Балада за Гошо

Здравейте, скъпи webcafe читатели. Отдавна не сме се виждали. А докато не се виждахме, настанаха редица катаклизми. Светът обяви война на Либия. Земетресение разлюля Япония. Стартира новият сезон на "Стъклен дом". БГ Радио стана на 10 години.

Страшно много неща, които ни напомниха, че животът е нещо относително. Само изкуството е вечно. Или иначе казано-"BG Radio Longa Vita Brevis Est".

Днес обаче няма да ви говоря за войни, за наука, за изкуство. Днес ще ви разкажа една история.

Защото Кадафи ще падне. Япония ще се оправи. "Стъклен дом" рано или късно ще свърши. А българската поп-музика... очаква поредното си 47-о място на Евровизия... За това да не губим време, а да запретнем ръкави...

Балада за Гошо

Гошо е роден някъде в края на 60-те години на XX век. В семейство на будни родители. Баща му е член на ОФ. Майка му - безпартийна, граждански активна. Двамата родители са в графата "благонадеждни". Те не слушат радио "Свободна Европа", не четат тайно Радой Ралин и само чат-пат си позволяват вицове за бай Тошо.

Малкият Гошко е добър ученик. Завършва с успех 5.95 средното си образование и е приет от раз в математическия факултет. Отива в казармата, а когато излиза, влиза в университета. И докато учи, в България комунизмът пада. Идва райското време на демокрацията.

Някъде по това време Гошо завършва с много добър резултат висшето учебно заведение. И окрилен от набиращия сила капитализъм, се впуска в частния бизнес.

Бизнесът и Гошо

Майката и таткото на Гошо са заделили някой лев за черни дни. По-точно - хиляда и четиристотин западногермански марки, закътани под възглавници и в буркани. Нашият герой решава да отвори лавка в квартал "Люлин". Речено-сторено. Регистрира фирма.

Наема една бивша тенекиена будка за вестници. И започва да работи - продава цигари, менте алкохол, първите еротични вестници и списания... Там за първи път вижда Волен Сидеров - по-точно неговите голи снимки за легендарното списание "Клуб М".

Тенекията се радва на добър оборот. И тъкмо Гошо да поеме глътка въздух - една вечер идват няколко здравеняци... Хвърлят му един хубав бой и го принуждават да им дава процент от печалбата си, за да го пазят.

Гошо се прибира с минус 2 зъба у дома. И решава, че не иска повече да си причинява срещи с такива хора. Продава остатъка от стоката си, за да се издължи на новите пазители. И затваря кепенците.

Гошо емигрант

Разбрал, че нещата няма да се получат, Гошо си стяга багажа и заминава за чужбина. В Италия при негови приятели. Това, разбира се, става трудно, защото по това време има визи, чудеса...
Нещата обаче някак се получават и една сутрин Гошо седи в автобуса на Централна гара.

Пристига в Рим и неговите приятели му удрят едно рамо. Той започва да работи като берач на портокали. Трудно е, но започва да изкарва по някой лев. Заделя и помага на родителите си, които са пенсионери. Един ден обаче го хващат, че работи нелегално... Качват го на автобуса и Гошо се прибира  в България. С черен печат и без право да пътува 5 години.

Гошо и валутният борд

Годината е 1998-а. България е във валутен борд. Нещата леко са се нормализирали. Гошо започва да бачка като преподавател по математика в столично училище. Взима 200 лева заплата, има осигуровки, има платен отпуск. В училището се запознава с Гери - учителка по музика. Двамата се харесват и се женят.

Един ден Гошо смъмря свой ученик заради лошото му поведение. Идва бащата на ученика - популярният квартален наркодилър Евстати Секирката, и причаква нашия герой в края на учебния ден. В резултат Гошо влиза в болница с 2 спукани ребра, комоцио и аркада на дясната вежда.

След излизане от болницата Гошо решава, че няма смисъл да е учител. И става таксиметров шофьор.

Гошо и политиката

Иначе Гошо е политически активен. Първо е фен на СДС. После става почитател на Царя, на Бойко Борисов. В промеждутъците проявява и временни симпатии към Жорж Ганчев, Волен Сидеров, Яне Янев. Волен обаче не може трайно да се намърда в сърцето му, заради ония голи снимки от началото на деветдесетте.

Нашият герой гледа телевизия, чете вестници. Понякога дори гледа и парламентарния контрол.
Жена му не одобрява тези му увлечения, но и не го мъмри. Тя е добра жена и му ражда едно много умно и добро момче - Гошо Младши.

Гошо и съдебната система

Един ден Гошо Джуниър се връща от училище. Внезапно мерцедес-S класа преминава, без да спре, на червено. И бута малкият Гошо. Детето е настанено в болница със счупен крак и множество охлузвания.

По-късно полицията залавя шофьора - 23-годишния Кънчо Зелето. Оказва се, че той е и пиян и насмъркан с кока едновременно. Гошо оскотява. Завежда дело.

На първото заседание обаче... подсъдимият идва с 3 топадвоката и с баща си - депутата Евстати Токмаков. Гошо с ужас познава един от биячите си от квартал Люлин в мастития политик.

В края на деня Гошо получава позвъняване по телефона. Казано му е следното - или вземи едни 10 000 лева и забрави за процеса... Или ще ти се случи случка.

В този момент Гошо разбира цялата ситуация. Най-накрая той получава прозрение. Взима парите, оттегля обвинението. И всичко приключва...

Гошо днес

Днес Гошо гони педесетте. Работи като снабдител в един ресторант в своя квартал. В останалото време превежда документи на италиански, който е научил добре по време на престоя си там. Жена му е даскалка по музика. Гошо Джуниър е изпратен в чужбина с парите от подкупа. Той работи в немска банка и припечелва добре. Помага на мама и тате.

Гошо вече не е политически активен. Не гласува. Не чете вестници. Не гледа телевизия.
Не излиза в събота и неделя, няма приятели. На последното преброяване лъже, че е със средно образование... От срам, че работи като снабдител.

Поука

Поука няма. Днес страната ни е пълна с Гошовци. Някои от нас ги наричат балъци. Гошовците са хората, върху които се крепи нашата демокрация. Ако гошовците гласуват - статуквото ще рухне.

Ако гошовците излязат на улицата - ще пометат представителите на фекалното блато, наречено българска политика. Само че те няма да го направят. Те са прекалено смачкани. Те са картофеното пюре в родната трапеза.

Но ако днес имах сила...

Бих потърсил Гошо. И бих му се извинил. От името на всички останали. Майната й на войната в Либия. Майната му на земетресението в Япония.

Големият проблем за нас е Гошо. Защото Гошо - това е България.

#1 Лични финанси 22.03.2011 в 08:47:41

ЕГАТИ ЯКИЯ МАТЕРИАЛ Не съм съгласна с биографията на Гошо и някои други прекалено черни краски... Но това си е ЕГАТИ ЯКИЯ МАТЕРИАЛ

#14 Катя 22.03.2011 в 11:36:52

Браво на автора!

#15 bianca 22.03.2011 в 11:45:25

Това е историята на много от нас, или нашите родители. Наистина - това е България.

#17 Оня Дето Го Трият 22.03.2011 в 12:44:41

Сеееед бът труууу....

#19 Stormy89 22.03.2011 в 13:10:16

Тъжно но толкова реално и истинско... е, аз и брат ми сме Гошо Джуниър, а нашите родители са Гошовците на България... Много добре написано и отразяващо жестоката реалност в България... и за съжаление, лично аз не виждам изход от това положение

#20 GohoBG 22.03.2011 в 13:13:35

..., даже и името ми съвпада...

#21 GohoBG 22.03.2011 в 13:17:24

комент за Мануела: ... какво има да се вдигаме, просто тряя да се организираме... че, "...надежда взорът..."

#22 aron 22.03.2011 в 13:27:47

Много вярно. И какъв е извода? Благородно автора ни води по една тънка нишка на съчувствие и съжаление към Гошовистите, Гошовизма, Гошосъзнанието и наи вече - държавата Гошовария. Ами аз съчувствие - нямям. Съчувствам на японците, защото са направили всичко, което зависи от тях и продължават да се борят, без да мародерстват, да хленчат, да вият, да проклинят. Поклон пред тази нация. Да си го кажем направо - народ, който се вълнува единствено и само да седне вечер, да пие ракия със салата и да гледа "Славито" - мисля си получава всичко което заслужава. Къде са му на Гошо интересите, кога отиде на църква, кога излезе с други съмишленици да се пребори за кауза, да промени нещо - нещо не фундаментално, нещо дребно, маловажно на пръв поглед, кога отстоя позицията си? Не ми е жал за Гошо - Бог да пази и да дава сили на малкото, цветни, живи, креативни, вярващи, борещи се хора останали на тази територия.

#26 Лични финанси 22.03.2011 в 15:41:19

Е аз не съм от това поколение и не бих посмяла да ги съдя. Човек може да бъде съден само от равните му, тоест хора, преживели същото. Аз лично познавам 1-2 Гошовци, всъщност готини хора... само малко смачкани.

#27 No name 22.03.2011 в 15:45:24

"Къде са му на Гошо интересите, кога отиде на църква, кога излезе с други съмишленици да се пребори за кауза, да промени нещо - нещо не фундаментално, нещо дребно, маловажно на пръв поглед, кога отстоя позицията си?" Арон, когато политици, мутри и "бизнесмени" са преплетени като свински черва и то срещу интереса на Гошо, когато попа в църквата го гледа какво носи в ръцете, а не в сърцето си и когато комшиите му се присмиват и го наричат балък за това, че се хванал да почисти градинката пред блока, няма как да очакваш от този човек революция. Той е обезверен - 20 години терор и обир. Хайде ти тръгни да правиш революции, ама не само тук във форума, а на улицата излез, ние ще те последваме!

#31 Georgy 22.03.2011 в 19:54:19

Свалям шапка на Венци Мицов. За пореден път ме изумява. Евала!

#34 district17 22.03.2011 в 22:46:54

венци, за пореден път - поклон! стисна ме за гърлото тая статия, може би щото и на мен гошовщината не ни е чужда...

#35 district17 22.03.2011 в 22:51:46

@Thea Atanasova - кой ти даде клавиатура на теб, бе моме!? а земи замълчи един-единствен път поне, като усетиш, че не е за тебе някоя тема, па подмини я! ако ти кажат, че си тъпа - не вярвай! ти и симеон дянков още чакате някой да ви дефинира...

#40 Drone3 23.03.2011 в 00:02:53

Адмирации - доброто си е добро.

#47 GohoBG 23.03.2011 в 17:08:59

Ангова, Хайтов добре го е казал: "... едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и 4-то да го направиш"!!! но оптимизмът на младите е похвален, дано не е само хартиен тигър...

Новините

Най-четените