Мир

леле!!! само заводи са ти в главата, майсторе, и панелки, а Маргарите?! в България има и Рила, и Пирин... а в магарешките тръни какво лошо намираш, - не знам. Растение като всяко друго. Въобще, драма те тресе, и метафора. Заводите, и нови да са, не са най-прекрасната гледка, поне за мен. Не се сещам за човек, който си е окачил картина или снимка на завод в хола. За мен България, подмина ли новата хижа на Седемте езера, за да не ми вади очите скапаният лифт, си е рай. Просто трябва да слезеш от магистралата, да влезеш в гората, да походиш пеш. Има какво да се види. Или се разходи около Стомана в Перник, ако предпочиташ. Можеш да видиш как социално слабите постепенно отнемат металните скелети на развалините, бетонът се рони и обраства и всичко се връща в естественото си обрастнало състояние. Очаквам едно положително парче от теб на тема обрастващите заводи. Помисли също, че само преди 1000 години на територията на сегашна България се е ширела невероятна многовековна гора. Цялата Тракийска низина, плешива в момента, е била гора. За изсулването и свинете не искам да коментирам. Тъпо. И вълците се изсулват така, и котките, и кучетата. Просто го пропускат този момент с благодарностите. Отказът ти от много неща е за собственото ти спокойствие, както моят е за моето. Иначе, извън нас, той няма кой знае каква стойност, освен ако не го предадем на следващите. Общото впечатление от твоя литературен издих е, че се отпускаш в обобщения. Аз съм на 40 и не живея в къщата на моите родители. Бих могъл да напиша нещо, от което читателите да останат с впечатлението, че всички от нашето поколение са като мен - емигранти цял живот, живеещи по квартири по света. Което също няма да бъде вярно. Обобщенията са кофти нещо. Не съм и във война с предишното поколение, нито със следващото. Да си във война с поколение ми се струва невъзможно. И накрая, ако искаш да си спокоен и за хартията, и за горите по поречието на Амазонка, решението е просто - интернет. Публикувай си книгите само в интернет, не на хартия. Вече е възможно Всъщност - от години. И живей в мир. И с поколенията, и със свинете, и с дърветата, и с магарешките тръни. От сърце ти го пожелавам. Можеш да воюваш с лифта до Седемте езера

МаргаритА исках да кажа

Цитат: "както би казал някой изкушен от Баналността (ах, тази малка сестра на Глупостта!) писател." Странно е, че след като господин Терзийски е прозрял това, продължава да пише банално. И твърденията ми не почиват саво върху този текст. като се почне от "изнасиления" и претенциозен "Алкохол" и се стигне да маниерните му разкази, в които уж иска да е добър, а се и все същия егоцентрик. Ама нищо. Да е жив и здрав!

Г-н Терзийски, имате под ръка световната литература - увлекателно занимание за няколко човешки живота, без грам материалност в него. Не е нужно да се обръщате към въображаемия си приятел за спасение, помощ и добродетел. Сами го можете и тази история е доста по-красива от това да коленичиш на невидим небесен диктатор. Не изкормвайте от съдържание думата духовно.