Джордж Сорос изнесе реч за кризата на Еврозоната в Тренто, Италия. Препоръчваме ви да я прочетете в пълния й вариант, поместен на личната му уебстраница, тъй като тя започва с кратък преглед на икономическите му теории (които се крепят на идеята, че пазарите са дълбоко несъвършени и склонни към образуването на "балони", основани на човешките грешки и липсата на информация), след което изчерпателно обяснява как всичко това "се връзва" с настоящата криза в Европа.
Сорос успява да погледне към проблема от всички възможни страни
Ето една убийствено добра негова характеристика на Еврозоната: "Твърдя, че самият Европейски съюз е реално балон, който предстои да се спука. По време на своя апогей, ЕС бе "фантастичен обект" по дефиницията на психоаналитика Дейвис Тъкет - нещо нереално, но изключително привлекателно.
ЕС бе въплъщението на едно отворено общество - обединение от нации, основано на демократичните принципи, гражданските права и законността, в което нито една нация или националност да няма доминантна позиция.
Интеграционният процес бе оглавяван от малка група държавници с визия за бъдещето, които практикуваха дефинираното от Карл Попър т.нар. "поетапно социално конструиране". Те осъзнаваха, че съвършенството е недостижимо, затова си поставиха ограничени цели и фиксирани срокове, след което мобилизираха политическата воля за една малка крачка напред, осъзнавайки напълно, че в момента на нейното постигане, нейната неадекватност ще стане очевидна, което от своя страна ще наложи необходимостта от още една крачка напред. Този процес се захранваше от собствения си успех - подобно на един типичен финансов балон. Ето как ЕОВС бе преобразена стъпка по стъпка в ЕС.
Германия беше начело на всички тези усилия. Когато Съветската империя започна да се разпада, лидерите на Германия осъзнаха, че повторно съюзяване е възможно единствено в контекста на една по-обединена Европа - и имаха готовност да направят значителни жертви, за да постигнат това. Когато ставаше въпрос за сделки и компромиси, те бяха склонни да допринесат малко повече и да вземат малко по-малко от останалите, като по този начин улеснят постигането на споразумение. По това време немските политици настояваха, че Германия няма независима външна политика, а единствено европейска такава."
Но след това настъпва моментът, в който Германия изоставя идеята за федеративна Европа и прекъсва този прогрес още в неговата зародишна форма...
"Кулминацията на този процес настъпи с подписването на договора от Маастрихт и въвеждането на еврото. Това бе последвано от период на стагнация, който след колапса през 2008 г. се трансформира в процес на дезинтеграция. Първата крачка бе предприета от Германия, когато след банкрута на "Лемън Брадърс", Ангела Меркел обяви, че гаранцията, обхващаща други финансови институции, трябва да се осигурява от всяка отделна държава самостоятелно, а не чрез съвместни действия на Европа като цяло. На финансовите пазари им отне повече от една година, за да осъзнаят смисъла на това заявление, което е доказателство за тяхното несъвършенство."
Това е наистина важен за осъзнаване аспект
От доста време бе на дневен ред въпросът: Защо пазарът считаше Испания/Гърция/Италия/т.н. за безрискови държави до един момент, след което се реши, че те са изложени на сериозен кредитен риск? Отговорът на Сорос е, че те наистина са били безрискови по същество, докато посоката на ЕС е била към засилена интеграция. Това обаче е приключило, когато Меркел е направила цитираното по-горе заявление, че "при потъване на банки, всеки да се спасява самостоятелно".
Въпреки факта, че еврокризата е налице от три години насам, все още има много хора, които не могат да посочат нейните основи толкова точно, колкото Сорос го прави в следващите абзаци:
"Договорът от Маастрихт бе несъвършен в основата си и демонстрираше, че властите не са безпогрешни. Най-голямата му слабост бе напълно известна на неговите архитекти: той основаваше паричен съюз при отсъствието на политически такъв. Въпреки това, неговите създатели бяха убедени, че при възникване на необходимост политическата воля би могла да бъде генерирана, за да се предприемат необходимите стъпки към един политически съюз."
Ала еврото имаше и други дефекти, за които "архитектите" не подозираха
"В ретроспектива сега е напълно ясно, че основният източник на проблеми е фактът, че държавите в еврозоната са отстъпили на Европейската централна банка правото си да емитират фиатна валута. Те не осъзнаваха какво означава това, още по-малко пък го осъзнаваха и европейските институции.
Когато еврото бе въведено, регулаторите позволиха на банките да купуват неограничени количества държавни ценни книжа, без да заделят какъвто и да е собствен капитал; Централната банка от своя страна приемаше равностойно всички държавни ценни книжа в своя дисконтен прозорец. Търговските банки на свой ред прецениха, че им е изгодно да събират книжата на по-слабите членове на еврозоната, което да им донесе няколко допълнителни базисни пунктове. Именно това накара лихвените проценти да се доближат, което от своя страна допринесе за разминаване в конкурентоспособността.
Германия, борейки се с проблемите на обединението, предприе структурни реформи и стана по-конкурентна. Други държави се радваха на бум на имотния пазар и потреблението на база евтини кредити, което ги направи по-малко конкурентни. И тогава настъпи крахът през 2008 г., който създаде условия, които не бяха предвидени в Договора от Маастрихт. Много правителства се наложи да прехвърлят банковите пасиви в собствения си баланс и да се прибягнат към огромно дефицитно финансиране. Тези държави се озоваха в позицията на страна от третия свят, която е станала силно задлъжняла от валута, която не контролира. Благодарение на разделението в икономическите показатели, Европа реално се раздели на държави кредитори и държави дебитори. Това на свой ред воде до много сериозни политически последици."
Какво е предупреждението на Джордж Сорос
По моя преценка, властите имат период от около три месеца, в рамките на който те все още могат да поправят грешките си и да обърнат нещата. Под "властите" имам предвид основно немското правителство и Бундесбанката, защото в контекста на една криза, кредиторите заемат управляващи позиции и почти нищо не може да бъде направено без подкрепа от страна на Германия.
Сорос приключва речта си с апел, че "трябва да направим всичко възможно, за да убедим Германия да демонстрира лидерство и да запази ЕС като "фантастичният обект", който беше навремето. Бъдещето на Европа зависи от това."
