Новите най-добри родители

Всяка година елитните световни медии се възползват от темата за националната несигурност и определят на коя чуждестранна култура трябва да се възхищаваме и подражаваме. Миналата година това бяха китайците; може би пък през 2013 всички задружно ще оценят Дания.

Но засега светлините на прожекторите са насочени към Франция - страната на некачествените силиконови импланти и либералното отглеждане на деца, като последното е основната тема на новата книга "Да отгледаш бебе" на Памела Дръкерман. Спомняте ли си леко крайната идея за майчинските грижи в Китай, описана от Ейми Чуа в "Бойния химн на майката тигрица"? Френският модел, най-общо казано, е точно обратното.  

Идеалът за френска майка: стройна, водеща нормален живот, с послушни деца

"Да отгледаш бебе" е нещо като мемоари на бившата репортерка от в. "Wall Street Journal" Памела Дръкерман, които потапят читателя във френската мъдрост на майчинството. И според авторката това е модел, който може да бъде възпроизведен практически от всеки. Французойките според общоприетите представи не само успяват да си похапват пастички и торти, без да надебеляват, но и са способни да водят и пълноценен зрял живот, докато отглеждат добре възпитани деца.

Каква е тяхната тайна? За разлика от американките, френските майки изглежда не са толкова обсебени от децата си. Те не се самозабравят като родители. Не преговарят с децата си, не толерират изблиците им, не ги тъпчат с всякакви лакомства и не пропиляват уикендите си в детски рожденни дни и дискотеки.

Кои реално са уникалните тайни на "френското" възпитание

"Шумът около тази книга в самата Франция е основно сред емигрантската, англофилска общност. Немалко от американците и британците тук наистина са впечатлени от френския метод на възпитание, защото резултатите от него безспорно са видими и с невъоръжено око", казва журналистката и емигрант във Франция Лин Андерсън Дейви. "Френските деца наистина се държат добре, но същевременно биват вкарвани в шаблона на възрастни още от малки - твърде малки според мен", споделя тя, допълвайки, че в самата Франция това е естествено и никой не го отрича.

Наблюденията върху френските семейства на Дейви са сходни с тези на Дръкърман. "Французите вярват, че раждането и отглеждането на потомство е част от живота - и след като детето се появи на бял свят, той продължава повече или по-малко както е било преди това. И те определят правила и ги прилагат категорично. Общо взето това е цялата магия", коментира журналистката.

За добро или лошо факт е, че французойките спират да кърмят бебетата си още на третия месец - като аргументът им според Дръкърман е, че "мистерията на женската гръд" ще се изгуби за техните съпрузи. Също така доста малко са майките, които играят с децата си; по наблюдения и на Дръкърман, и на Дейви, повечето французойки разговарят с приятели, докато потомството им се забавлява само. И във Франция изрично се спразва принципът да не се похапва между основните хранения (което може би допринася за стройната талия на жените там).

"Французите също така не вярват, че трябва да правиш жертви, за да бъдеш родител," коментира Дейви. "Американките например са склонни на огромни компромиси, за да угодят на децата си - те напускат работата си, променят социалните си ангажименти и буквално се докарват до изтощение, за да чистят след цапащите бебета; французите за сметка на това заставят синовете и дъщерите си да се придържат повече или по-малко към дневен график и начин на живот на възрастни."

Не са малко обаче тези, които смятат, че това е безсмислено идеализиране

"Мисля че хората усещат, че французите водят по-богат живот във всеки смисъл на думата и по някакъв начин чувстват, че има тайна рецепта за този живот. Тъй че навлизаме в ера на "готварски книги" за такъв живот", коментира  писателката и франкофон Ани Пру. Сега вниманието изглежда се преориентира от кулинарията и нощния живот към темата за бебетата. Донякъде това е подходяща тема за книга, защото единственото нещо, което би ни допаднало повече от това да се възхищаваме на французойките, е да ги мразим. "Да отгледаш бебе" дава обилни възможности и за двете.

"Напоследък има много голямо напрежение около митът за френското превъзходство", отбелязва Саймън Дунън, автор на "Гейовете не дебелеят," опит за отговор на "Французойките не дебелеят". Според него "по някакъв начин французойките са успели да накарат неудовлетворените от живота си жени да бъдат страхливи, мазохистични и прекланящи се пред митове за перфекно хранене, облекло, секс - а сега вече и за възпитание на деца."

"Какво можеш да научиш от хора, които ядат пилето с все човката", се шегува иконичната американска майка от ситком Роузън Бар. Коментарите й по новата истерия за френското родителство са, че идеите за родителството "е нормално да се основават повече на здрав разум, от колкото на някаква специфична национална култура".