"По-добре да беше родила едно дете, вместо да влачиш втори помияр", изсъска ми съседът бай Валери, засичайки ме пред входа на кооперацията, по повод малкото пале, което жално скимтеше и трепереше от студ, подгизнало от проливния дъжд. Глупаче, не знае да се пази, изоставили са го, без да го научат...
Бай Валери не ме обича, не го обичам и аз. Валерката, както милозливо и угоднически го наричат съседите от входа, е дребно, добре охранено човече с малки хитри очички и големи ръчища в противовес на ръста му. Все си мисля, че някога те не са били такива, развили са се при усилията му да граби все повече и повече...
Бай Валери е управител на стол. Всъщност той с това се е занимавал от мнооого, много отдавна, че си е предал и "занаята" на двете си щерки.
Та бай Валери е толкова обичан от мнозинството съседи, защото продава кебапчета, кюфтета и всякакви мръвки на половин цена от тази, на която можете да си ги купите в магазина. Яйца и мляко също има понякога, но кебапчета - винаги! И така съседите, доволни, без излишни въпроси... блажат.
А аз се питам кога точно престанахме да бъдем човеци. Всички знаят как и откъде дъртият плешивец се снабдява, май по-добре да си го речем направо - краде.
Както споменах по-горе, Валерката беше направил бизнеса потомствен. С едната от дъщерите му, която е на моите години, израснахме заедно и учихме в едно училище. Сетне тя стана - естествено, с таткова помощ, управител на столова в един от домовете за сираци, закътани в малко селище в близост до голям град в Северозападна България. Пресели се там, а след три години вече си имаше изплатен апартамент в София. Малката му дъщеря учи в Англия.
Поддържах общо взето приятелски отношения с голямата дъщеря до момента, в който тя ме покани да й погостувам там в провинцията. Красиво местенце, добре се беше уредила, посетих и дома за сираци.
Признавам, до този момент вглъбена в свои си лични проблеми, болки, любови, радости, амбиции и пр., не се бях замисляла за съдбата и начина, по който живеят тези дълбоко нещастни, отритнати от близки, забравени от общество и институции, преждевремено остарели дечица. Студени стаи, олющени тавани, някъде проплакват бебета, там нямам дори смелост да отида.
Наобиколи ме група по-големшки деца, вгледах се в изпосталелите им личица и мръсни сплъстени косици и ми се дощя със засилка да метна новата си маркова чанта (брат ми живее в САЩ и редовно глези по-малката си сестричка, студентка, със скъпи подаръци) със засилка през прозореца. Страшната мизерия изглежда не правеше впечатление на работещите там, сигурно е и нормално,свикнали са...
Две момиченца на около 8 и 10 години и едно момченце близо четиригодишно трайно ме обсебиха и ме следваха навсякъде. Свалих гривната и обиците, дадох си и парфюма на момиченцата - голяма радост, изпратих ги за гребен, обещах да им направя прически.
Хукнаха, малкият Тони остана при мен. Попитах го какво са обядвали днес. "Картофи с кокал" - отговори ми простичко детето, без да знае как отговорът му накара кръвта да се отдръпне от лицето ми. И тук ли? И тя ли?
Пред очите ми се появи самодоволната ухилена физиономия на бай Валери. Каква овца съм! Ама разбира се, апартаментът, и защо ще напуска София да гние в някаква си изостанала местност. Обезумях, хукнах надолу, повлякох я до дома й, взех си вещите и без повече обяснения си тръгнах.
Та така Валерката ме намрази, а аз неневеждам и него, и угоената му съпруга, и дъщерите му. Представям си и тяхното поколение, ясно ми е как ще бъдат възпитани и какви "достойни" хора ще са.
И още нещо - категорично и безусловно взех решение да си осиновя дете. Не сега, след 2-3 години, нека завърша, а ако не успея да намеря работа в така обичаната от мен България, в която обаче така зверски изнудват, крадат, мачкат и обезличават обикновения съвестен човек, ще замина при брат си.
Но преди това ще си взема дете от дом. Пред очите ми са двете малки момиченца, не мога да спра да мисля за тях. Проучвам процедурите по осиновяване - дълги, мъчителни, тромави... Нямаш право да избираш кое детенце да осиновиш, но те имат право да разделят братчета и сестричета едно от друго - колко хуманно.
30 000 деца чакат с жадни погледи някой да протегне ръка към тях и да изрекат така лелеяните думички "мамо" и "тате".
Aбе Павур, да ти имах логиката! Не прочете ли ,как тоя отглежда "планираните" си изчадия. Баси и ти си от тия малките, крадливите ,чини ми се.Кво значение ома , че тия деца имат родители, изоставени са - Факт. А да спра, че почнали да редя цинизми на твоето ниво ше дойда..
Какво му е на Валерката? Направил си е сметката, има си две угоени дъщери, семеен бизнес и си живурка щастливо според неговите си разбарания. Другите да не са се плодили като кучета. Грубо, но факт. Сега, ти се възмущаваш на Валерката, но сподели, какво направи? Това след две-три години да си осиновиш дете е, като да се заричаш, че от следващия понеделник си на диета и спираш цигарите. И като осиновиш едно, останалите 30 000 с какво ще подпомогнеш? Или осиновяването се явава като залъгване на съвестта. На тези, както ги наричаш преждевременно остарели деца им е нужно не само да осиновиш едно, а да се помогне в мащаб. От превенция на разплода на определен етнос у нас, чийто отрочета в болшинството населяват тези институции до популяризиране на приемната грижа като изход от погубното влияние на живота в домовете. Даже и 20 кашона банани да занесеш все тая. Не само от тази храна са лишени децата /всъщност вече все по-малко има гладуващи домове, а в почти никои не искат и като дарение дрехи, защото са заринати от такива вече. Тук таме искат обувки и бельо/, а най-вече от духовна. Мисли в тази насока. П.П. напълно разбирам чувствата ти. Аз се почувствах по същия начин, когато влязох в дом за сираци преди 10-на години, а тогава нещата бяха и по-трагични..
Печалната истина е, че този Валери и неговите дъщери ще дадат по-многобройно и по-жизнено поколение от това на пишещата. Природата толерира този, който докопа повече ресурс. Моралът и културата са принадени. В общество като българското, където малко хора изповядват тези ценности, ценните хора се маргинализират бързо. Но реално и жените инспирират това развитие, защото, по класическа схема, си избират по-имащи мъже. Честният с 500лв заплата не вирее. Защо не обсъдим и това.
Sceptic , да го обсъдим. Но да обсъдим и това, че човешкият и животинските родове, са оцелели, защото женските са търсили винаги по-силния мъжкар. Видоизменено в днешия ден, това е финансово по-стабилния. В крайна сметка за да имаш силни, здрави и жизнени деца, те трябва да се хранят, обличат, подслоняват някъде. И вече спира да ти пука за чесността, която не се храни с 500 лв. заплата. А и колкото еснафски да звучи, по-добре е такива като Валерката и угоените му щерки да се плодят, нали? Поне не се налага да ги издържаме и да страдаме заради съдбата им.
До Надя Танеф: Думите ти не звучат еснафски, ТЕ СА ЕСНАФСКИ! Но за толкова си дорасла, толкова можеш. Жизнени и здрави деца, не се отглеждат само с пари. Парите помагат, но след тях идват мнооого други неща.
Надя, мисля, че изтърва златната среда. Да, важно е да отгледаш децата си добре, но в тази подробност се крие дяволчето. Какво значи добре? Да ги храниш само със "Стара планина", обличаш в маркови дрехи и отгледаш в голям, луксозно обзведен апартамен в елитен квартал? А за душите им? Да крадеш от хапката на сирачетата, за да си вземеш още един апартамент, мисля, че е доста порочно за моралното и етично възпитание! А то е важно, защото заради липсата на такова сме на този хал.
Надя Танеф | 09.04.2011 - да де, и аз това казвам. Като че ли долових известни интонационни кавички в твоя пост, но не съм сигурен. Статията звучи осъдително, но не предлага някакво градивно решение. Осиновяването, като ответна реакция на тази история, би било напразен акт. То ще подпомогне порочната система, която ражда такива деца и толерира Валери. Така може да продължи до безкрай и ще струва много, много съдби. Нека, вместо това, се опитаме да предложим такова градивно решение. Вместо да осиновява дете, авторката може да обърне тренда в обществен план. Може да се омъжи за добър и честен човек, да роди 4 деца и да ги възпита като добри и честни хора. Така би спечелила и количествена и качествена победа над Валери. Той ще има две морално уродливи деца, а тя ще даде на света 4 добри. Те ще осъждат въпросните щерки и ще им оказват обществен натиска да се променят. Подложени на такъв натиск, те няма къде да мърдат. Ако днес следобед всеки свестен човек вземе такова решение, след 20 години България би изглеждала мно-о-го по-различно. Помисли за това. Но ако днес всеки си осинови милостиво по едно такова дете и избяга зад граница, то след 20 години в България ще има трипъти по толкова за осиновяване, а колко валериевци ще има още, не знам. Винаги трябва да се търси градивното решение. Мисли глобално, действай локално (политически девиз на зелените в Германия). Иначе в уеб-кафето можем да си напишем още 1000 такива разобличения - ефект няма да има никакъв.
Сигурно 70-80% от българите вземат по 500 лева - чак пък толкова да са умрели от глад и мизерия... айде по-сериозно. Убеден съм, че по-голямата част от четящите сайта вземат добри заплати, ама съвсем ли в друг свят живеете? И какво - двама родители с по 500 лева и не могат да си изхранят децата, умрели от глад като сомалийци, че се налага да се прави избор... Този избор не е между мъж, с който ще оцелеят децата ти, а мъж, с който ти самата да можеш да намажеш по-дебело филийката. Признайте си го. И с 250 лева се оцелява, макар да е гадно. По-гадно, отколкото да си продадеш съвестта. А по отношение на сираците... не се подвеждайте от сополиви статии и репортажи по ТВ. Тъща ми работи в дом за сираци и казва, че всеки ден ядат месо и имат цитрусов плод за десерт. Нещо, което не всяко от децата, хранени с 250 или 500 лева, могат ежедневно да си позволяват. В домове, в които не се краде, определено не са гладни. Имайки това предвид, защо авторката не е подала сигнал и така да реши проблема на 100 деца, вместо да осинови едно? Най-малкото - да напише поне в статията за кой дом и коя жена става дума. Та така... да не драматизираме и двете ситуации. И сираците не са чак толкова гладни, и хората с 500 лева заплата не са. Проблемът не е във физическия глад, не и през последните 50 години. Проблемът е, че повечето сме морално сакати - например от коментарите - или не ни пука, че някой краде, или сме готови да си продадем задника за още малко по-охолен живот. И двете неща от лакомия, не от нещо друго.
My Majesty, No name, ирония, казват му ирония. Sceptic, го е нарекъл писане в кавички. Убеждавам, се, че повечето сте големи буквалисти и четете всичко без да улавяте подтекста и иронията.
Чудесен текст - браво на Автора!
"Какво му е на Валерката? Направил си е сметката, има си две угоени дъщери, семеен бизнес и си живурка щастливо според неговите си разбарания." Госпожо Танеф, ако позволите една поправка - Валерката няма "семеен бизнес", той е крадец. Краде от другите.Така е научил и дъщеря си - тя актуално краде от сираци. Вероятно е задминала баща си в упражнението. И ако това са неговите разбирания за щастливо живуркане, нищо не ни задължава да ги приемаме. Последното е меко казано - всъщност, в нормалните държави Валерковците живуркат по затворите. Може и щастливо, щастието е субективно преживяване, казват....
Забравих да ви попитам, вие деца имате ли и, ако да с какъв доход на месец ги отглеждате? Пробва ли ли сте да гледате 2 деца с 500 лв. заплата? По рецептурник на МЗ е нужно да се готви с определено количество месо всеки ден...бла-бла....краде се и най-лошото купува се изключително некачествена храна за децата.
"Валерката явно е имал т.н.полова култура и отговорност пред себе си и обществото" Г-н Павур, за половата култура на Валерката не бих съдил, но ми се струва много интересено това, че обявявате един крадец за отговорен пред себе си и.....обществото........ Да не сте роднина на късичкия тарикат?
ХАХАХААХАХ статията кърти не бях чел нещо подобно от 10 клас по литература когато имах една учителка която оценяваше по достойнство такива творби/само не разбрах кога от толкова умалителни ше потече захарен сироп тип баклава/. Мила не съм психолог ама твойто е стокхолмски синдром - обеснявам 1-во виждаш Валерката че краде ама не казваш на никoй/полиция примерно/2 ро виждаш дъшеря му че краде и тя явно е държавен служител и не се оплакваш на никoй /не ми казвай че цялата полция е корумпирана/ 3 то двете кучета /тип улична превъзходна/ дали имат паспорт? 4 то преди да отидеш в дом за сираци не знаеше ли за мизерията и като ти е толкова болно помоли брат си вместо чанта да ти прати парите за тая чанта пък ти ги дари за това от което те боли най много. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BC P.S. съжалявам ако има грешки но ползвам online кирилизатор
Мамка му! Досега не знаех, че кебапчетата по 40 стотинки са от окрадените порции от детските домове. Наскоро в квартала откриха нов магазин, няма да си купувам повече кебапчета от там, нека фалират, как тъй ще ощетяват дечицата от домовете! Пък като си помисля, че кебапчетата в магазина са и по 30 стотинки, представете си какво крадене е било само! А като затворят домовете, както се говори, откъде ще се краде?