Аз съм от така наречените „икономически емигранти". Ако бях родена извън Европа, щеше да е достатъчно основание да ме екстрадират обратно, просто защото искам по-добър живот за себе си и за своите все още неродени деца. Доста неща се изписват за емиграцията по бедност, за хилядите български граждани, които искат да се възползват от социалните помощи и да „въртят далавери" (колко хубав израз).
Малко се говори за другите, които нямат проблеми да си намерят добре платена работа в собствената си страна, но искат да избягат от „манталитета" на нашето общество.
По принцип аз съм доста краен човек, много открит и емоционален, който не обича несправедливостта и винаги изразява аргументираното си мнение. Познахте - винаги съм имала проблеми да се впиша в нашето общество. Само че когато си дете, винаги смяташ, че проблемът е в теб, защото това ти се внушава от най-крехка възраст.
Виждаш как са толерирани откровено глупави съученици, защото са деца на еди-кой-си или по други субективни критерии, колко важно е какъв телефон имаш или колко са високи токчетата ти в 6-ти клас.
Проблемът е, че ти се внушава, че това е нормално.
Нещата не са много по-различни и в работно отношение, когато се появява завистта, конкуренцията между хората, мотото е, че шефът е винаги прав и виждаш хора, издигнали се заради семейни или лични взаимоотношения, въпреки очевидната липса на качества. Но както се казва, попадаш на хора и ставаш човек.
В моя случай имах късмета да попадна в голяма международна компания и работех дистанционно за белгийски мениджър. Той беше първият човек, който видя потенциала ми и повярва в мен, а тогава аз просто помислих, че човекът много жестоко се е объркал. Защото бях свикнала да ми се повтаря колко съм глупава и да ми вменяват, че съм втора класа човек заради националността ми. Последното дойде от българския ми тийм лидер, който веднъж каза: „Как смееш дори да се сравняваш със западноевропейските ти колеги?".
Да, наистина - за да се сравняваш с тях, не трябва да имаш комплекс за малоценност и робска психика
Така, както се казва в един гениален филм, „The idea was planted". След като започнах да пътувам в чужбина и работя с чужденци, осъзнах, че всъщност искам да емигрирам.
Това не беше никак лесно предвид българското ми образование и работен опит, както и факта, че не исках да мия чинии. И все пак ми се наложи да направя стъпка назад и след почти 3 години заминах като стажант в чужбина. Последва друг стаж и кошмарът наречен „търсене на работа". Не искам да си помисля за колко обяви съм кандидатствала, колко CV-та съм изпратила - може би повече от сто.
И всеки отказ, който получаваш, те кара да се замислиш дали наистина си струва да се бориш за една мечта, която изглежда толкова недостижима. Само че това, което различава успешните хора от останалите, е начинът, по които се отнасят към неуспеха. А той не продължава вечно, дори в моя случай.
В момента съм вече втора година в чужбина и бих искала да споделя моите скромни впечатления за разликите в начина на мислене.
Според мен, за да успееш да се впишеш в едно чуждо общество, на първо място трябва да излезеш от собствената си зона на комфорт и да преодолееш себе си, за да станеш накрая по-силен и мъдър. Написано звучи много добре, но аз знам колко ми е коствало всичко това. Научаваш се да разчиташ сам на себе си, да изградиш нов приятелски кръг от нулата, да се отвориш към нови култури и разбирания.
Езикът също е много важен компонент - дори и всички да говорят перфектен английски, ако си в компания от 10 души, те няма да се съобразят с тебе, а ще говорят на родния си език. Това съм го виждала и в България - и е напълно нормално да говориш родния си език в собствената държава. Всички ще оценят усилията ти, макар че веднъж ми казаха: "Френският е езикът на любовта, но не и с твоя източно европейски акцент".
Другият важен фактор е интеграцията в обществото - имам много приятели - българи, които излизат само и единствено в българска компания, капсулирайки се по този начин в един балон на чужденци. Милеят за родното, защото това е единственото нещо, което ги обединява, губейки реална представа какво се случва около тях.
Аз не дискриминирам хората - давам шанс на всеки да ме разочарова и те се справят много добре, независимо откъде идват. Да, хората са различни, но всички искат да са щастливи. И тук се сблъскваме с това да видиш живота по друг начин.
Проблемът на България е, че в нашата държава има твърде много мислещи еднакво българи. Нека разясня - (почти) всички сме расли по време на комунизма, всички имаме обща база за сравнение, възпитание и ценности, които определят нашата култура.
Ето защо са важни чужденците за едно общество, за да ти отворят мирогледа и да видиш света по един друг начин. Защото е нормално да се страхуваш от нещо, което не разбираш. А няма как да разбереш, ако си затворен в границите на собственото си общество, независимо дали живееш в Хасково или в Ливърпул, или не излизаш от Студентски град.
Честно казано, не съм срещала толкова негативно отношение откъм чужденците спрямо себе си.
Може би защото съм „асертивна", както те ме определят тук, а аз бих казала - знам колко струвам и не позволявам на никого да ми се качва на главата. Западноевропейците не знаят толкова много за нас, но тук ти дават шанс да се докажеш и те питат какво можеш, а не кои са родителите ти или колко струват обувките ти.
Не искам да величая всичко и да стана чуждопоклонник
Хората тук имат много голям проблем да изразяват чувствата си, не знаят как да се оправят с негативните си емоции, което води до много високо ниво на самоубийствата в цяла северна Европа. В неделя нищо не работи, плащам едни от най-високите данъци в целия свят, но поне виждам къде отиват парите ми. А част от тях отиват и за проекти в България, така че ще ги прежаля.
Често ме питат - всички ли в България са като теб? Може би ако беше така, никога нямаше да реша да пътувам и да живея в чужбина. Толкова сме загубени в прехода, че краят не се вижда. А това депресира хората и те се вкопчват в парите като смятат, че това може да ги направи щастливи.
Още помня как по време на лекото земетресение през 2012 г. всички се оплакваха какви щети имат по къщите си и какви обезщетения да искат, но никой не беше благодарен, че нямаше нито един загинал при сравнително високата скала на труса.
А това е манталитетът на един народ и за съжаление, той се променя най-бавно след много болезнени промени и няколко поколения.
А аз, аз живея тук и сега и просто искам да бъда щастлива по начин, който не може да бъде оценен в моята родина. Това определя и моя избор, за който не съжалявам.
Като чета коментарите на сънародниците ни навън наблюдавам, че те са доста по-крайни в изказванията си, доста по-груби в изказванията си, доста по-склонни да правят категорични заключения и да правят обобщения (да слагат под общ знаменател) засягащи останалите тук. Лошо. Това не показва широкоскроеност - това на мен ми прилича на притаено озлобление от факта, че може би осъзнават, че в тази страна може и да може да се живее добре. Интересна ми е статистиката за това какви са професиите на съгражданите ни навън, какво е тяхното образование и дори в кои университети са го придобили (тук) както и дали професията им отговаря на образованието им - т.е работят ли това, за което са учили. Интересна ми е и статистиката за реализиралите се наши съграждани навън, които са завършили висшето си образование в друга страна - дали са се реализирали в тази страна или другаде и как. Ако някой има такава информация ще се радвам да сподели линк. Иначе им пожелавам всичко най-хубаво и успешен живот - надали са напуснали страната, защото тук им е било много добре, но стои и въпросът - а може ли причината да не им е било добре да се крие и някъде в тях самите?
Сопрете се бре, не виждате ли, че статията е поръчкова? Колкото повече се пенявите, толкова по-голяма чекия на душата правите на автора. Аха, не бъркам с „автора“, статията е писана от мъж, ама от онези мъже, дето на 30 и кусур гола жена на живо не са виждали и живеят нейде в Младост 5. Четете книги бре, за да се научите се да усещате текста, а не да го приемате, като съвкупност от думи. Отделно, структурно и изразно статията е като онези 10-15 годишни коли внос от Германия, дето сите са на по 130 000 километра и сите са карани от баба пенсионерка от къщи до магазина Толкова елементарно, прозрачно и с липса на фантазия написано мат‘рялче, че повече няма накъде…
bludniq_sin Мисля че такава статистика не е правена , но по мои наблюдения понеже и аз съм живял навън работещите по професията си и по това което са учили българи в чужбина са не повече от 20% което е по-голям процент в сравнение с процента работещи това което са учили българи в България. Но ако става въпрос за стандарт на живот- на 90% от българите извън граница той се е подобрил когато са напуснали родината.
Ех, Мако ПсихоТалибана, Искате да сложите думи в устата на всеки, който дръзне да ви захр@чи!!! Знаеш ли в Германия да храчиш е крайно непристойно, но в БГ е общоприето, така че стой си в БГ и дебни някой снизходителен емигрант по форумите!!! Понеже винаги проверявам там, където се включа, а Аз вече и не искам да се занимавам с Вас, но така или иначе, ето ти нещо: Задръжките падат, когато си вземеш решенията в живота и убиеш надеждата за държавата, от която идваш... Аз дълго не можех да се примиря, че трябва да оставя нещата на самотек в БГ и като голям патриот и българин, реших да не остана длъжен на измекярите в нея. Един ден реших активно да се занимавам със завихряне на политика и така ги завихрих след време, че взе, че падна едно правителство, после второ, но там Аз избледнявах, не исках да съм част от вихъра, ставаше ми все по-безразлично, а в крайна сметка си отговорих на въпросите защо няма да се оправи Майка България, въпреки упорстванията на моите стари родители, които взеха че поумняха и се съгласиха с мен на стари години... Хубаво е да правиш сравнение с тези, с които си се сравнявал преди години, най-малкото за да видиш къде си и струвало ли си е, тези усилия, които дори са те променили и са ти дали, изключително богати и различни познания за живота, които са те претворили в друг човек и са те накарали да осъзнаеш грешките си в диаметрално различното ти поведение... Не мога да отрека, че в БГ се борих, като лъв, с всичко заобикалящо и дразнещо ме, с което не бяхме на едно мнение, но Аз бях завършен продукт на постсоц обществото ни, а днес гледам с насмешка на това... Когато един ден се събудиш и не искаш по никакъв повод да се завърнеш в родината си, а искаш само да излезнеш и да заживееш живота си, като от предишния си ден, в страната в която си, то тогава ти осъзнаваш, че това е равновесието, което ти трябва да за да продължиш напред и да не поглеждаш назад!!! Аз не мога да зачеркна живота си в България, той беше много хубав, изискан и силен, там направих най-силните си приятелства, там се сдобих със страхотно дете, но там едва не умрях, защото вярвах, че с хиляда, като мен, мога да преобърна търкалянето на родината ми към бездната... Сега вече вярвам, че това е част от миналото ми, а настоящето е всичко, което увеличава шансовете на детето ми да бъде един по-добър човек от мен, в страна по-добра от моята родина!!! ... и да, днес, вече на родината ми, й трябват 10 000души, като мен, а след още някоя година: 100 000 души и не защото усилията на такива, като мен ще са по-малки, а защото търкалянето е в такива застрашителни мащаби, че не й остава много време на родината ми!!! Аз успях в България, с неимоверни усилия и труд, със страхотна дисциплина, доходите ми бяха най-високите на фона на моите приятели, Аз бях човекът, който можеше да подарява 50лв. на познати хора с малки деца, ей така, като се отказва доброволно от един ден ходене по ресторанти, а се затвори да вечеря вкъщи, но Аз бях и човекът, който след като е внасял толкова много пари в държавата, беше подритнат от нея, защото трябваше да се спасява и лекува, и човекът, който повярва, че няма ненаказано добро!!! Най-смешното беше как да убедим хедхънтинг компаниите в БГ, че не искаме да се връщаме, по никакъв повод обратно, въпреки яките предложения, които сипеха, въпреки, че не сме си подавали документите за работа в БГ, но успяхме, убедихме ги и заедно се посмяхме с тях, че е станало тенденция на опразване на милата ни татковина, както и че има свръх заболеваемост сред младите и успели кадри на пазара на труда в БГ... Много бих искал да спрете да се занимавате с нас емигрантите, защото статистиката казва следното: От постъпилите в Германия емигранти, 50% са високообразовани, работещи по професията си, останалите прости гастербайтери...;) Средната класа в Германия е 24%, проверете си го сами! Икономическите емигранти, политическите емигранти(бягащи от статуквото) и бежанците не ги намирам, като статистика и в този ред на мисли, не ми се ще да си представям какви са съотношенията, защото може да се окажат предсказващи разпадането на ЕС!!! Та, Драги закрепостени българи, жална ви майка, ако вярвате, че са ви виновни емигрантите - вие загубихте 50% от интелигенцията си, а тя в БГ, със сигурност не е повече от 24%, което ме навежда на мисли откъм 10%, а в тези 10%, ако включим всички държавни интелектуалци, то цифрата ще се срине до 5% и тогава започваме да си говорим не за търкаляне по урва, а за свободно падане и колкото по-бързо паднете, толкова по-малко ще пострадате, защото ако бездната е дълбока, хм, не ми се мисли.... 35% Избирателна активност, от която 800 000 турци, 1 300 000 циг@ни, 600 000 мъртви души, 800 000 държавни служители - Мъка!!! Когато прогледнах всичко това си дадох сметка, че няма смисъл да се боря с тази пасмина от измекяри, а по-скоро има смисъл да се разгранича от родината си!!! Дадох на детето си, огромно предимство, като го разтоварих от бремето да се асоциира с България и да се оправдава, че е българче - то на крехката си възраст знае перфектно, без акцент два неродни език и един роден език, в момента е в квартала на най-богатите във Франкфурт, там където са най-добрите училища в Германия, а то се държи свободно с всички свои съученици и е добре приемано във всеки дом, на свои съученици - няма комплекси и причини да се оправдава, затова че начело на родината му стои тъпа мутра, а зад нея също толкова маргинализирани ченгеджийски копои и посредствени тьотки - ние живеем, като средностатистически германци, средна класа, с високи амбиции и да сравняваме се с вас, защото трябва да знаем от къде сме дошли, как сме изглеждали и какво сме спечелили от това, че сме си скъсали пъпната връв!!! И моля ви, не емгрирайте групово, бъдете поне малко патриоти, като мен, запънали се до последния си дъх, да спасят България, а накрая, просто пуснали се по течението и да отишли там, където им е мястото!!! В Германия
.......... В Германия е красиво и уютно, но ни липсват приятелите, а те са това, което ни кара да не ви мразим!!!
И аз вече имам 10 години навън ако и някак си да не ми иска да се считам за имигрант. За съжаление нямам много наблюдения върху "реалния" живот тъй като съм прекарал повечето време в т.нар. ivory tower, но все пак мога да кажа, че който си мисли, че на запад е някакъв рай, жестоко се лъже (и по принцип не виждам смисъл да се ходи на запад за да се върши работа, която може да се върши и в България, ако и за по-малко пари -- защото нивото на икономиката е до известна степен и функция на това, че най-продуктивната част на обществото се е изнесла на запад). Но в рамките на университета имам сравнително обширна база за сравнение. Основната разлика е, че на запад, поне в топ университетите, има много по-голям процент хора, на които основен приоритет им е науката, включително и на ръководни позиции. Има негативна тенденция в това отношение -- на все по-засилващо се влияние на администрацията и бюрокрацията, и един ден това ще убие системата, но все още това не е станало. Докато в България огромната част от хората, работещи в науката се занимават основно с боричкания един с друг, а не с наука. Което е основната причина положението да е толкова лошо -- напредъкът в науката е като сложната лихва, гради се едно върху друго, т.е. ако лицето Х прекарва 14 часа на ден в чисто научна работа и мислене, докато лицето Y прекарва по 3-4 часа в работа и по 10 часа в мислене как да вземе буквички пред името си и как да избута тези около него, то след една N години лицето Х ще е направило (1 + a)^(N*365) прогрес, докато при Y това ще е (1 + (4/14)*a)^(N*365). Което в зависимост от точната стойност на $а$ може да е наистина огромна разлика. Да не говорим за ефектът на колаборацията -- която в България е много по-трудно осъществима, някои даже гледат с лошо око на нея. Не че и на запад няма жестока конкуренция за позиции. Има. Но като цяло това се върши работа и доминират хората, които мислят основно за наука. А цялостният манталитет в България наистина не създава условия за това. Аз това го писах в един друг форум, но ще го повторя и тук -- на запад учените имат много малко влияние върху обществения живот и с изключение на шепа популяризатори, които са придобили статус на медийни звезди, са тотално социално маргинализирани, ако и като стандарт на живот да са стабилно в средната и горната средна класа. Като това важи и за хуманитаристите. Икономистите имат по-голямо влияние, като пророци на доминантната секуларна религия, но дори и от тях не се сещам някой да е станал президент или нещо от сорта. В американския конгрес май имаше един физик и това е. Докато у нас всякакви хора с титли излязоха от университета, станаха депутати, министри, че и премиери имаше, и то не само от хуманитарните дисциплини, нещо за което академичните среди на запад могат само да си мечтаят, и въпреки това финансиране и условия за наука няма. Е как се получава така? Явно никой от тези хора не е мислил за науката докато е бил на власт. Което говори много за приоритетите на хората в тези среди... А има и наистина абсурдни ситуации, които са следствие от това -- примерно не много често, но все пак понякога се говори за това как да се върнат българските учените и инженери от запад в България, каквито има много. Но едно нещо, което не се споменава никога в публични дискусии по въпроса е, че общо взето никой в България няма да ги посрещне с отворени обятия -- понеже ще са огромна заплаха за вече окопалите се в академичната система хора. Да не говорим за такива неща като финансиране, лаборатории, студенти на високо ниво и пр. Примерно в моята област за да може един професор да води група на световно ниво му трябват по поне един милион долар/евро на година, отделно лабораториите и инструментите, общи за целия департамент, и които струват няколко десетки милиона, и също така му трябват десетина студенти и лаборанти достатъчно влюбени в науката, за да работят и мислят за наука по 12-16 часа на ден, седем дена в седмицата. Какви са шансовете да се появят такива условия в България? Съотвено за отделният учен опцията връщане в България е отрязана. И това се получава така понеже приоритетът не е да се развива наука, а да се осигури собственото краткосрочно съществуване. Без да се осъзнава как работата за по-висшия колективен интерес всъщност работи в полза и на личния. Което пък е основния симптом на разпада на усещането за общество, заради който положението в цялата държава е такова.
Нещо ми намирисва на Потника,със своя префинен и нежен изказ!
Bad to the bone!
39Люба6а | 06.11.201509:04 Напуснах комунистическата кочина още през '86 и не съм съжалил за миг...най- голямата ми радост беше да продам жилищата... Щом си имал ЖИЛИЩА през 1986, ясно е от кой сорт емигранти си: от властващите прасета в комунистическата кочина, на които партията е осигурила нова кочина в чужбина. А на авторката (или автора, според Роуан) ще препоръчам лека промяна на заглавието: Емигрирах заради манталитета СИ. И да припомня, че където и да идеш, от себе си не можеш да избягаш.
До deowin ------------------------ Хубаво есе си написал, но аз съм конкретизирала - четящите и пишещите по бг сайтове бг емигранти. Съжалявам, ако си се почувствал засегнат - но НЕ, те не се различават от останалите безкрайни драскачи. Иначе нямам нищо против да смятат сами себе си за свръх/преуспели - от бг емигрантите научаваме, че световният прогрес се дължи на тях, защото са се спасили от "бг манталитета" Забавно е
Kozlova, всуе съжаляваш за неща, които са единствено в твоята глава. Иначе относно факта, че емигрантите са различни - научи се на мислене в терминологията на вероятностни разпределения. Искрено съжалявам хора като теб, които са неспособни да видят света от тази гледна точка, а са ограничени в черно-бялото виждане, в което P(X)>P(Y) задължително и единствено се интерпретира като P(X)=1, P(Y)=0, защото мозъкът им не може да обработи други категории. Апропо, това е част от манталитета, който ми е дълбоко противен, и когото се опитвам да избегна - този на необразования идиот, който има един единствен силно ограничен (и често доволно грешен) начин да гледа на света, но същевременно няма интелектуалния интегритет и достойнство да го признае, нито дори да осъзнае и приеме, че съществуват друга валидни гледни точки, просто защото осмислянето им е далеч отвъд когнитивните му способности, признаването на което би нанесло твърде съкрушителен удар на крехкото им его. Единственото, което им остава, е да се смеят, дори не осъзнавайки, че смехът им не е нищо повече от идиотско хилене.
"А това е манталитетът на един народ ... " Г-жо автор, това не е "манталитетът на един народ", а стереотипът за манталитет на един народ. Стереотипизацията е подход чрез който на определена група хора или народ се приписват едни и същи черти. Например, както е в случая, щом човекът е българин, то той притежава точно определен манталитет.
unclejohn, точно както същият този манталитет беше приписан и на всички емигранти от коментиращи, останали в България, ли? И докато съм напълно съгласен, че обобщенията от типа на "всички", "винаги", "никога" са често грешни, засега никой тук не изглежда склонен или дори способен да мисли в други термини - например, "повечето", "има по-голяма тенденция", "по-вероятно" и т.н.
Да, стереотипизацията не отговаря на действителността, защото не може да слагаш всички в един "кюп". По-добре е да се използват изрази като "повечето хора", "по-голяма част от хората", и т.н.
Дедо,да те узбогая- де да бях комунсвиня?никога нямаше да бегам...че защо? Ми те си ви клецат все те,и техните дечица и внучета и тд...човек не бяга от хубаво,дедо!!! А на мен комунетата,или по-точно ченгетата от ДС 5 годинки( от най-убафти) ми ги резнаха и паспорт не ми даваха,а моите колеги вече свиреха на Запад и си купуваха НЕ кремонски китарки...обаче дединко,все ще се намери един като теб,ей тук да провокира и яде л...на срещу хора,които са страдали в кочината,защото нали затова пишете тук,та нали затуй ви се плаща...затуй платиха на пласнешки комубиец да ликвидира дядо ми,затуй разстреляха вуйчо ми като куче на улицата,пък аз се оказах внук на враг на народЪ...мда,дединце...апартаменти те ги купих с пари от чужбина,защото майка ми трябваше да има къде да живее,и да се хвали,че имала достоен син...айде със здраве и мн поздрави на кирчу добрефф