Преситен съм от мацките. Вече съм бил с над 200. Не си правя точна статистика, но са горе-долу толкова. Бил съм с всякакви, абсолютно с всеки възможен женски типаж. То е като с екскурзиите. В началото всичко ти изглежда привлекателно, всяка дестинация е примамлива и обещава невероятни преживявания.
Но изведнъж в главата ти светва червена светлина. Нещо се е променило. Изчерпало се е. Някъде в пътуването. И поредният плаж ти изглежда прекалено познат. Стаите, баровете, палмите, коктейлите, нощите, сексът. Всичко ти изглежда изпробвано. И някъде на петия ден ти писва, чак ти се драйфа.
Вече си напълно преситен, преекспониран си някак вътре в тоя кръг. Все едно с години да гледаш все една и съща реклама Е, колкото и да е хубава, ще ти писне.
Нещо такова стана и с жените. Почнах да разбирам, че това, което ми предлагат, има граници. Точно както от четири или петзвездните хотели можеш да получиш определен списък с услуги и нищо повече.
Не само си имат горна граница мацките, ами и толкова си приличат, че заприличват на четири-пет звездна конфекция. Дълго не го вярвах, но накрая спрях да се лъжа.
Мацките, говоря за всякакви, не за определен тип, макар че са предимно от България, предлагат секс и нищо повече. Ако има повече, то е някоя глупава женска претенция, и точно тя в един момент напълно те отказва от пътуването. Но, както се казва, надеждата умира последна. Защото преди това убива собственика си.
Всеки път се надявам новото момиче в живота ми, без значение на каква възраст е, да ми даде нещо повече от хубав секс.
Смятам, че съм различен от повечето мъже. Защото не търся само секс. Наистина! Ама жените няма какво друго да ми предложат. Тия, с които съм бил, де. За другите не знам. Сред тях се надявам да намеря изключението. Поне едно... В най-успешните ми връзки винаги имаше тръпка, страст, желание. Имаше я магията. Никога не съм подхождал предубедено.
Аз харесвам жените и по принцип им вярвам. В главата ми има един положителен образ, нещо като идеал, като фантазирана картинка, и там, в главата ми, има една не че е идеална, ами просто нормална жена. Не правеща номера и т.н.
Освен това не съм лицемерен или прикрит. Каквото чувствам, го казвам директно. И винаги очаквам същото. Но с мацките не се получава. Като че имат някакъв механизъм в главите им, който ги кара да играят роли, да се изживяват като други, да се надцакват една друга, да правят номера и да съсипват всичко.
Това винаги се повтаря. Вече съм станал такъв експерт, че само като видя някоя, и знам какво й е в ума. Всяка си мисли, че точно с тия посредствени номера ще ме впечатли, че ще хлътна повече, ще я гоня, ще й звъня, ще й пращам SMS-и цялата нощ, ще лудна от любов. Жалка картинка! И това го правят и жени с добро образование, с хубави професии, изобщо, мацки със стил! И те обаче са същите. Понякога даже повече от откровено посредствените.
Ето защо съм преситен. Женските номера ме направиха такъв. И направо ставам груб, когато поредната манипулаторка ми се изправи на пътя. Не в смисъл, че ги бия или нещо такова. Досега не съм посягал на мацка. Не знам как трябва да ме изнерви някоя, че да стигна дотам.
Но ставам груб по друг начин. Казвам й: Хей, бейби, искам да съм в теб! Друго не искам! Ти друго така и така не даваш! Предлагането ти е слабо. Тъй че, нека да го знаем предварително - спести си номерата!
Като си само секс, бейби, бъди само секс! Не ми се прави на интересна, защото ти просто не си интересна! Ама хич! А после чао! Изтривам те от Skype. Там сте стотици...
Имам ризи за всеки сезон, за всеки повод, бейби, според настроението ми, според мястото, където мисля да отида, според цвета на мебелите в клуба, според модела на колата ми и стените в пиано бара, според каквито и да си представиш там прищявки.
Изобщо, ти си напълно заменяема и временна, защото нямаш самоличност. Така де, кой е чувал за риза със самоличност? Просто си плат, кройка, предназначение и лека тръпка.
Просто си поредната скучна дестинация.
Преситен съм от цялото това скапано шоу. От фалша, от липсата на зрялост. От инфантилни момиченца с бръчки или без.
Животът не е някаква механична бягаща пътека, нали? Може да няма кой знае какъв дълбок смисъл, но пък едва ли е и чак таолкова глупав. Като неслучващ се. Като чужд.
Тая игра на мацките много прилича на нелогичен сън. Една яка клопка. Да, ама не! Те са плитки, аз пък съм лош. Те ме изнервят, аз ги дразня. Те упорстват, аз още повече.
Война си е, да! Мацките срещу мене. Цял арсенал от глупости срещу търпението ми.
