Германия предсказа политически съюз на ЕС след 10 години

Германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви, че страната му е склонна да обсъди по-голяма хармонизация на данъчната политика в еврозоната, добавяйки, че през следващото десетилетие е вероятно Европа да предприеме сериозни стъпки към по-тесен политически съюз.

Коментарите, направени в популярния немски вестник Bild am Sonntag в неделя (12 декември), идват в момент, когато лидерите на ЕС изглеждат решени да договорят ограничена промяна в договора на ЕС тази седмица. Целта е да бъде създаден постоянен кризисен механизъм, осигуряващ финансова помощ на закъсали страни от еврозоната.

Доскоро Германия се противопоставяше на призивите за пълноценен фискален съюз в еврозоната, но тази позиция изглежда омеква. "Основното решение беше фискалната и бюджетна политика да се решават на национално ниво. Ако това ще се променя, то може да го обсъдим," коментира Шойбле в интервюто за Bild.

Пълна конвергенция

"До 10 години ще имаме структура, която съответства в много по-голяма степен на това, което се описва като политически съюз," допълва той.

На среща в немския град Фрайбург в петък, френският президент Никола Саркози и немският канцлер Ангела Меркел заявиха, че лидерите на еврозоната трябва да извлекат важен урок от продължаващата дългова криза и да предприемат стъпки към политическа интеграция, включително хармонизация на данъчната политика или законите за трудовата сила.

Тези инициативи биха насърчили по-голяма конвергенция между икономиките в еврозоната и "биха показали, че това не е само валутен проблем, но също така и политическо сътрудничество, което трябва да се задълбочи," коментира Меркел.

Преди дни премиерът на Люксембург и председател на еврогрупата Жан-Клод Юнкер заклейми Берлин като "антиевропейски" заради отказа му да подкрепи създаването на общ фонд на еврозоната. Ход, който според някои експерти би помогнал за повишаването на стабилността в западащата в момента валутна общност.

Съмненията на инвеститорите в икономиката на 16-членната общност на единната европейска валута продължиха без спиране тази година, въпреки спасителната помощ за Гърция и наскоро за Ирландия. Бившият британски премиер Гордън Браун предупреди този месец, че еврото е изправено пред дни на разплата в първите дни на новата година - предсказание, изглежда подкрепено от нови данни от италианската банка UniCredit.

Натиск за рефинансиране

Банката изчислява, че страните от еврозоната ще се наложи да рефинансират или преизплатят 560 млрд. евро под формата на задължения догодина - 45 млрд. евро повече от 2010 г. и най-високата стойност от старта на единната валута през януари 1999 г. Натискът за рефинансиране би могъл да принуди и други правителства от еврозоната да поискат подкрепа от европейския фонд за спешна финансова помощ, предупреждават анализаторите.

През май лидерите на ЕС се съгласиха да създадат Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF) на стойност 440 млрд. евро - базирана в Люксембург финансова институция с рейтинг AAA, която може да издава бонове и да отпуска заеми на пострадали от кризата страни от еврозоната.

Сега лидерите на ЕС изглеждат решени да договорят ограничени промени в договора на ЕС през тази седмица, за да превърнат временния фонд в постоянен спасителен механизъм към средата на 2013 г., когато изтича срокът на съществуване на EFSF.

Ирландският министър по европейските въпроси Дик Рош разкри преди дни очакваните формулировки на промяната в договора пред ирландския парламент, твърдейки, че новите изрази няма да изискват провеждането на референдум в Ирландия. (На референдум преди време Ирландия отхвърли Лисабонския договор - бел.р.)

Две съвсем прости изречения

"Страните членки, чиято валута е еврото, могат да изграждат помежду си механизъм за стабилност, за да гарантират стабилността на еврозоната като цяло. Отпускането на финансова помощ чрез механизма ще бъде на база изрични условия," гласи простият абзац от две изречения, който ще бъде добавен в договора на ЕС, съобщи Irish Times.

Германия успешно се пребори за искането си постоянният механизъм да включва средства от частния сектор в бъдещите разходи за спасителна финансова помощ, предаде BBC. Подобно решение сериозно би повишило разходите за взимане на заеми от "периферни" страни от еврозоната, тъй като инвеститорите искат допълнителна доходност, която да покрие разходите по потенциално преструктуриране на дълговете според новия механизъм.

Същевременно има съобщения, че в рамките на промените в момента се обмисля да бъде позволено на временния EFSF да закупува държавни бонове от правителства на страни в криза от еврозоната - роля, която в момента изпълнява Европейската централна банка чрез вторичния пазар.

Новините

Най-четените