Националистическите партии в последните години упорито копират враждите в старото СДС - и се роят на принципа „партия за всеки". Като прибавим хроничната липса на смислени послания, ситуацията в момента отговаря на поговорката „Много вожд, малко инцианец". Но ето че се появи хитрец, който запали лулата на помирението.
Няма нищо необичайно в това всеядният популист Николай Бареков да протяга ръка към националистите. Странното е, че му се връзват.
След като примами ВМРО и „Гергьовден", бившият водещ, който в зората на политическото си творчество искаше да връща Народната република, а сега ходи в обувките на европейски консерватор, предложи коалиция и на НСФБ. Защото „с ВМРО и НФСБ можем да станем първа политическа сила".
Обединител
Тук Бареков малко се пресили с прогнозите, но е факт, че анализаторите измерват тежестта на националистическия вот между 10 и 15 на сто, като традиционно тези гласове се разкъсват между много играчи, включително и ББЦ, както се видя на последните избори за Европейски парламент. Защо тогава Бареков да не ги изкушава?
Шефът на телевизия СКАТ и лидер на НСФБ Валери Симеонов се измъкна с лаконичен коментар, че това не е еднолично, а колективно решение. НСФБ е коалиция от партии, сред които и ГОРД на Слави Бинев, който се разграничи от „Атака", също както и Симеонов. Ето една допирателна в полза на Бареков - да измести Сидеров и в парламента, и в челните редици на националистите.
Е, наистина те трябва да помислят сериозно за тази оферта. Все пак Бареков също е доказан майстор на разграничаването - направи го с Бойко Борисов, после с Делян Пеевски и Цветан Василев. Новият политик непрекъснато показва, че е доста повратлив и с лекота си променя мнението по пътя към голямата цел - влизане в Народното събрание.
Скука
В последните дни той говори за „обединени патриоти", но от вижданията му по темата най-много се открояват българският мъж като минал през казарма здравеняк, който вдига поне 100 килограма от лежанка, българското дете като вундеркинд с таблет, а българската жена - като евромайка.
Тези националноотговорни пориви никак не разнообразяват дребнотемието, което доминира изцяло в говореното на националистическите партии. Останалото е безпределна русофилия с елементи на националсоциализъм, която на моменти достига чутовни висини, например че трябва да напуснем ЕС.
Освен неизменната атака по малцинствата - роми, хомосексуални, евреи, турци, македонци, новините на турски език по БНТ и Великите сили на Запад (особено Джордж Сорос), арсеналът на тези партии се обогати със сирийските бежанци. И толкоз.
Трябва да се отбележи и гонитбата на "Атака" с ДПС, която политизира принципа на скачените съдове във физиката. Други му викат услужливо разпалване на етническата карта. Май е една и съща драма, но и тя вече се изтърка. Сидеров замина да изучава колониализма в Москва, където ни ДПС, ни БСП, ни ГЕРБ го интересуват. Той изигра ролята на парламентарен шут с един пръст и успя за по-малко от година да скрие цялата партия под масата.
През 2012 г. ВМРО и „Атака" обединиха сили срещу гей парада в София и 300 души излизат на шествие. Две години по-късно едва 20-30 мускулести младежи, симпатизиращи на Сидеров, бранят паметника на Васил Левски от "скверното" преминаване на хомосексуалните.
Не търсим никакво заяждане в този пример - той просто показва настоящата диагноза на националистите - летаргия. Бареков обаче иска да я спре, защото му трябва.
Партия по партия, проценти се събират
На последните парламентарни избори НФСБ едва не прескочи бариерата - и оспорва неуспешно изборните резултати пред Конституционния съд. По последни изчисления хората на Симеонов имат 132 000 гласа, а ВМРО - 67 000, което никак няма да е излишно за устремената към висините ББЦ.
На изборите за Европейски парламент „Атака" загуби двата си мандата в Брюксел - Димитър Стоянов и Слави Бинев, които иначе отрано скъсаха със Сидеров. ББЦ бе на другия полюс със завоювани два мандата. Единият отиде при коалиционния партньор ВМРО - взе го Ангел Джамбазки, заместник на Красимир Каракачанов.
Национализмът и неговите агресивни проявения в последните месеци бяха напълно забравени на 25 май. Това се дължеше и на изместването на дебата преди европейските избори по оста - за и против Русия. Тази своеобразна ангина затихна, но важното е друго - избирателите на националистите и на ББЦ силно си приличат.
Общият профил на избирателите на ББЦ е на млади хора във възрастовите групи 18-25 г. и 26-35 г., предимно със средно образование. Такива са най-често дипломите и на привържениците на националистическите партии. Значи бившият журналист правилно се е прицелил за коалиционни партньори.
Въпросът е дали българският национализъм има нужда от такъв обединител. Той се намира в такова безподобно положение именно заради партийни лидери, търсещи бърза слава с палене на джамии, анатемосване на гейове и осъждане на бежанци като терористи. Колкото и да са евтини, и тези послания омръзват.
Национализмът в България сякаш спи целогодишен зимен сън и се пробужда преди избори, за да си изиграе картите - обикновено несполучливо. До следващото раздаване няма много време.
