Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мозъчна смърт

Изненада, Митьо Пищова... Снимка: Pishtova.free.bg
Изненада, Митьо Пищова...

Най-голямата драма по Гергьовден се оказа избягалата булка на Митьо Пищова. Почти всички национални газети отразиха провинциалната сапунка, та нямаше как да я пропусна, колкото и безкрайно безинтересни да са ми главните герои в нея.

Защото, извинявайте - ама кой е този Митьо Пищова и защо непрекъснато ми натрапват гнусното му присъствие? Не е ли редно в медиите да показват някакви хора, които са направили нещо значимо - пък дори то да е значимо престъпление, а не задължително нещо добро? Какво точно е достойнството на този затлъстял типаж - май с психически отклонения, че трябва да чета за него във всеки вестник, който реша да отворя, да го гледам по националните телевизии като скъп и важен гост?

С какво той може да ме просветли? Защо да си изгубя пет, десет или двайсет минути, за да науча новини за живота му? Защо да плащам пари, за да си купя нещо, което ми разказва за него? Каква ми е ползата от това?

Да е само той - с мед да го намажем. Но по екраните и страниците шестват и цяло стадо втръснали и напълно непотребни ерзаци, които някак си ни пробутват за любопитни и интересни. Ефирът е затлачен от тяхното присъствие и те си ходят редовно по шоу-програми и сериозни предавания рамо до рамо с министри, артисти, интелектуалци и някакви други смислени хора.

Безспорна главна мажоретка в това фрийк-шоу е споменатият вече г-н Пищов. Журналистите, които го канят за интервюта, не осъзнават ли, че когато този човек казва, че "порел жените като риби и ги тъпчел като агнета", това не е смешно, а ужасно обидно за жените? А разказите му за неговия "питон" не забавляват нормалния човек, а предизвикват чисто, неподправено отвращение.

В кривите огледала на медийната популярност

Г-н Пищова си има сериозни подгласници в кривите огледала на медийната популярност. Едни от най-неприятните и напълно непотребни известни люде са Митьо Крика и неговата руса съпруга, чието име не помня, но тя обича да се представя като интелектуалка и някакъв вид творец.

На тези двамата освен че им разгледахме подробно дома и изслушахме всичко, което не ни интересува за личния им живот, ни се наложи и да ги търпим в ролята им на коментатори за важни обществени явления.

Тези хора със съмнителен интелект не могат да произведат ни една мисъл, достойна за тиражиране, но непрекъснато някакви журналисти им искат мнението за какво ли не.

Там някъде край тях се нарежда и семплото интелектуално обаяние на прочулата се покрай едно реалити шоу Руслана Попова. Подобен сочен сеир е и някоя си Диди Дрангова, известна с това, че е партньорка в живота на някакъв певец. С абсолютно нищо друго. Тя също е пръв експерт по въпросите на жените, брака, децата и каквото там са намислили поредните безидейни сценаристи и водещи на развлекателни предавания.

Един напълно излишен в медийното пространство образ е и г-н Ицо Стоте Манекенки, неприятно изглеждащ чичка, който е разпитван наляво и надясно как си плаща на млади златотърсачки, които могат да са му дъщери, за да спи с тях. Ако искат да ми го пробутат за българския Джордж Клуни - номерът не минава.

В същата парадигма на секса

Оставаме в същата парадигма на секса като препитание и ето я и безкрайната кохорта претендентки, известни като руси и черни Златки, Гонзовици, Николети Лозанови и прочее много, много глупави женици с вулгарен сексапил, които дебнат из засада футболисти и някакви други хора с добро материално положение, показват си вторичните полови белези и никога не е ясно защо мнението им е важно, за да звучи в национален ефир. Изобщо, ама изобщо не ме интересува какво мисли девойка, чието най-голямо постижение е, че е спала с някого или си е снимала гола

И така стигаме до "творци" като братя Неделчеви (прочули се с откритието, че от икебана дървесата ги боли); Андреа (прочула се с това, че е единствената певица в света, която не знае от коя страна се ползва микрофона); Сашо Дойнов (който си мисли, че прави сатира, но всъщност създава обикновено просташко шоу, защото за сатира се искат акъл, талант и оригиналност, а това, което той прави, вече сме го виждали от Кулеков и Бойчев, когато наистина беше сатира).

Както и някакъв човечец Еленко Ангелов, (дали не страда от параноично разстройство), който има теория на конспирацията дори за цъфтежа на дърветата през пролетта. Или пък националиста Боян Расате, който проповядва откровена омраза и престъпна, отречена от историята нетолерантност.

Но очевидно разпространителите на тези човешки проекти ги смятат за ужасно забавни и значими. За разлика от нас, потребителите, които не можем да се начудим защо някой е решил, че това ни интересува.

Телемаркетинг за шарлатани

А темата за врачките, магьосниците, гадателките, предсказателките, пророчиците, посетените от извънземни, разговарящите с чужди цивилизации или директно със самия Бог и прочее "Досиета Х" изобщо дори не ми се подхваща. Защото тези прояви освен че са безвкусни, са според мен и престъпни. Чист неправомерен телемаркетинг на ненаказани измамници и шарлатани.

Целият този цирк нямаше изобщо да ме притеснява, ако беше ограничен до таблоидите и светските канали, които никога не бих чела и гледала. Ще ми се да има един български "Гардиън" и едно българско Би Би Си, на които да разчитам да ме осведомят, да ми анализират действителността и да ме научат на нещо.

Само че такова животно у нас няма и гореспоменатият цирк ме дебне от засада от всеки информационен канал, от който мога се осведомя какво става в страната. От всички големи уж сериозни национални вестници, от националните електронни оператори, уж получили лиценз, за да информират, образоват и показват смислени новини.

Понякога - и то все по-често, пробива и в обществената телевизия, която се издържа от данъците ни. И на която разчитаме да не се влияе от комерсиалното, а да прави скучни, но важни дебати, публицистика и разследвания, обясняващи процесите в държавата. А не да залага на сеира, гротеската и скандалното.

Всичко това ме кара да започна сериозно да се съмнявам във вкуса, образованието и професионализма на хората, които градят общественото мнение в страната. И понеже имам някаква представа как се създава телевизионно предаване у нас и как най-често се списва статия дори в уж сериозен вестник, разбирам и как се е случило това объркване.

Тези напълно излишни медийни звезди се натрапват непрекъснато на вниманието ми, защото си другаруват с журналисти. Тук виновните са журналистите, от които се очаква обективност и читава преценка кое е важно и интересно за публиката, а не излагане на показ на приятелския им кръг. Който на всичкото отгоре не е и много за показване.

А като се замисля как хора с подобен вкус ми поднасят новини и анализи за политика, икономика и култура - и направо ми става страшно. Най-вероятно всичко пак е на приятелска основа. Едни и същи дежурни коментатори, едни и същи подставени лица, пробутвани ни за герои.

В България покрай тези знаменитости да си известен вече е обидно, не е постижение.

   

Най-четените