Стоя зад бара и чакам първите клиенти. Клубът е в известния периметър - Графа, Шишман, Раковска и градинката на „Кристал". От DJ пулта звучи 80-тарска музика - със задължителния ню-уейв полъх и малко хаус, малко фънк, малко джази елементи... Можете да си представите какъв тип хора влизат, как изглеждат, как се обличат. Да, редовно минаващите имат по-скоро непретенциозно излъчване - премерено бохемски аутфит, потъващ в атмосферата, вместо да я подчинява с ярки имитации на Gucci.
В петъчно-съботната тълпа обаче се забелязва и друго. Жертвите на каквато и да е мода, следвана без да си задаваш въпроси. Наизустеният стил, който те прави абсурден.
Обикновено влизат случайно или барът е просто клубна спирка. Мъжете няма да ги намесвам. Дори да сбъркат малко в обличането, при тях не се набива толкова на очи. Неподходящ пуловер в кофти цветове или прекалено ретро ризка.
Но жените са друго нещо. Особено тези, които не пестят средства да бъдат забелязани. За тях важи правилото, че няма лоша реклама - най-употребяваното (буквално) клише на деситилетието. Блестят отдалеч, но не благородно. Кичът им се набива на очи, като малки евтини стъкълца. А едно стъкло и да го шлифоваш, пак пречупва светлината евтино.
Заглеждам се в две клиентки на бара. На неопределена възраст. Навън е студено, вътре топло - това, в комбинация с доволния пласт фон-дю-тен, е равно на бързо разрастващ се, неприятно лъщящ слой върху лицата им. Направо си виждам отражението в едната, но се спирам от генерални заключения - случва се. После, за съжаление, поглаждам към дрехите.
Ясно, че парти тенденциите повеляват да има принтове, че дантелата е секси, леопардовото все излиза на мода, на която не можеш да хванеш края, а пластовете са шик. Но всичко това на едно място? Глобалните подиуми не биха могли да поберат мащаба на толкова смел стайлинг.
Отивам да взема поръчката. Едното момиче джвака дъвка с широко отворена уста и завидно самочувствие, което те блъска като товарен влак. Другата се поразсъблича от връхните дрехи, а от щедрото й деколте буквално изпадат две огромни, опънали кожа и плат, гърди. Тежко пльосват на бара.
Подсмихвам се - такива неща, признавам, при нас все още не се виждат често. Колкото и да съм хетеросексуално ориентирана, започвам да им говоря на тях (гърдите). Някои постижения на съвременната хирургия направо водят самостоятелен живот, обикновено на няколко сантеметра пред собственичките си. Самоходни цици и устни. Сещам се за едно течение на японския уличен стил „Bagel Head". Няма да навлизам в подробности, че си е хард, но според мен подутите в бабуни устни, спокойно минават като клон на тази мода.
Ясно, че всичко това ни е стоварено от чалгата, но не стана ли банално вече? Самите фолк изпълнителки отдавна опитват да се облагородят (къде успешно, къде не толкова). Даже гледат МТV, имитират Риана и Бионсе, наемат стилисти... Но по улиците и в клубовете, ехото на турбофолк модната епоха още кънти.
Не ми пречеха тези жени, даже не ги забелязвах. Имаха си свои места и си стояха там. Разбираемо - обстановката и обкръжението им налагаха да изглеждат така. Но взеха да идват непоканени и в моя свят. Оказа се, че извън средата си се чувстват също толкова удобно. Това вече е бреме за моето естетическо чувство.
Доскоро не вярвах, че може да слушаш Депеш Мод и да изглеждаш като фолк тупалка. Е да, но се оказа, че се съчетава притеснително успешно. Мотото им е да има от всичко по много. Докато те заболи главата, ако се налага да стоиш срещу тях.
Затова жените, облечени с вкус, действат като успокоително. Те съчетават дрехите, аксесоарите и поведението си със страхотен усет. Удоволствие е да са около теб. В елегантността им личи едва загатната арогантност - като ирония на натрапващия се чалга стил. На тях им завиждам и им се радвам. Общото им излъчване изобщо не е продиктувано сляпо от модата, не носят задължително скъпи дрехи, нито робуват на марки. Просто следват оня съвет на Коко Шанел: „Махни последния аксесоар."
Мило гневниче: Искам преди всичко здраве, най-вече психическо