1989: бяхме информирани, че вече не сме комунистическа, социалистическа или каквато и да е друга подобна държава. Нямаше революция, нямаше конфликт или кръв, просто настъпи свободата и демокрацията...
Но дали? Питахме се тогава и продължаваме да се питаме и днес. Годините минаваха, никой не знаеше какво да прави с тая нова свобода, а междувременно настъпваха глад, инфлация, безработица. Питахме се: това ли беше бленуваната свобода и демокрация?
Но поне вратите на държавата бяха отворени
И някои от нас, поради авантюризъм, любопитство или идеализъм, рано или късно тръгнахме по "широкия бял свят" в търсене на нови възможности. Други останаха да "строят" (или да се "борят") с прохождащата демокрацията и капитализъм.
Никой не знаеше колко ни струваше на нас, излезлите, гастербайтерството. Много от нас и не споделяха, за да не притесняваме семействата си, какво беше да си чужденец.
Не говорехме за безкрайните борби за статут с имиграционните служби. Неговорехме за чуждите нам ценности и култури, които продължавахме да изучаваме с години. Не говорехме за безкрайните правила, които изглеждаха в повечето случаи най-малкото безсмислени и бюрократични. Не говорехме за безбройните прегърбени дни и нощи, които прекарвахме като строители на съвременния безсмислен западен капитализъм, под халогенните лампи в офисите или у дома, заровени в хартии или втренчени в таблици и цифри. И основното - не обсъждахме липса на нормални, топли човешки взаимоотношения, отчуждението и самотата, в които живеехме.
Това беше неизменната цена на свободата да можеш да си това, за което мечтаеш, и да осъществиш потенциала си като индивид. Дори и да кажехме как се чувтвахме, нямаше да ни разберат, нали в България животът беше по-труден. Кой в България се интересува от отчуждение и борба за оцеляване в чужбина, когато се пита дали ще може да си купи хляб и да си плати безразборно променливата цена на тока или парното?
После погледнахме назад
По своему, всички ние всъщност се борехме и строяхме демокрацията и капитализма за България, просто бяхме избрали различни "средства" и пътища. Ние, излезлите навън, разглеждахме и изучавахме как работят напредналите капиталистически държави. После обръщахме поглед с болка в сърцето към изоставената малка и вече не толкова "спретната къщурка", от която всеки от нас беше излезнал, за да видим как света строи своите домове, и почвахме да задаваме въпроси.
Накрая след толкова бродене по чужди пътища, рано или късно, много от "избягалите" прекрачвахме отново прага на вече не толкова "спретнатата къщурка" и запретвахме ръкави. Първите сред нас, възвращенците, повечето хора в България гледаха с недоумение и недоверие, но някои и с надежда, че сме се върнали да "оправим държавата". После някои хора започнаха да ни гледат с все повече нетърпение - "кога ще почнем да я оправяме държавата," а другите просто не се занимаваха с нас. Накрая накои ни гледаха просто с разочарование - "абе вие нищо няма да направите май, нищо че сте видели как работи света".
Българските великденци
Имах една приятелка, която ми се сподели разочарованието си как популярните преди време "български великденци" се прибрали, развели байраците, че нещата в България ще се променят и после не се и чули повече. Не ги оправдавам "българските великденци", но не оправдавам и тези, които сляпо и наивно им вярват, че виждаш ли, някой ще дойде и ще ни свърши работата, която чака да бъде свършена.
Няма да навлизам в теми за българската народопсихология, тя е доста обсъждана от години по пресата и от не малко велики български писатели и поети. И народопсихологията ни не се променя. Същността е (познайте какво стана?!), че и на великденците им се родиха деца и тия деца трябва да се хранят и да ходят на училище, а жените и мъжете им ги питат как ще се плащат сметките и защо не се прибират вкъщи до късно. Лесно е да си революционер, когато си сам и не те чакат две-три гърла в къщи.
Цената на истината
Истината е винаги по средата... ние, излезлите навън, винаги се връщаме рано или късно и неизбежно започваме да търсим правата си на хора и граждани, къде по-гръмко, къде с ежедневни въпроси като "защо институциите и системата не работят", и много от нас все повече и с действия, защото знаем, че така стават нещата.
Връщаме се обратно и започваме бавно и упорито да работим за промяна на "неспретнатата къщурка." Работим в своите професионални сфери като обучаваме клиентите си да работят по определени стандарти, защото така е по-добре за всички. Помагаме за развитие на закони и стандарти, за да има правила. Започваме да се борим с бюрокрацията, да пишем, да мислим. Започваме да търсим и правата си като граждани и консуматори на капитализма.
Защо да отдаваме жизнената си енергия на чужда система и държава-мащеха, когато си имаме наша, която си я знаем? Още повече в България е същото като в чужбина, има молове и хипермаркети както навсякъде, просто тук има повече дупки, колите са по тротоарите, хората на пътищата, а калта и прахта властват целогодишно.
А това, което знаем - както тези, които напуснахме, така и тези, които останаха и се бориха в България на място - е че качеството на живот е въпрос на самоуважение и борба. Трябва да знаеш какво заслужаваш и ежедневно да се бориш да го получаваш.
Когато поживееш навън, рано или късно си наясно, че там проблемите са съвсем същите, просто подоходът на хората е различен. Хората навън вярват, че им се полага да имат по-добър и по-комфортен живот, но и че това е в ръцете им. Те се борят и търсят пътища по-доброто да им се случи.
А тези, които не се борят, изпадат в апатия, липса на мотивация и безвремие. Навън го наричат депресия, тук го наричаме оцеляване. А то това е всъщност свободата и демокрацията или поне цената за тях.
"Върнах" се в София след 23 години в чужбина, живях 10 и пак се върнах там където бях чужденец, чужденец в детската си градина, основното училище... академията. Когато през 1999 кацнах в София само факта че всички около мен са Българи и говорят езика който съм чувал основно вкъщи ме довеждаше до еуфория, нямате представа какво е усещането! След това започна всекидневието... Няма да описвам на какво бях подложен, дори само заради акцента. Може един ден пак да прескоча да видя родният си град, но престоят ми този път няма да е по-дълъг от две седмици. Свой сред чужди, чужд сред свои.
"там проблемите са съвсем същите, просто подоходът на хората е различен. Хората навън вярват, че им се полага да имат по-добър и по-комфортен живот, но и че това е в ръцете им. Те се борят и търсят пътища по-доброто да им се случи." С две изречения е дадено разковничето. Просто тук хората не вярват. Защо ли? Ами защото са се борили, опитвали са но са срещнали стена от простотия, идиотщина и тотална неграмотност в нарастваща степен у останалите по българско. Затова и са спрели да опитват.
качеството на живот е въпрос на самоуважение ---- ИМЕННО! щом сам се съгласяваш за работиш по 8 часа 5 дни в седмицата в продължение на месец за 280 лева кой ти е виновен?! В Испания и България цента не едноседмична почивка в хотел 3 звезди е приблизително еднаква.Но в Испания камериерката взема 700 евро а тук наемат баби за по 200 лева Е? кой взема разликата?!
През първите ми години в чужбина, броях с нетърпение дните до отпуската за да се върна дори и за малко в България. През последните пет години, когато си дойда в България, започвам да броя със същото нетърпение дните и искам час по-скоро да си замина. Дразни ме най-вече отношението на хората към такива като мен, които от години живеем на вън. Ние не можем да оправим положението, ако останалите в България не искат да си помръднат пръста и единственото нещо, в което всички са станали добри е оплакването. Когато им кажеш, че в чужбина се живее по-добре защото това и онова е направено еди как си, отговора, който получаваш е: Това в България не може да стане! Да, в България нещата не стават, защото никой не иска те да стават.
Много мразя тъпи емигранти да ми обясняват как в чужбина всичко било много хубаво и как, видиш ли, след няколко дни почивка в България вече искат да си бегат.
А защо навремето не останахте тук и да се опитате да "оправите нещата", а по чорапи се изнизахте? Нима сега сте способни, а тогава не сте били? Моля ви се ... Имаме право да говорим ние, които останахме тук, и се опитахме нещо да направим, макар и неуспешно. Защото не смеят на този, който не е успял, а на този който не е опитал [и се е измъкнал "по терлици"]. Защото ако [дай Боже] нещата тук се оправят, вие ще сте първите които ще сте на терминала за пристигащи. За да оберете труда и резултата от несгодите, които ние останалите тук сме преглътнали и преживели, за да се случи "оправянето". Ще е така, както е в чужбина. Обирате плодовете на нещо, някъде, за което не сте пролели една капка пот. Или кръв. Лесно се живее и се дават акъли от уредено общество. Само че от други. Трудно е да го направиш сам. Затова ... великденци, миячи на чинии, фаянсаджии, шофьори и чистачки, стойте си там. И ако може по-тихичко.
Родово политически оцветените великденци ги видяхме каква я свършиха [и я вършат]. А тези хора са завършили университети, някои от тях доста престижни. Сега остава да дойдат строителите и чистачките с Adidas и Lacosta, купени от годишните намаления в хипермаркетите и ще се видим в икономически растеж. Колко наивно ...
Rodrigo Diaz de Vivar | 30.03.2011 10:51 Малко краен коментар, но и доста точен! Особено съм съгласен с това: "Обирате плодовете на нещо, някъде, за което не сте пролели една капка пот. Или кръв. Лесно се живее и се дават акъли от уредено общество. Само че от други" А някои са отишли по-далеч в развитието си, когато хем искат да искат да се възползват от достиженията на развитите общества, хем ругаят после против тях. ПАВУР-е, къде си да ни дръпнеш една реч против лошия капитализъм и злите Хамериканци
Каква практика бе Thea. Коментиращите емигранти ги виждам всеки ден. За радост съм живял и доста време с тях. Там навън. То е едно цъкане с език, то е една възхита от уредеността, но никой от тях не се замисля как аджеба се е случило това. Той не си задава въпроса, а камо ли да знае отговора. Какво да очакваме от "специалисти" по ползване на социални придобивки, а не от специалисти по създаването им. На тези кампании, коментиращите емигранти, които са си тук за малко, както казах ще са с преметнати чантички "хюмнетки" с цип, на врата или на кръста, анцузите Nike [с емблемата на Barcelona, Bayern Munchen, Roma или Eindhoven] и ще са в магазина. Ще разхождат една количка Обикновено е Lidl, Kaufland или Metro, те и там си пазаруват от най-евтините вериги и знаят наизуст адресите на всички китайски магазини.. Ще ги чуеш как превъзбудено [за да ги чуят всички] коментират цените тук и там. Често ще ги чуеш да използват думата "евро". В чужбина търсят етикетите с червено, ядат боб и преоценени кремвирши, а тук на плажа са с чанта [менте] на Луи Витон и в ръката с Blackberry за 0 евро. Иначе до вчера ползваше Nokia 1100, но за България трябва да сме фИешън, да се покажем пред родата и съучениците [разбирай старата любов]. И по който телефон говори на такъв испански, италиански, нидерландски или немски, че чак ми настръхва косата. По това ще ги познаеш. Тях на чистенето няма да ги видиш.
Мили хора, нахвърлящи се срещу емигрантите, Моля, не говорете без да знаете! Не обиждайте и не наричайте някого простак, без да го познавате! Лично аз, а познавам и други като мен, които живеем в чужбина, се опитваме и правим много повече за оправянето на положението в България, отколкото вие там, на място. За съжаление такива като обиждащите без причина тук в коментарите, са именно виновниците голяма част от нещата, които се опитваме да направим да се провалят. Тези като вас, ни карат да бързаме да си тръгнем от България!
Какво точно правите Linetta за "оправянето на положението в България"? Моля ви да бъдете конкретна. Първо, второ, трето. Това, че сте завършила някое от висшите ни училища [може би], но сте отишли да правите педикюр на някоя холандка [контрольор в градския транспорт], вместо да станете учителка в някое българско училище? Това ли е вашия "дан" за България? Това, че изпращате някое евро тук, не помага на никого, освен на този на който ги изпращате. И на вашето [псевдо]его разбира се. Нищо повече. И ... моля ви, пишещите тук не сме всички в пенсионна възраст и не е редно да ни обвинявате за неща, които са се случили докато ние сме били в детската градина. Определено, някои може би сме по-млади от вас. А може би и по-образовани. Но така или иначе сме останали тук [или върнали]. Върнали сме се, не защото няма да живеем добре и там където сте вие, а защото ни пука какво става тук. И защото ни стиска. За всяко нещо има лесен и труден начин. Мишоците избират лесния, лъвовете трудния. Това е разликата.
http://zaedno.de/article159.html
До Родриго. Пич много смрад се носи от изцепките ти тук. По думите ти си личи че си един от малкото неуспели да се преборят в чужбина мухлъовци. От тези, мамини синчета дето като видят малко по труден живот навън и реват на родата да им прати пари, за да се приберат. Иначе си голям писач, няма що. От плюещи скапаняци като теб ми се драйфа. Замислял ли си се някога ЗАЩО хората бягат вече 20 години? Понеже си умствено ограничен, ще ти отговоря простичко: ОТ МИЗЕРИЯ И ЛИПСА НА АЛТЕРНАТИВА. И който цървул тук започне да ми се прави на патриот тук, ще кажа: Ние емигрантите обичаме България не по малко от вас и ни е мъчно за всички българи там. Не сме напуснали родината си толкова лесно, колкото ви се струва. И като си патриот, защо си с испанско име тук СИНЪОР ЦЪРВУЛ а?
Много нападателни коментари, и защо така?! Не че има значение в случая, но не всички български емигранти са гастербайтери. Много от читавите български лекари, инженери, научни работници и всякакви други са избрали да се реализират зад граница. "Емигранти" са проф. Чирков и Димитър Бербатов. Министър Дянков наверно има приблизителна статистика, но приносът на българските емигранти към българския БВП не е несъществен. Простата логика - всяко левче дошло от вън изхарчено в България всъщност означава изнесен български продукт за левче. Освен че подобрява баланса на разплащателната сметка, носи ДДС, създава или поне съхранява работни места в България. Има разбира се и пропуснати ползи - ДОД на 1 млн българи в работоспособна възраст. Това може би трябва да се подложи на съмнение, техните работни места едва ли са останали незаети. Според мен най-голямата загуба за България са децата на българите които израстнаха в чужбина. За тях, за разлика от родителите им, България е една далечна страна. "Емигрант" е просто една дума, един етикет. Така както и "лютеница" (примерно) е една дума, един етикет. Съдържанието е важно, не етикетът.
Scorpiona, ще се опитам да бъда пределно кратък. Причината да избера този ник, е същата поради която ти си Scorpiona. Този отговор удовлетворява ли те? И не прави аналогия с ника ми. В Испания съм бил само на почивка, макар и нееднократно. Какво съм постигнал в чужбина и на каква цена, аз си знам. В момента получавам чужда заплата от чужд работодател. В България. И тя е доста добра дори и за тамошните стандарти. Може би защото съм мухльо. Само че образован. Дали са ми изпращали пари навремето, също е друга тема. Знам какви гадости съм работил, за да мога да уча. Моите родители нямаха възможност да ме издържат, още повече пък да осигурят образованието, което исках да имам. Как съм отишъл в чужбина е трета тема. Вярвай ми, най-малката трудност е била да си нося тежкия куфар до chek-in или да се возя три дена във вмирисан микробус. Коментара ти е доста емоционален, вероятно си се припознал в стереотипа с евтиния анорак, маратонки, препасаната чантичка и телефонче с много копчета. Съжалявам. Последно ... кастилския благородник El Sid би се обърнал в гроба, ако чуеше че го наричаш испанец. Ако въобще знае какво е "Испания". Същата е създадена близо 500 години след неговата смърт. Образовай се. Става дума за интелигентност и обща култура, не за професура по история.