В представите на много националистически партии в Европа, продължаващата икономическа криза е потвърждение на всичко, което те отстояват като позиции: че политиките по въпроса с емиграцията трябва да бъдат реформирани, че процесът на европейска интеграция трябва да бъде обърнат и че националните идентичности трябва да бъдат запазени.
Въпреки че тези убеждения са трудни за налагане предвид сегашното състояние на европейска интеграция, Европа отдавна е предпазлива към националистическите партии, и много страни са въвели избирателни системи, които целенасочено маргинализират тези групи. И все пак те ще бъдат важни като обект за наблюдение в рамките на развитието на европейската криза.
Икономическата нестабилност задълбочава националистката реторика
Продължаващата икономическа криза в ЕС подложи на обстоен критичен анализ европейската финансова система. Досега видимите недостатъци в тази система са добре документирани - и голяма част от тези данни, разбираемо, се концентрират върху икономически и финансови проблеми.
Но икономиката и финансите не съществуват във вакуум. В Европа, както и на много други места по света, няма как икономиката да бъде разделена от политиката. Факт - икономическата криза поражда сериозни политически събития из европейския континент. Едно от тези събития е именно ролята на националистическите партии, които - предвид кризата, придобиха усещане за признание.
Епизодите на икономическа нестабилност имат тенденция да предизвикват националистически дискурс. Но в настоящото състояние на европейска интеграция може да се окаже трудно за което и да е правителство в Европа да кодифицира много от позициите, отстоявани от националистическите партии - като емиграционна реформа, противопоставяне на икономическа интеграция или защита на това, което те приемат за национална култура.
Това обаче няма да ги спре да продължават да изразяват опасенията си - или чрез представителство в съответните национални парламенти, или чрез улични демонстрации, въпреки че функционират механизми за маргинализация на тези групи. Следователно, доколкото европейската икономическа криза продължава да подхранва националистическата идеология, очаква се напреженията, породени от глобализацията и социокултурните й ефекти да бъдат важен елемент от европейската политическа сцена в следващите години.
Национализмът като европейска традиция
Идеята за национализма в Европа не е нищо ново. Това е естествен косвен резултат от географията на континента, създала затворени общности, които в продължение на векове са били изолирани една от друга. В тези общности е било изградено дълбоко усещане за принадлежност към родната им земя, наравно със също толкова дълбоко недоверие към "външните".
Подозрителността на националистическите партии е постоянен фактор през последните 200 години, но след Втората Световна война, която показа на европейците колко разрушителни могат да бъдат такива партии, Европа започна да институционализира по-общоконтинентално усещане за принадлежност, кулминиращо в създаването на Европейския съюз (ЕС).
В замяна на колективната идентичност ЕС предложи просперитет и перспектива за мир. Когато Европа беше богато и безопасно място, тази размяна имаше отклик сред европейците. Но влошаващата се икономическа криза отслаби основите, на които се крепи този обществен договор.
В контекста на XXI век, национализмът би могъл да бъде приеман за набор от идеи, които защитават "националната идентичност" на една страна от заплахите на злоупотребата със сили, привнесени от глобализацията. За много европейци това се изразява в поне две форми: емиграция и загуба на национален суверенитет в полза на институциите на ЕС.
Защита на "националната идентичност"
Като контрамярка на тези видими заплахи, няколко партии в Европа се опитаха да защитят националните си идентичности. В Западна Европа основната опасност, свързана с емиграцията, е ислямът. Повечето националистически партии подчертават корените на континента в християнството и оттук - неговата несъвместимост с мюсюлманските традиции и вяра.
Много събития демонстрират тази съпротива на пълното възприемане на исляма като религия, включително отхвърлянето на строителство на минарета в Швейцария и възходът на антиислямската реторика от вече покойния Пим Фортуйн и Герт Вилдерс в холандската Партия за свобода.
В Източна Европа, основният проблем е присъствието на малцинствено население, особено роми/цигани. Унгарската партия "Йобик" е предупреждавала за ръста на "циганската престъпност" в страната, а "Модьор Гарда", парламентарната фракция на "Йобик", организира изпълнени с насилие демонстрации, носейки униформи във военен стил и фашистки регалии от Втората световна война.
Подобни партии често критикуват това, което смятат за злоупотреба на малцинствата с принципите на "социалната държава". Шведските демократи например твърдят, че социалната държава е изложена на риск от изчезване заради наплива на емигранти, докато "Атака" в България критикуват етническите и религиозни малцинства в страната, особено турци и българомохамедани, че имат твърде големи привилегии.
Борба против членството в ЕС и разширяването му
Отхвърлянето на ЕС, от друга страна, приема няколко форми. Като общо правило всички националистически партии смятат, че съответните страни отстъпват твърде много от суверенитета си на европейската общност. Организации като Партията на свободата в Австрия и датската Народна партия са демонстрирали многократно противопоставяне на присъединяването към ЕС и разширението му, докато швейцарската Народна партия се стреми да държи Швейцария въобще извън съюза.
Други партии приемат членството в ЕС, но отхвърлят разширяването му. За тези партии включването в него на Турция, мюсюлманска страна с над 70-милионно население, е основен аргумент срещу разширението.
Практически всяка европейска страна позволява на националистическите партии да участват в някаква степен във вътрешната й политика, но някои държави имат по-дълги традиции в подкрепата на националистически групи от другите.
Швейцария е един от примерите за това; в последните федерални избори на три пъти националистически партии са събирали средно 28% от народния вот, като швейцарската Народна партия е водеща сред тях.
След Швейцария идва Франция, където "Национален фронт" трикратно е получавал около 14% от гласовете в президентските избори в последните години. Холандия, Австрия и Дания демонстрират подобни резултати от около 12-13%, докато Финландия бележи ръст в подкрепата на националистически партии в последните две избирателни кампании.
На други места в Европа, в страни като Италия, Унгария и България има достатъчно силна подкрепа за тези партии, за да постигнат умерено присъствие в законодателната власт.
Спънки пред представителството
Обществената подкрепа обаче не винаги се равнява на достъп до националния парламент. Краят на Втората световна война - и впоследствие разпадът на Съветския съюз - осигуриха на европейските страни възможността да променят някои аспекти на политическите си системи.
Това доведе до избирателни системи, които се стремят да спрат устрема на екстремистки партии към властта. Включително чрез механизми за повишаване на избирателните прагове за влизане в парламента и многобройни турове на изборите.
Повечето европейски системи са въвели система на пропорционално представителство в парламента, където процентът от гласовете, който получава една партия, определя процента на депутатските мандати, които тя ще получи в парламента, стига да постигне повече от определения минимален праг.
Страни като Дания, Холандия и Испания имат нисък избирателен праг - под 3% - което означава, че е относително лесно да се постигне парламентарно представителство там. Други страни като Чехия, Словакия и Полша имат по-високи прагове, надвишаващи 5%.
Британският и френският парламент са особено труднодостъпни за малки партии. В тези системи депутатските мандати не се разпределят на пропорционален принцип; вместо това те се предоставят на кандидати, които печелят мнозинство в едномандатни райони. Като допълнение към това, Франция има система с два избирателни тура, които отсяват по-малките партии.
Тези две системи имат забележими последици. Френският "Национален фронт" надмина 15% от народния вот през 1995 г. и 2002 г. Това би осигурило значимо присъствие в парламента в почти всяка друга европейска държава; във Франция партията няма парламентарно представителство.
По подобен начин във Великобритания британската Партия на независимостта (UKIP) е относително малка, но 3.1% от гласовете, които тя получи в изборите през 2010 г., биха й осигурили няколко мандата във Финландия или Португалия. UKIP обаче няма представители в британския парламент.
Макар на теория да е вътрешен въпрос, национализмът създава главоболия в целия ЕС
Ниските избирателни прагове може да се смятат за рискови, тъй като позволяват на периферни партии, включително националисти, да имат достъп до властта. Същевременно те принуждават масовите партии да коритират своите политики, за да привличат гласовете от по-малките групи, така че точно тези проблеми, които правят националистическите групи популярни, започват да навлизат в масовия дискурс.
От друга страна, последиците от програмите на националистическите партии биха могли да прехвърлят границите на конкретната държава и да породят проблеми и със съседни страни, и с евробюрокрацията.
През юли Дания заплаши да въведе нови форми на граничен контрол, за да предотврати "трансгранични престъпления". До голяма степен това решение бе взето под натиск от датската Народна партия - която не е член на управляващата коалиция, но има сериозна подкрепяща кабинета група в парламента.
Различните нива на народна подкрепа, която тези партии имат във всяка страна, и конкретните характеристики на всяка избирателна система затрудняват предсказанията дали националистическите партии ще се превърнат в по-значими елементи на европейската политика с развитието на икономическата криза.
Въпреки това едно остава сигурно: напреженията, породени от глобализацията, и начинът, по който националистическите партии продължават да реагират на тези напрежения, ще бъде важен за проследяването на въздействието им върху европейския политически пейзаж.
*Заглавието е на Webcafe.bg. Оригиналното заглавие е "Европейската криза е плодородна почва за националистите".
Зашев Някой ден може да те изучават в учебниците така......ама дано да е с тия сбъднати предсказания обаче, а не за подвизите с комшийката
Пълни глупости. Национализма винаги ще го има. Не толкова защото хората са "задръстено затворени в своето си общество" и гледат с недоверие на "съседите си"... Просто това е естествена защитна реакция срещу интернационализма и съсипващият всичко глобализъм... Европа трябва да бъде обединена, но без мюсюлмански боклуци дето се опитват да наложат шариат, без глобализъм който съсипва качеството на живот в Европа, без "юдео-атлантически" ценности, както стада долни чифути ни обясняват че били основата на Европа от столетия... И всъщност това дори не е точно национализъм, това е защита на интересите - и личните, и тези на обществото в което живееш. Като най-близкото до това е национализма, защото всичкото останало - като лайняния неолиберализъм и т.н. демонократични извращения водят до съсипване на хората, и до ликвидация на човешката раса. Така че колкото и чифутите и купените им медии да искат да ни обяснят колко лошо е това нещо, и как се появява само заради "кризата" - така ще бъде, и те нищо не могат да направят. Защото кризата е тук точно заради толерастията, нео-либерализма и глобализма. И естественото лечение е национализъм. Но не от шовинистичния тип, ами "национализъм" - европа на нациите.
зашев, кух си та дрънка.. Национализмът е нужен и винаги ще го има. Точно защото е нужно да има кретени, за да можем да правим контраст между тях и хората с трезва мисъл. Без контраст няма как да си кажеш 'хм.. тоя е идиот, другият не е.. какъв искам да съм аз?'.
свинчо, ясно, резеняче си. не ти ли е обидно да ти викат свично?
7 Mile Manolov | 23.12.2011 07:05 толерастията 50-60 годин я израждат... и накрая ше земе да умре от само себе си ^^ ------------------------ Проблема е ние да не измрем преди нея... Че всичките навлеци из европа водят точно до затриването на бялата раса...
Национализмът е нещо съвсем естествено. Исляма защо настъпва? Защото мюсюлманите са националисти и са готови на всяка цена да следват традициите си и да ги налагат, така че всички да се съобразяват с тях. Това е национализъм.
Боби, много драматизираш нещата. Както в природата, така и в обществените отношения има някакво невидимо равновесие, което ако се наруши критично, води до възникване на нови центробежни сили, които го възстановяват. С други думи - либерастите си развяват байряка 40-50 години по простата причина, че в Западния свят властваше следвоенно благоденствие. Тоест беше един голям и луд купон, където беше лесно и актуално да си феминист, защитник на малцинствата, привърженик на "културното разнообразие", защитник на т.нар. доктрина "affirmative action". Само че партито вече привършва и с него свършва и голямото либерално пиянство на Западната цивилизация и идва болезненият махмурлук. В момента, в който благата и благоденствието в тези общества започнат да намаляват чусвтвително,тогава самите общества ще натикат в миша дупка либералите и либерастията. А този момент ще настъпи много преди "белите хора да изчезнат". Простата истина е, че либералният онанизъм вирее в условия на благоденствие, но в момента, в който ножа опре до кокала, вече няма "иху-аху" и започва да играе тоягата и естествените обществени закони, утвърдени от векове човешко развитие, а на утопиите на болните либерални мозъци.
Западнякът може да си кротува и да търпи, докато прибира по минимум няколко хилядарки, живее нашироко и на подредено. Обаче тогава, когато уреденият му живот се изпари заради либералните простотии, ще видиш как Андреас Брайвик ще им се стори като будистки монах на либерастите-така ще бъдат бити и е*ани под път и над път, че много бързо ще им дойде акълът в главата.
Дано федаре, но ще минат още доста години докато европейците се усетят какво им се случва, а дотогава може и да не е късно за бялата раса, но за България със сигурност ще е късно...
>всичките навлеци из европа водят точно до затриването на бялата раса Ей, ама като пийнеш две бири и облечеш оная дрипава нацистка униформа, дето я купи от eBay, почваш да ги плещиш едни.. А, Fedar, онова там си е твоето лично мнение. Предвещавай апокалипсис колкото щеш. Предполагам ще си много разочарован когато светът не свърши през 2012, или омразният ти 'либерастки' начин на мислене е все още общественото статукво когато ти си вече на смъртен одър, и в главата ти витаят картини на задгробен живот, в който мъжете от бялата раса живеят напълно разделно от мерзки създания като жени, евреи, цигани, негри и прочие долнопробна сган. Ех, мечти!..
Деосвинчо, не съм се и съмнявал, че ще си първи стожер на либерастията - все пак си доказано свлачище и педеруга Понеже си забавен, аз ти обещавам, че когато настъпи моментът, ще се застъпя за теб и няма да те убиваме като куче или да те пращаме в концлагер. Ще те взема вкъщи да ми бъдеш личен шут - в това те бива ужасно много. Не знам кой ще се окаже прав в предсказанията, ама либерастките простотии са от едва 50-ина години, не знам що сте толкова уверени, че световната история вече е свършила и е настъпило либерасткото царство. Както и що си приписвате цивилизационни заслуги на вас, като се има предвид, че именно протестантският консерватизъм е в основата на съвременната западна цивилизация.
Fedar, може и да стане така, както мислиш, а може и да не стане. Твоят единствен аргумент е, че толерантността е някаква си безумна и безполезна мода, която е на ред сега, само защото можем да си позволим. Ти не казваш защо си я позволяваме, след като според теб няма никаква полза, а даже вреда. Нито казваш каква точно вреда. Моята позиция е, че толерантността е частен случай на широкото мислене - обратното на тесногръдието и ограничеността. А последните две са сериозна спънка на цивилизацията, за справка виж всяка ограничаваща догма в исторически план. Естествената еволюция на цивилизацията предполага хората да се развиват така, че да стават все по-широко мислещи. Тоест, махалото няма да замахне назад, точно както хората няма да развием опашка от закърнелия ни остатък, нито китовете ще еволюират обратно перките си в крайници - такова развитие няма еволюционна стойност. Като очевидни ползи от социалната толерантност мога да посоча как тия дни жените имат същите възможности да се реализират професионално като мъжете (очевиден плюс за цивилизацията), как омразният ти affirmative action е повишил нивото на образованост в малцинствата, или как обществената сигурност е по-висока от тази преди 50 години, защото работодателят ти не може да те уволни просто щото си негър, и колегата на жена ти не може да я шляпа по дупето когато му скимне. ПС. Не е нужно всеки път да ми напомняш за безсилната си злоба към мен с псувни и обиди, вервай ми - вече разбрах колко ограничено създание си, няма да забравя
Свинчо, няма да ме разбереш, защото мозъкът ти е доста промит, но все пак ще опитам. Сещаш ли се каква е разликата между либерализъм и либерастия? Или между толерантност и толерастия?! Разликата е в преминаването на определени граници, след които толерантността към едни се превръща в нетолерантност към други, "равните възможности" се превръщат в открита дискриминация. Разликата е проста - сексуален тормоз, който подлежи наказание спрямо всички морални норми на християнството е мъж да пощляпне жена без нейното съгласие. Натърпимостта към такива действия означава толерантност. Обаче тогава, когато жената подаде иск, защото мъжа се е избъзикал, че жените са кофти шофьори, и мъжът бива уволнен вследствие на това, а при обратен случай - когато жената се "избъзика", че мъжете се безполезни и ненужни - не следва нищо, това си е по всички стандарти толерастия в най-чиста форма. Когато всички имат равни шансове да кандидатстват за университет и за работа, това е толерантност. Когато група чернокожи подадат иск срещу резултатите от СТАНДАРТИЗИРАН изпитен тест, като САТ, защото "сред най-високите оценки няма достатъчно чернокожи" и изпитът бъде отменен в резултат - това се нарича толерастия. Когато всеки, който изкаже свободно мнение срещу affirmative action по възможно най-уважителния и учтив начин, използвайки аргументи, и в отговор просто му бъде сложен етикет "расист" - това е либерастки фашизъм. Толерантността е основният признак на християнската религия и особено на протестантизма. Толерастията е основен признак на неолиберализма - идеология, прокарвана от ционисткото лоби в САЩ и ЮКей. А демократическата партия в САЩ, за която гласуваш ти и другарите ти педерасти от Ню Йорк и Уолстрийт, е проводник на тази идеология и на тези интереси. Най ми е кеф, когато една либерастка пасмина, която вилнее от едва петдесетина години, при това само заради внушаването на вина на цялата бяла раса заради Втората Световна Война, си присвоява столетия достижения на християнската цивилизация. Същата тази либерастка пасмина, която на практика не представлява повече от 10% от световното население, си приписва универсалност и мажоритет на налудничавите идеи. Не мрази чернокожите и мюсюлманите, още по-малко жълтата раса. Презирам либерастите и слугите на еврейството като теб. Ето между другото какво мисли великият Мухамед Али по въпроса: http://www.youtube.com/watch?v=_HBnc8YNaaQ Забележи как британското педерастче се озовава в небрано лозе - хем трябва да защити либерастията, хем го е страх да не обиди чернокожия Али. Жалка работа.
http://www.youtube.com/watch?v=WfoUuOwAaIc Ето един любопитен дебат между сенаторът-консерватор Пат Бюканън и малоумна журналистутка - либерастка. Целият диалог протича по един и същи начин: Бюканън използва логически аргумент и задава въпрос, Либерастка Журналистка се усмихва, не отговаря на въпроса, а повтаря в транс: "Equality, Equal Chances, Equal Opportunities"...Малоумна сган са либерастите, и това е.
http://www.youtube.com/watch?v=R5ZvQsP48pQ&feature=related Ето и още един пример за fucked liberal mentality