Дамите рядко отнемат човешки живот, но според съдебния психиатър Сигрун Романит тъмната страна на женската психика често е подценявана. Тя е изследвала множество убийци от т.нар нежен пол и е събрала опита си в книга.
Г-жо Романит, Вие поставяте въпроса дали жените не са по-добри убийци от мъжете. Така ли се оказва?
-Със сигурност те подхождат с повече въображение. По-изобретателни са. Вземете за пример отмъщението, което описвам в книгата си: невярна азиатка целува партньора си като в този момент прекарва в устата му капсула цианид, която той поглъща. Комбинация от любовен акт и убийство - кога на някой мъж би му хрумнало това?
Трудно е да се каже. Липсата на физически възможности за по-директно насилие ли правят жените толкова изобретателни?
-Естествено, те трябва да компенсират липсата на физическа сила. Често те първо докарват жертвите си до безпомощно състояние, преди да извършат самия акт на убийството. Често използвано оръжие в Европа е ножът, докато в САЩ дамите прибягват основно до огнестрелно оръжие. Важно е да се посочи, че жените не убиват чак толкова често - мъжете отнемат човешки живот около 10 пъти по-често.
Истина ли е, че жените най-често убиват приятели или роднини?
-Това е вярно - най-често престъпленията са свързани с лични отношения, рядко жертви стават непознати хора. Повечето конфликти назряват в рамките на дома и в един момент ескалират. Не е рядкост жертви на насилие при обръщане на ролите да се превърнат в насилници.
Имате предвид тези жени, които бият своите мъже-побойници до смърт с тиган докато спят?
-Точно. Някои от тях са се мъчили в продължение на години. В някакъв момент те изхвърлят всичкия насъбрал се гняв, заедно с напрежението. Понякога съвсем банален инцидент може да прелее чашата. За повечето жени-убийци това е първо извършено престъпление.
В увода пишете: „Никой не е имунизиран от извършването на деяния от лудост, в това число - и аз". Защо смятате така?
-Смятам, че всеки има някакъв праг. Ако нещата минат отвъд него, може да се случат неща, които никога не сме предполагали, че са възможни.
Наричате това „тъмен ъгъл на душата" и „тъмната страна на жената". За злото ли говорите?
-Ами, злото се храни от това. Тази сянка е лишената от обич негативна страна на личността - с всичките й социално неприемливи характеристики.
Но тази сянка не е нещо, което само жените притежават. Има я и при мъжете...
-Естествено! Но човек си дава сметка, че мъжете имат потенциала да бъдат брутални и егоцентрични насилници. Не им се налага да прикриват тази си страна. В същото време, ние, жените, трябва да се държим така, все едно това не съществува при нас. Специфично женски проблем е как да се справяме с тъмната си страна. Ако тя винаги е потисната и никога не признаваме нейното съществуване, тя може да вземе връх в някакъв критичен момент.
Успявали ли сте да прецените собствения си потенциал да се превърнете в убиец?
-Като по-млада имах проблеми с майка ми и това можеше да прерасне в по-сериозни актове на насилие.
Описвам един подобен случай в книгата ми: момиче расте с майка си, която се опитва да я запази с всички средства, в т.ч. и като налага мнението си с груба сила. Най-страховитото в случая е, че дъщерята е трябвало всяка година да купува от магазина нов прът, с който след това бива пребивана в продължение на месеци. Това за нея било изключително унижение.
...и в един момент това довело до насилие спрямо майката?
-Когато момичето влязло в пубертета, тя вече не можела да понася побоя. Тя сграбчва врата на майка си, започва да стиска и не пуска, докато жертвата й не посинява и не се строполява на пода. Това е класическа ситуация, в която отношенията между насилник и жертва се обръщат.
Подобни инциденти в рамките на дадено семейство са особено шокиращи. В началото на книгата Ви пишете за напълно нормална майка, която хвърля малките си деца от четвъртия етаж.
-Това е „Войната на розите", борба за попечителство. Тази жена не е искала да бъде отделена от децата си при каквито и да е обстоятелства и затова избрала принципа „Всичко или нищо": за нея е било по-добре малките да са мъртви, отколкото да останат при бившия й съпруг.
Накрая се е наложило Вие да обясните на жената какво е извършила, защото тя не помнела момента на престъплението. Подобни „бели петни" само при жените ли се срещат?
-Не бих казала, по-скоро е нещо човешко, тъй като деянието е несъвместимо с човешката съвест, а някак убиецът трябва да продължи живота си. Непрекъснато чувам от убийците: „Не бях аз. Не бих могъл да извърша това!". Някои преодоляват шока от собствените си дейности като буквално се отчуждават от себе си. Сякаш някой друг е използвал тялото, за да извърши убийство.
В обществото се говори много малко за жените-убийци. Пишете, че феминизмът е причина за това. Би ли могъл мъж да застане зад подобна позиция?
-Мисля, че само аз бих могла да пиша за това, защото съм жена. В интерес на истината, аз съм почитателка на феминизма - той е постигнал много. Притеснява ме това, че жените винаги са представяни като по-дружелюбни и по-малко склонни на насилие. Моят опит показва, че това просто не е вярно. С очите си съм виждала колко твърди могат да бъдат жените, какви интриги са в състояние да заплетат.
Аз лично се страхувам повече от женското отмъщение, отколкото от мъжкото.
