате себе си от възможността да намерите работата, която подхожда на истинските ви умения.
Прилагам примерен ред на структуриране на информацията в CV-то:
- Име (Като заглавие. Излишно е да слагате на CV-то си заглавие "CV". Яде ви място от двете страници.)
- Адрес
- Телефон
- Website (ако имате)
- Професионален опит - не повече от 4-5 позиции
(откога - докога, позицията, фирмата, отговорности)
- Образование
(откога - докога, име на специалността (за вишист)/ профил ( за средно образование), учебно заведение)
- Допълнителни умения
( Примерно: Отлично владеене на: Microsoft Word, Excel и т.н. ; Шофьорска книжка, категория..., активен шофьор)
- Препоръки
(Не са задължителни, но са препоръчителни. Напишете име, позиция, email и телефон за връзка на един-двама от бившите си колеги/работодатели, които биха могли да ви препоръчат.)
Не твърдя, че това е изчерпателен списък, нито пък, че е общовалиден. Гореизброените съвети не гарантират, че ще извикат на интервю именно вас, но пък гарантират на CV-то ви добро и конкурентно ниво. Аз самата съм оформила CV-то си по този начин и до момента това работи (като последният опит беше преди няколко седмици, когато ме повикаха за интервю и в последствие се преборих за онази работа, която до този момент бях виждала само в мечтите си.
Държавата ни има нужда от кадърни и надъхани хора и е жалко, когато не успяват да покажат потенциала си заради неподходящо оформено CV. Подарявам опита си и се надявам, да ви свърши работа.
В наши дни всичко е маркетинг и да продадеш уменията си е.... умение. Успех!
