Току преди началото на учебната година, в медиите се появи информация, че в няколко столични училища щели да забранят на децата да носят телефони с цена над 50 лева.
Мотивите: скъпите телефони създавали у другите деца комплекси, завист, а и така щяло да бъде "преборено" социалното неравенство в училище.
Няма смартфони - няма проблем, съвсем по сталински.
В същия ден приятел написа на стената ми във Фейсбук какво му е споделил шофьор на такси: "Да забраним и олимпиадите по разни предмети, защото създават комплекси у детето ми", а позната, която живее в Щатите попита: "Какъв е проблемът със смартфоните и таблетите в клас, нали децата ги ползват за учене?"
В нормалните държави децата може и да ползват таблети и мобилни приложения за учене, но българското училище е много далеч от това.
И очевидно проблемът не е само в липсата на пари, а в мисленето.
Повечето учители в началния курс отказват категорично да ползват компютри и дори обикновени мейли. Изключения има, но са пренебрежимо малко, предимно в София.
Съществуват наредби, според които мобилните телефони се изключват в час, само че учителят често няма авторитет да накара децата да го направят.
И в повечето случаи не е виновен само той, а родители, които вдигат скандал при всяка направена забележка на отрочето им. На самите деца пък им е скучно и вместо да слушат урока, висят в интернет или играят на игри.
Има и родители, които давайки пари в помощ на училището или още по-зле - на определени учители, смятат, че то или те стават тяхна лична собственост.
Корупцията в образованието е обществена тайна, доколкото е тайна изобщо.
Това не са някакви сензационни факти, всички сме се сблъсквали с тях. Но какво ли сбъркано тоталитарно мислене трябва да имаш, за да сметнеш, че с нещо като декрет, който определя цена на мобилните телефони, може да се реши проблемът с вниманието на децата в час, с липсата на домашно възпитание и "правоимащите" родители?
И как по този начин ще се реши проблемът със социалното неравенство?
Не е ли по-добре учителите, които се оплакват, че децата не внимават , да се замислят защо преподават така, че учениците вместо да ги слушат, си пишат SMS-и? Не е ли по-добре да влязат в крак с новите технологии, а не да се "гордеят", че дори не притежават мобилен телефон, защото бил ненужна "гъзария"?
И вместо да пишат забележки, че домашното е писано на компютър, а не на ръка, да се научат да използват интернет?
И как точно телефоните под 50 лева ще пречат по-малко от тези с по-висока цена?
Впрочем, и на нас като бяхме деца ни беше скучно в някои часове, а тогава нямаше смартфони. Пишехме бележки, решавахме кръстословици или тайно четяхме книжки под чиновете. И пак всичко зависеше от умението и личността на преподавателя - дали ще те грабне с урока или не.
Не е ли по-добре и родителите, които определят тези със смартфоните като "сноби" и "парвенюта" , да се замислят как точно възпитават децата си те самите?
Да, сноби и парвенюта има, има ги навсякъде по света, богати и бедни също, имаше ги и по време на социализма, само че тогава тези "с парите" бяха партийните другари.
Имаше си и социално неравенство и още как.
Имаше, разбира се, и завистливи деца. Но какви ценности са възпитани у едно дете, което може да получи "комплекси" само заради това, че съученикът му притежава смартфон или по-шарена тетрадка? Не е ли същото консуматорство, срещу което уж възразяват родителите?
И ценност ли е гледането в чуждата паничка и омразата към по-богатите, към по-способните, по-умните?
Защото - добре, ще забраним скъпите телефони, после скъпите дрехи, скъпите тетрадки и чанти, за да няма завист между децата.
Интересно обаче, какво правим с по-хубавите момиченца или с по-едрите момченца, които всеки помни - на определена възраст създават комплекси у връстниците си? А с по-умните деца? Забраняваме ги?
Да забраним и високия успех тогава, олимпиадите...
Както се разбра, вече има предложение да забраним частните езикови училища. Да не говорим за разните му там музикални, балетни и езикови, че един талант поражда завист, която е много по-голяма от всякаква друга...
Хората може да са равни единствено пред закона, но не са еднакви, и никога не са били - дори по времето на така ожалвания от някои социализъм.
Едни са умни, други по-способни в пеенето или спорта, трети са богати и карат скъпи коли, четвърти просто изостават в обществото и разчитат на социални помощи.
Уравновиловката към средната посредственост не може да бъде принцип на образованието, здравословната конкуренция може.
Новите технологии не са "гъзария", а трябва да се използват като средство за обучение.
Скъпият телефон не е повод за "завист", нито причина за "комплекси", лошото възпитание в къщи е. Социалното неравенство не се преодолява с административни разпоредби. За да изчезне са необходими много други неща, които са извън образователната система.
Деца се възпитават не с безмислени забрани, а с определени морални ценности, които изключват завистта.
Иначе, ако вървим по тази логика, аз може да поискам да забранят всички смартфони по-скъпи от моя, както и всички чанти, обувки и дрехи със стойност, която може да породи завист в чувствителната ми душа.
Освен това, може да поискам да забранят всички по-умни, по-красиви и по-млади от мен жени. Да не забравя - и по-слабички! Ми няма да тъна в комплекси, я.
Обаче, най-вече искам да забранят родители с промити мозъци и подобните им учители и директори, които не могат да се справят със собствените си задължения и проповядват малоумно сиромахомилство.
