"По-добре да беше родила едно дете, вместо да влачиш втори помияр", изсъска ми съседът бай Валери, засичайки ме пред входа на кооперацията, по повод малкото пале, което жално скимтеше и трепереше от студ, подгизнало от проливния дъжд. Глупаче, не знае да се пази, изоставили са го, без да го научат...
Бай Валери не ме обича, не го обичам и аз. Валерката, както милозливо и угоднически го наричат съседите от входа, е дребно, добре охранено човече с малки хитри очички и големи ръчища в противовес на ръста му. Все си мисля, че някога те не са били такива, развили са се при усилията му да граби все повече и повече...
Бай Валери е управител на стол. Всъщност той с това се е занимавал от мнооого, много отдавна, че си е предал и "занаята" на двете си щерки.
Та бай Валери е толкова обичан от мнозинството съседи, защото продава кебапчета, кюфтета и всякакви мръвки на половин цена от тази, на която можете да си ги купите в магазина. Яйца и мляко също има понякога, но кебапчета - винаги! И така съседите, доволни, без излишни въпроси... блажат.
А аз се питам кога точно престанахме да бъдем човеци. Всички знаят как и откъде дъртият плешивец се снабдява, май по-добре да си го речем направо - краде.
Както споменах по-горе, Валерката беше направил бизнеса потомствен. С едната от дъщерите му, която е на моите години, израснахме заедно и учихме в едно училище. Сетне тя стана - естествено, с таткова помощ, управител на столова в един от домовете за сираци, закътани в малко селище в близост до голям град в Северозападна България. Пресели се там, а след три години вече си имаше изплатен апартамент в София. Малката му дъщеря учи в Англия.
Поддържах общо взето приятелски отношения с голямата дъщеря до момента, в който тя ме покани да й погостувам там в провинцията. Красиво местенце, добре се беше уредила, посетих и дома за сираци.
Признавам, до този момент вглъбена в свои си лични проблеми, болки, любови, радости, амбиции и пр., не се бях замисляла за съдбата и начина, по който живеят тези дълбоко нещастни, отритнати от близки, забравени от общество и институции, преждевремено остарели дечица. Студени стаи, олющени тавани, някъде проплакват бебета, там нямам дори смелост да отида.
Наобиколи ме група по-големшки деца, вгледах се в изпосталелите им личица и мръсни сплъстени косици и ми се дощя със засилка да метна новата си маркова чанта (брат ми живее в САЩ и редовно глези по-малката си сестричка, студентка, със скъпи подаръци) със засилка през прозореца. Страшната мизерия изглежда не правеше впечатление на работещите там, сигурно е и нормално,свикнали са...
Две момиченца на около 8 и 10 години и едно момченце близо четиригодишно трайно ме обсебиха и ме следваха навсякъде. Свалих гривната и обиците, дадох си и парфюма на момиченцата - голяма радост, изпратих ги за гребен, обещах да им направя прически.
Хукнаха, малкият Тони остана при мен. Попитах го какво са обядвали днес. "Картофи с кокал" - отговори ми простичко детето, без да знае как отговорът му накара кръвта да се отдръпне от лицето ми. И тук ли? И тя ли?
Пред очите ми се появи самодоволната ухилена физиономия на бай Валери. Каква овца съм! Ама разбира се, апартаментът, и защо ще напуска София да гние в някаква си изостанала местност. Обезумях, хукнах надолу, повлякох я до дома й, взех си вещите и без повече обяснения си тръгнах.
Та така Валерката ме намрази, а аз неневеждам и него, и угоената му съпруга, и дъщерите му. Представям си и тяхното поколение, ясно ми е как ще бъдат възпитани и какви "достойни" хора ще са.
И още нещо - категорично и безусловно взех решение да си осиновя дете. Не сега, след 2-3 години, нека завърша, а ако не успея да намеря работа в така обичаната от мен България, в която обаче така зверски изнудват, крадат, мачкат и обезличават обикновения съвестен човек, ще замина при брат си.
Но преди това ще си взема дете от дом. Пред очите ми са двете малки момиченца, не мога да спра да мисля за тях. Проучвам процедурите по осиновяване - дълги, мъчителни, тромави... Нямаш право да избираш кое детенце да осиновиш, но те имат право да разделят братчета и сестричета едно от друго - колко хуманно.
30 000 деца чакат с жадни погледи някой да протегне ръка към тях и да изрекат така лелеяните думички "мамо" и "тате".
А бездействието и каканиженето на разни надути слова от сорта на "ще си осиновя дете, ама нали не сега баш, а след 2-3 години", какво е? Бездействие! А всяко бездействие, за тези деца е равнозначно на кражба! Валерката им краде храната, а бездействието бъдещето! Само за справка- първата година на едно дете прекарало я в институционална грижа го дърпа със средно 3-4 месеца назад. Имате ли представа при едно дете в кърмаческа възраст /възрастта от 0 до 12 месеца/, че всеки ден е от значение? И когато децата "отвън" вече ходят, онези "вътре" тепърва се учат да се обръщат от гръб по корем, а когато тези с родители се катерят по пързалката, тези без започват да пълзят? Знаете ли как изглежда двегодишно дете с габаритите и развитието на 9-месечно? Храната за физическото им оцеляване е важна, неоспорим факт. Но гладни истински те са не за тази храна, а за ласки и обич, които там не получават. Т.е. за мен всеки, който бездейства е крадец, крадец на нормалния живот на тези и без това окрадени от съдбата по рождение деца. Лек ден и на вас!
аз май трябва да се изясня , в моя пост не става дума за това кой от къде е крал, дали от сираци дали от деца от детска градина или от старчески дом , принципа е същия а това че закона позволява при жив родител дете да стои в някакъв дом и родителя да има права си е поредната мина в законодателството.
Пезев, От години твърдя, че кастрацията треба да влезе със закон. Колко хули отнесох за това, така че, сега като прочетох твоя пост Ей сега гледах Карбовски. Циганка с 17 деца и 60 внуци, и не може да им каже имената, дори и за 50 лв, предложени и от Карбовски. И всичкото паплач неграмотно и на помощи - детски, социални и еднократни при раждане. А аз нямах право на такава, защото мъжът ми имаше фирма!
Liliya Teliiska, колко бивши милозливи студентки познавам, знаете ли? Включая и себе си, решила при първото си посещение в дом, да няма биологични, а само осиновени деца.... Така бяха и останалите 20-на момичета и половината от 20-те момчета от групата...Към днешна нито един няма осиновено дете. А за Бога, къде съм казала да не се осиновява? Напротив, но го прави, не го отлагай, даже и на плямпай, а действай. На думи всеки може. Всъщност деца за осиновяне почти няма, повечето си имат родители, които не могат да се грижат за тях, но не са се отказали от родителски права. И за това идва приемната грижа, която изглежда за мнозина варварска. Обикновено за тези, които не я познават. Тя бива два вида- временна и дългосрочна. Временната е в повечето случаи спешна грижа. От рискова среда /често извънинституционална, т.е. улична или семейна/ се настаняват деца при приемни родители. Често те са големи над 10-12 годишни. При дългосрочната грижа периодът не е изяснен, но има случаи на настанени деца, чиито майки излежават 12-годишни присъди, и които до пълнолетие няма как да попаднат отново в семействата си. Едва ли моят начин да помогна е най-правилен, но поне действам. Рядко си позволявам да пиша за това. Материалът ме подразни с няколко неща: - започва със споменаване на някакви кучета, осиновени, с паспорти...Сякаш да подчертае, че авторката все пак се грижи за нещо живо, а не е просто безотговорна девойка; - "ще си осиновя дете, но след години". Чудесно, но започнете да им помагате от сега. Осиновяването е помощ към едно, помогнете и на останалите, още повече, че не сте способни в настоящия момент да направите гръмко заявеното. Поне, ако е истински този Валерка, сигнализирайте за него. - чантата от чужбина, натякването, че е гледано сестриче е абсолютно излишно споменато в текста и по-скоро иде да предизвика възмущение... - И нещо, което ми подсказва, че статииката е скалъпена....домовете са разделени по възраст. Близо четиригодишното няма как да бъде в дом с 8-10 годишното До тук от мен. Останете си със здраве и дано се погрижите, ако не за някое дете от институция, то поне за някой бездомен пес. Четете като Дявола Евангелието.
Тоя бай Валери вероятно има и магазин за дрехи втора употреба. А пък децата в тия домове имат педесетина процента шанс да излязат живи от там, така че изроди като Павур и Надя могат да дишат спокойно.
Пезев, и аз си останах с едничко. А за училището даже статия писах на уебкафето, ама нещо явно не я харесаха. Та на последната родителска среща ми се доизясни картинката, що днешната младеж се на дебилщина я избива. То това училището е голям зверилник в днешно време!
Когато стане дума за изоставени дечица,винаги ставаме много добрички на думи,но малцина правят нещо на дело.Знаем как се възпитават чуждите деца,нашите са си възпитани по рождение и т.н.и т.н...Прочетох и статията,и коментарите.Статията е поредното вайкане на едно момиче с добри намерения,а единственият човек,който казва нещата в прав текст и прави каквото може по въпроса(Надя Танеф)е охулен от повечето хора, изказали мнение по този въпрос!!!Аз ли падам от небето,или по стара традиция "свестните у нас считат за луди"?!
отврат! и кенеф таня и подобните и
Ако тезата на Автора е, че бедата не е само във Валерковците, а и в онези немалко наши сънародници, които не желаят да видят нищо осъдително в този тип поведение - следва да я считаме за стопроцентово доказана от реакциите андрешковците под текста!
"Аз ли падам от небето,или по стара традиция "свестните у нас считат за луди"?! " Само за протокола - кого определяте като "свестен" - г-жа Канеф, която не каза и една дума против един отвратителен крадец, но се съдра да плюе по човека, който го е посочил? Странни понятия за свестност имате, госпожо....
Сигурна съм, че бай Валери съществува, както и още много като него. За мен тук светлината не трябва да е фокусирана върху него, а върху всички онези институции с огромна бюрокрация и огромния брой неправителствени организации със също толкова многобройни членове, които усвояват едни средства по едни програми години наред, а резултат - никакъв. Да, всяка година се подготвят доклади, в които се споменават огромните успехи и резултати, но те са само на хартия и никога не излизат от уютните климатизирани офиси със заредени хладилници.
"Иворад,въпроса е изместен удобно и субективно към изрода Валерката,а обективната истина за изпуснатият полит-коректен проблем" Драги г-н Павур, думички и изрази като "обективна истина", "удобно и субективно", "полит-коректен проблем" ясно показват наличието на правилна класово-партийна закалка у автора на един текст. Продължавайте да громите гнилите интелигенти , другарю, особено когато се опитват да се гаврят публично с достойни представители на класата-хегемон в лицето на другаря Валерка! Венсеремос
ivorad , против Валерката /иронично избоплзайки това му галено име не напразно/ се изказах още в първия си коментар тук- дребно човече, живуркащо с неговото си разбиране за успех. Пак повтарям с ирония! Ако бях го напсувала и му бях лепнала сто обидни квалификации, по-симпатична ли щях да ви бъда? За хора като него думите са излишни. Какво да го хуля и съдя? Нужно ли е да падам на вашето ниво и да употребявам цинизми? Някои можем да имаме и негативно мнение за някого, без задължително да използваме куп попръжни. Вярващ ли сте? Аз да, при това силно и по каноничен православен начин. Валерката ще го съди Господ. А за авторката, която вие така пламенно защитавате като радетел на истината, отворил ни очите за дребното човече- тя какво направи? Тя с какво е по-различна от Валерката ви питам за пореден път? С това че е накаканизала едно текстче?
@Надя Танеф от хрисими коментари от сорта : 'Господ ще ги съди' сме на тоя хал, подвъпроса, който повдига момичето, изглежда остана от много читатели удобно незабелязан. А какво е направила авторката впоследствие не можем да знаем, не е редно да я съдиме. Гадно, къде и да бутнеш в тая държава се смърди.
Освен хрисима, съм и действена. Върни се назад и прочети. Друг не видях нещо да предлага- само обиди. Да от подобно поведение сме на този хал.