Има едни болни българи, за които никой не се грижи, правата им постоянно се потъпкват от институциите и са жертва на ежедневна дискриминация. Нещо повече - всеки техен ден е като последен - състоянието им е трудно лечимо, а обикновено нямат здравни вноски. И ако питате кого не приемат спешните центрове, въпреки че по закон са задължени, това са точно те.
Инжекционните наркомани
Може и да сте чували оправдания от страна на медицински лица, които не желаят да лекуват зависими. Мисленето "Те сами са си виновни" или "Дават пари за дрога, а не могат да си платят здравните вноски" е достатъчно разпространено, за да застраши живота на инжекционния наркоман в същата степен, в която и дрогата.
Ежедневие сред рисковите групи
С намерението да видя доколко е вярно, че има хора, които "сами са си виновни", прекарах един ден в буса на мобилния екип на фондация "Инициатива за здраве" - организация, спонсорирана от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария през програма на Министерство на здравеопазването
Пътувам с Юлия Георгиева и Райна Дянкова - двете са част от екипа, който обикаля с буса на фондацията от понеделник до петък из местата в София, където се събират "рискови" групи. Юлия работи като аутрич" работник в "Инициатива за здраве" от 10 години. Райна Дянкова е социален работник от 1985 година, а във фондацията е от самото й начало, отпреди 17 години.
И двете са добре познати лица сред хората от улицата и се радват на голямо доверие.
Работата им е насочена към употребяващи наркотици, а преди време и към проституиращи мъже и жени."Екипът всъщност изпълнява много важна задача- да бъде връзка между обществото и хората, които употребяват наркотици ", обяснява Юлия.
Те раздават ключови за хигиената на рисковите групи предмети: различни размери спринцовки (като най-търсените обикновено са „десетките", но доста от хората директно искат „двайстки"), игли, капачки, лимонтозу, дезинфекциращи кърпички, презервативи и лубриканти.
В добрите времена, когато програмата е била финансирана по-добре, са раздавали и вода за инжектиране. Всички тези неща са необходими за по-хигиеничната употреба на хероин или за безопасен секс.
"В аптеките отказват да дават спринцовки и игли на много от тези хора", разказва Юлия. "Особено ако изглеждат занемарено".
А повечето изглеждат така.
Не мога да снимам. Хората, които употребяват хероин или са в метадонови програми, се оказват изключително чувствителни към вниманието на журналисти и репортери. Всеки от тях има минало или настояще, с което не се гордее.
Нещо повече: доста от зависимите осъзнават, че са сериозно болни и имат нужда от помощ. Един е излязъл туку-що от затвора. На друг краката са се подули, заради тромби, причинени от инжектиране във феморалната вена (слабините). Той разказва, че заради тромб кракът му е гноясал и е забелязал бели червеи. На съвета да иде в "Пирогов", мъжът казва, че е ходил, но са го изгонили. Точно по причините, описани в началото на текста.
Бичът на HIV
Два пъти седмично екипът извършва и кръвни тестове. Юлия отбелязва, че сред "клиентите" на "Инициатива за здраве" за последните няколко години новозаразените серопозитивни са намалели значително: от 40% новозаразени с HIV през 2010 г. в изследваните групи, през 2013 г. процентът на новозаразените е спаднал на 15%.
"Хубавото на тази програма е, че имаме поглед върху здравето на рисковите групи. Но в страната има няколко хиляди души, които дори не знаят, че са носители на HIV. Това обикновено са хетеросексуални мъже и жени, чието поведение няма кой да следи", казва Юлия.
За затварянето на Националния център по наркомании
Първата спирка на буса по традиция е "Зеленото кафе" на „Пиротска". Макар че отскоро е затворено, там се събират хероиновозависими или лекуващи се в метадоновата програма, която се помещава в сградата на Националния център по наркомании (НЦН).
Именно това е центърът, който Министерство на Здравеопазването смята да закрие, а половината от екипа му - да премести в сградата на Центъра по обществено здраве.
В буса, с Юлия Георгиева разговаряме за плановете, които има министерството за НЦН. Тя смята, че с намерението да закрие центъра, министър Таня Андреева показва некомпетентност. "В известна степен именно НЦН е мястото, което служи като посредник между неправителствените организации и Министерство на здравеопазването".
Тя твърди, че там работят професионалисти, които могат да окажат помощ в тежката битка за здравето на тези, които са подвластни на наркотиците.
Инициали, възраст, квартал
Докато говорим, Райна раздава спринцовки и игли на хората, които идват. Всички до един - около 20 души на „Зеленото", са познати на екипа. Въпреки това, анонимността им е гарантирана. Те представят себе си само с инициали, възраст и квартал.
Повечето от хората, които идват за спринцовки и игли, са дружелюбни, но има и случаи, в които абстиненцията е толкова силна, че стават агресивни.
М. от Филиповци например виси половин час пред буса и моли за доза и макар и на майтап, не е смешно. Н. от Люлин пък иска 5 спринцовки от 20-кубиковите и още от по-големите. "Петдесетки" обаче не се раздават.
Живот в Коньовица
Бусът се премества в района на църквата "Св. Св. Петър и Павел" в Коньовица. Църквата е оградена с висок зид, "за да не влизат наркоманите", по думите на Юлия.
Въпреки че мястото, където спира бусът, изглежда "лошо" - със схлупени къщи, на съседната улица има съвсем нови сгради и магазини. 20-ината души, които минават през буса за близо двата часа, през които оставаме в района (възрастова група 20-45 години), са в доста лошо състояние.
Подути крайници, потекли по младите лица слюнки - тук абстиненцията изглежда по-страшно, отколкото на „Пиротска". Докато някои се бодат зад трафопоста (те си намират хероин веднага, след като получат спринцовки от буса), други разхождат децата си отпред. И абсолютно всички се познават и са наясно с бизнеса тук.
Не можеш да обричаш болни хора на смърт
Наблюдавайки тези хора, ми става напълно ясно колко нелепо е да твърдиш, че някой "сам си е виновен", когато говориш за болест. Мизерията, неразбориите и липсата на подкрепа от страна на държавата, поведението към наркозависимите като към вредни хора, или в най-добрия случай като към чужд проблем - показва дълбоката криза в отношението ни към самите себе си.
И ако не са самоотвержените хора от неправителствения сектор, както и специалистите от НЦН, наркозависимите са обречени на смърт.
Затова е важно да се знае, че Глобалният фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария ще напусне България в края на годината, защото страната е членка на ЕС и се подразбира, че подобни програми ще имат друго финансиране.
Тогава и работата на "Инициатива за здраве" ще спре.
И ако не се вземат други мерки, е много вероятно HIV-епидемията да се развихри със страшна сила сред употребяващите хероин, проституиращите и малцинствата. И не само.
абсTиненция - прочетох, разбрах- умирало се... Начи е болест
@30 asdf 1. Увреден не означава "болен". 2. В статията никъде не се споменава че въпросните социални работнички информират някой за каквото и да било, нито пък им искат стари спринцовки преди да им дадат нови. Звучи добре така както си го написал/а. Щеше да е още по-добре ако го правеха ама не го правят. Щеше да е хубаво да им искат бележка че са се явили в консултативен център където могат да им помогнат. Щеше да е хубаво да искат "амбалаж" преди да дадат нови спринцовки и игли. Така поне нямаше да се търкалят спинозни и хепатитни спринцовки по градинките където играят деца. Щеше да е хубаво ама не го правят. По-лесно е да се пуснеш по кривата на най-малкото съпротивление и да си цоцаш пари от държавата т.е. от хората които са избрали да работят и плащат данъци вместо да се друсат. Пак те питам, защо не раздават иглите и спринцовките след консултация в кабинет където да говорят с човек който може да им помогне? Ще ти кажа защо. Защото твоите "болни" не дават пет пари за това което си причиняват и това което причиняват на околните. Което само по себе си обезсмисля съществуването на тая НПО. Единствената причина да ходят до този бус е авантата която ще им спести лев или два или колкото струва игла и спринцовка и спестено веднага ще вложат в дрога. Как им помагат така? Мислиш ли че има дори един от така наречените "клиенти", който като си сложи дозата си мисли: "тази игла вече не е стерилна, няма да се друсам докато не дойде буса и взема нови"? 3. И наркомана не боцка с намерение да умре. И боцкащия и плюскащия обаче знаят какво си причиняват. И двамата имат право на лечение, както и двамата имат право да умрат ако това са избрали. Лично аз не бих плакал нито за единия нито за другия, но това съм аз. Ти ги спасяваш като им даваш инструментите с които се самоубиват. Не ми обяснявай че нещо което е личен избор е болест. И не ми обяснявай че раздавайки игли и спринцовки на наркоманите е помощ за лекуването им. PS Choose your future. Choose life. But why would I want to do a thing like that? I chose not to choose life. I chose something else. And the reasons? There are no reasons. Who needs reasons when you've got heroin?
Веселина, аз така и не затънах, за разлика от мои близки приятели. Може би съм от онзи 1 или под 1 процент от хората, които не се пристрастяват към нищо. Може би съм пристрастен към живота. Не знам.