Страхът изгуби битката в САЩ

В деня преди неделния вот за здравната реформа, президентът Обама изнесе спонтанна реч пред демократите в парламента. Към края й той обяви защо неговата Демократическа партия би трябвало да прокара реформата: "От време на време настъпва момент, когато имаш шанса да оправдаеш всички тези огромни надежди, които си имал за себе си, за тази страна, където имаш шанса да направиш добро по отношение на обещанията, които си дал... И сега е времето да бъдем верни на това обещание. Не е гарантирано, че ще спечелим, но е гарантирано да сме верни. Не е гарантирано, че ще успеем, но сме длъжни да дадем на каквато светлина имаме да блесне."

От другата страна ето какво имаше да каже Нют Гингрич, бившият спикер на парламента от Републиканската партия - човек, смятан от мнозина републиканци за интелектуален лидер: "Ако демократите прокарат здравната реформа, "те ще са разрушили партията си в голяма степен както Линдън Джонсън разтърси Демократическата партия за 40 години", прокарвайки законодателство за гражданските права.

Бих спорил, че Гингрич греши за това: предложенията за гарантиране на здравна осигуровка често са спорни, преди да влязат в сила - Роналд Рейгън е известен с позицията, че държавната здравна служба би означавала края на американската свобода - но винаги популярни, след като се задействат.

Но не това е смисълът, който искам да подчертая днес. Вместо това искам да обмислите контраста: от една страна, заключителният аргумент беше призив към нашите по-добри духове, приканвайки политиците да сторят каквото е правилно, дори ако вреди на кариерата им; от другата страна - груб цинизъм.

Помислете какво означава да се заклейми здравната реформа, като бъде сравнена с закона за гражданските права. Кой в съвременна Америка би казал, че Джонсън е постъпил неправилно, като е отстоявал расовото равенство? (Всъщност знаем кой: "чаените бунтари", които подхвърляха расистки епитети към членовете на Демократическата партия от Конгреса в навечерието на вота.)

И този цинизъм е отличителен белег на цялата кампания срещу реформата.

Да, няколко интелектуалци с консервативо мислене, след като направиха цяло шоу от сериозното обмисляне на проблемите, заявиха, че са притеснени от фискалните последици от реформата (но бяха странно равнодушни към решението за здравето на бюджета от Бюджетната служба на Конгреса). Или желаят по-силни действия по отношение на разходите (въпреки че тази реформа прави повече за справяне с разходите за здравеопазване в сравнение с което и да е по-ранно законодателство).

В по-голямата си част обаче противниците на реформата дори не се преструваха, че са ангажирани с реалността на съществуващата система на здравеопазване, или с умерения, центристки план, който предлагаха демократите.

Вместо това емоционалното ядро на опозицията на реформите беше безсрамно разпалване на страх, невъзпрепятствано нито от фактите, нито от някакво чувство за приличие.

Не ставаше дума само за клеветата за "смъртните консилиуми". Това бяха размахвания на расистки страх, например в материал в Investor Business Daily, обявяващ, че здравната реформа е "свръхположително действие, решаващо всичко - от това кой ще стане лекар до това кой ще получи лечение на база цвета на кожата." В добавка - абсурдни твърдения за финансиране на аборти. Настояването, че има нещо тиранично в това да се даде на младите работещи американци увереността, че медицинската помощ ще бъде достъпна за тях, когато имат нужда от нея. На такава увереност по-старите американци са се радвали от Линдън Джонсън насам, след като той прокара Държавната здравна служба през воплите на консерваторите. Нищо, че г-н Гингрич го смята за провален президент...

И нека бъдем ясни: кампанията на страх не беше провеждана от радикална група отцепници, които не са свързана с върхушката на Републиканската партия. Точно обратното, именно върхушката се беше ангажирала и непрекъснато даваше одобрението си на кампанията. Политици като Сара Пейлин, кандидат за вицепрезидент на Републиканската партия, охотно разпространяваха лъжата за "смъртните консилиуми", а смятани за разумни, умерени политици като сенатора Чък Грасли не казаха, че това не е вярно.

В навечерието на големия вот членовете на Републиканската партия в Конгреса предупредиха, че "свободата в някаква степен умира днес" и обвиниха демократите в "тоталитарни тактики," което смятам, че означаваше, че под този процес се има предвид "гласуване."

Без съмнение, кампанията на страх беше ефективна: здравната реформа от изключително популярна се превърна в обект на масово неодобрение, въпреки че резултатите се подобряват напоследък. Но въпросът беше: дали реално това ще е достатъчно, за да блокира реформата?

И отговорът е отрицателен. Демократите го сториха. Парламентът гласува сенатската версия на здравна реформа, а подобрена версия ще бъде постигната чрез помирение.

Това естествено е политическа обеда за президента Обама - и триумф за Нанси Пелоси. Но също така това е и победа за Америка. В крайна сметка порочната, безпринципна офанзива, разчитаща на страха, не успя да блокира реформата. Този път страхът изгуби борбата.

#1 niyon 24.03.2010 в 16:45:18

Типично изказване на демократ /какъвто е и Пол Кругман и NY Times/. Ще идим какво ще реши Върховният съд на САЩ.

Новините

Най-четените