Не търсете работа. Направо ви го заявявам. Не си губете времето или парите си, наистина не си струва.
Такава, каквато ни е ситуацията, с един от всеки двама млади (56% от младите хора в Испания са без работа, бел.р.) и един на всеки трима възрастни да спрат да работят, да търсиш работа е измислица, някаква шега, лъжа и глупав начин да оправдае неспособността на нашите политици, свалянето на еврокомунистическите панталони и колко малко ги е грижа за тези, които наистина управляват.
Не търсете работа. Заявявам го най-сериозно. Ако сте на повече от 30 години, вече сте загубили. Дори да се казвате Diego Martinez Santos и да сте най-добрият европейски физик. Все едно. Сега сте една издънка, твърде скъпа за поддръжка.
Някъде, където молите за нищо. Ако бях с 20 години по-млад сега, нямаше да питам за нищо повече от някой да ми даде възможност да работят безплатно. Така че: "Хей, я се мръдни от пътя ми, че ми скриваш слънцето".
И ако сте под 30 години, да, вече има с какво да се похвалите. Най-накрая вашето поколение прилича по нещо на останалата част от Европейския съюз, дори и ако "това нещо" е нивото на безработица в страната.
Хей, но не се притеснявайте, както е казал мъдрецът, архивите са там, за да бъдат променяни. Вие продължавайте, очаквайки политиците да ви подадат ръка, тествайки границите на вашето търпение, и ще видите колко добре ще ви върви.
Поради това дръзвам да ви дам един съвет, за който не сте ме молили: все едно на колко сте години, не си търсете работа. "Търся" не е дори близо до адекватния глагол. Защото единственото нещо, което рискувате, е да не намерите. И да се разочаровате. И да се отчаяте. И да вярвате, че всичко това е по ваша вина. И да се превърне в развалина.
Не използвайте глагола "търся".
Използвайте глагола "създавам". Използвайте глагола "преосмисям". Използвайте глагола "правя". Използвайте глагола „рециклирам". Да, те са по-трудни, но такова е всичко, което е истинско - трудно и сложно.
Все едно дали се виждате като фрилансер, работодател или служител. В случай че не сте забелязали, дойде времето на компаниите от по един човек. Вие сте си главен изпълнителен директор, вашият президент, вашият директор маркетинг и рецепционист.
Единствената компания, от която никога няма да бъдете уволнен. И вашия отдел "I+D" ( онова което имате на раменете си) прави задачата ви, най-трудната на света, откак човек съществува: Да създаваш своя собствен живот.
Звучи прецакващо. Защото е такова. Но поправете ме, ако алтернативата е да живееш, за да плащаш сметки.
"Работа" също не е добро съществително. Тъй като това е една лъжа, която не съществува. Работа има. Това, което се случва е, че в момента тя се разделя между по-малко хора, които в много случаи са принудени да направят повече, отколкото им е във физическите възможности. Наричат го производителност. Друга измама, така манипулирана, както статистическите индекси. Но край.
По-добре търси измежду уменията си. По-добре търси какво можеш да правиш. Кое е онова, което ти се отдава най-добре. Всеки има някакво умение, което го прави специален. Някаква уникалност. Някакава рядкост.
Трудната част не е да притежавате такова умение, трудното е да го намерим, да го идентифицираме навреме. И когато ги откриете, запитайте се кои от тези уникални умения биха могли да ви се отплатят. Ако не тук, то навън. Ако не във вашата сфера, то в друга.
Не търсете работа. По-добре да потърсите пазар, ниша. Или казано по друг начин, някоя незадоволена потребност в група от хора, готова да харчи, каквото трябва, за да задоволи потребността си. Научете се да говорите техния език. Езикът на нуждата, която иска да бъде задоволена.
Не търсете работа. По-добре търсете наивния или първия клиент. Овладейте страховете им, предложете им безплатен тест, без ангажименти, и обещайте да им върнете парите, ако не са доволни.
И междувременно, спечелете доверието им, убедете ги, че се нуждаят от вас, въпреки че все още не са си дали сметка за това. Не спирайте, докато не получите да. Е, то ще бъде придружено от някое "но", спокойно, "но"-тата в крайна сметка се губят някъде по пътя.
И тогава, оставете ги да почувстват и усетят удоволствието, че са ви срещнали. Не пестете усилия, превърнете вашето щастие в своя мания. Накарайте се да вярвате, че сте важни, съществени. Всъщност нищо или никой не е, но ние всички плащме всеки ден за продукти и услуги, които са ни убедили, че са жизненоважни.
И накрая, не търсете работа. Търсете един живот, от който да не искате никога да се пенсионирате, и чакайте всеки ден, ден, в който не преставаш да разбираш и научаваш.
Опитайте се да не се продавате и ще бъдете много по-близо до някой, които иска да ви купи. И забравете за стабилността, това е отживелица.
Опитайте се да харчите по-малко, отколкото имате. И най-вече и преди всичко, никога не се "ипотекирайте", мислете, че ако сте под наем, не само няма да губите пари, но и ще купувате свободата си.
Не търсете работа. Само тогава, може би, един ден работа ще ви намери.
уффффффф
Добре че Уебкафето нямат опция unlike.Сигурно щеше да им прегрее сървъра.
Много добра статия, сякаш съм я писал аз, право в целта! От година убеждавам особемо по-младите, не робувайте, правете нещо ваше си, не си продавайте имота и земята, ако имаш земя, имаш всичко. какво са спечелили аргатите в чужбина, малко валута, неврози, психози... и са си пропилели времето на единствения си живот, в преследване на химери. Аз така направих и съм доволен. И свободен, за разлика от които робуват на Запад. А у нас има толкова работа, един ходи да бере ягоди в Англи, викам що бе човек не насадиш свои ягоди, на своята земя?!
мдаааааааа.........да не се ипотекират! кой бе? те останаха ли такива капитализъмъ,ще се саморазруши(със страшна сила )
@Harry Заинтригува ме гледната ви точка, тази относно свободата и робството. Интересно е, защото аз познавам и двете страни на монетата и искам да споделя мнението си с вас. Когато бях в България, живеех в една двуетажна къща на село, със лятна кухня и няколко допълнителни постройки, притежавах и земя, и стока(добитък). Всичко това ми беше наследство. Моя ден започваше с това да нахраня стоката, да плевя и да сготвя. Всичко това свършваше за два часа. И след това бях напълно свободен, бях свободен от грижи, бях свободен от мисли за следващия ден( защото знаеш, стоката е в кошарата, зеленчуците в градината), бях свободен! Имах приятели, гледахме мачове, излизахме на мегдана, ходехме по булки. Но до тук свършва свободата - аз нямах възможност да науча чужд език(в село с 250-300 човека с средна възраст 45+), нямах възможност да видя други култури, да опзная други обичай, нямах възможност да си позволя курс по изкуство. Забележи, не говоря за айфони и таблети. След след няколко години в чужденцията, аз имам сравнително добра работа, плащам си ипотеката, лизинга, сметките, купувам си дрехи и успявам да заделя за 2 екскурзии - 1 до България, 1 до друга чужденция. Тук имам грижи покрай работата, имам грижи покрай ипотеката, живота не е толкова спокоен и безгрижен с сравнение с село в централна България. НО тук съм свободен да опознавам други култури, свободен съм да се срещам с различни хора и да изслушвам техните гледни точки и светоглед. Свободен съм да си направя екскурзия до която и точка на нашата мила планета да реша. Свободен съм да тренирам любимия си спорт, да се занимавам и с изкуство(много повърхностно). Има различни измерения на свободата, и според мен категоризацията - останалите в България са совбодни, емигрантите са роби е изключително неправилно. Има свобода и свобода, въпрос на личен избор е кавко искаш от живота, какво си готов да жертваш в името на това и в крайна сметка какви са ти способностите (защото всеки може да плеви и да храни стоката, за други действия обаче се изискват повечко качества). Надявам се съм дал една друга гледна точка относно свободата и личния избор. И силно се надявам, че осъзнавате, че твърдение от сорта на - аз мога да си позволя да отида в Австралия за две седмици и да видя кораловия риф, а масово хората в България не могат... Следователно аз съм свободен, а те са крепостни селяни/роби е изключително несериозни и обидно. Свободата - това е личния избор. п.с. а относно хората за ягоди в англия, имам познат на който сина му отиде на такава бригата за 6 месеца и със спестените пари си купи кола и се издържаше в продължение на 9 месеца в университета -сам. Какво щеше да постигне с 6 месеца бране на ягоди в България?
>Какво щеше да постигне с 6 месеца бране на ягоди в България? Как какво?? Аплодисментите на хора като Harry, естествено. Туй свободи да пътуваш и живееш където си искаш, туй материални блага - всичко е вятър и мъгла. Затова и Harry няма да си купи от неговите ягоди - не че скъпи ще му се сторят, не! Просто не иска да поощрява капиталистическите устреми на младия земеделец, а само да го потупа на рамота, че добро върши за майка България. Затова аплодисменти - да, но пари - никога. Все пак, да си удариш ръцете една в друга и да си отвориш устата да кажеш две-три убави думи е най-лесно.
Чудя се и се дивя - 7 милиарда души, и всеки се мисли за най-уникален. А афтора го съветва да си науми, че е дори по-уникален, отколкото си е мислил досега. Ей сега всички ще станат "фриленсъри" и ще цъфнат и вържат, понеже фриленсърството е свобода една такава и работиш колкото си искаш и когато си искаш /явно който го твърди никога не е пробвал да бъде фриленсър/. Така и корпоративния капитализъм даже естествено ще бъде победен - от фриленсъри. Глупости на търкалета. И после как една толкова "уникална" личност ще се съгласи на каква да е работа? Могат ли да накарат един толкова "изключителен" човек да бере домати /да не говорим - да мие чинии или тоалетни/? А после същите като афтора задават въпроси като "защо има незаети работни места за миячи, а някой се оплакват от безработица". Най-лесно е да си създадеш работа. Особено някоя такава "уникална". Много по-трудно е да накараш някой да ти плаща за това. А плащането някак си стана задължително изискване към работата през последните няколко века, откакто беше окончателно разградено натуралното стопанство и парите се превърнаха в мярка за всички неща /това не съм го измислил аз, така пише в икономическите теории/. Статията е някакъв булшит за млади наивници - ако въобще има такива, които още да се връзват на подобни глупости - според мен в Испания не са останали много такива.
Даа, спорът ни не е по същество а по принцип явно. Но е интересен. Казал съм го ясно - преследване на химери; въпрос на вкус, за мен са химери, за друг светската суета и блясъка на рекламите са смисъл на живота. В началото на демокрацията млад и зелен срещнах нашенец емигрант в Западна Германия, успял и много нещастен, помоли ме да му нося куфара, имаше болно сърце, всъщност "разбито сърце", човека ми разби илюзиите за "свободния свят", уби детското в мен, бях разочарован и ядосан, сега съм му благодарен че остарях млад. Да остарееш на стари години сигурно е непоносимо и безнадеждно.
pepe, нещо конструктивно да кажеш, или просто държиш да изразиш раздразнението, което всяка конструктивна мисъл пробужда в теб (и което, вероятно, се явява най-силната страст, на която си способен)? Да, дори моделите ни да са хора като Айнщайн, Рокафелер, Обама или майка Тереза, не можем да сме всички като тях. Какво предлагаш ти - да не се опитваме тогава, щото ще се провалим, а делата, което ще извършим в опита си, нямат никакво значение? Сигурно дори не си гласувал на последните избори точно заради това - хем щото няма смисъл да се гласува (всички са маскари), хем щото така си бунтовник, борец срещу статуквото, революционер. Ебем ти революционера куц, честно.
Какво ще намериш ако обикаляш чужди страни, някои ще се изживяват като герои от Травел ченъл, 1990 приятели хванахме влака и стигнахме до Берлин, видях страни, хора, всеки с грижите си, мечтите си, надеждите си, като на всякъде по света. Някои си въобразяват че да се преместиш в пространството те променя, не, същия си си. Има и друго, страните които харесвате повече от вашата са го постигнали с труд, кръв, труд, сълзи, труд, нещо което вие отказвате да дадете за вашата страна от която се срамувате, вие живееки там не сте като тях, те го знаят и ви презират за това. Ще го усетите по-късно, като узреете малко. Аз съм като тях европейците, блъскам се тук, опитвам да правя нещата по правилния начин, както германците, а вие сте готованци, и за мен и за тях. Sic! Извинявайте за откровеността, не го казвам за да ви засегна.
Много добра статия. Всичко е вярно, също все едно аз съм я писала
Harry, ако един единствен мизерстващ емигрант е способен да убие детското в теб, ако се радваш, че си остарял млад, ако се чудиш що за удоволствие може да носи пътуването по света, ако си въобразяваш, че животът на различни места не може да промени човек (защото не е променил теб), то според мен има нещо адски счупено в теб. Но в това, само по себе си, няма нищо лошо до момента, в който почнеш да пробутваш собственото си счупено състояние като норма. Достатъчно като теб - и става страшно. Парламентарни-избори-2013 страшно. А това е доста.
Счупено! Не бях се сетил за такава метафора! Хлапе, да си чувал за порастване, когато за да се чувстваш чудесно от сутрин до вечер нямаш нужда да се фукаш с ненужни вещи от престижни марки? Пожелавам ти да се счупиш като мен, но само ако имаш късмет, ще го познаеш тоя момент когато като пуснеш телевизора и виждаш само лъжи и измами. Ще забележиш че и жените ще те гледат с друг поглед. ;)
А емигранта беше богат, успял, но ми разказа такива неща за "демократичния" свят на капитала, че завинаги престанах да мечтая за празни илюзии.
Деоуин, ти фриленсър ли си уе? Що не си уа? Що се мОриш да работиш за някаква корпорация, като можеш сам да си си шеф и сам да си създаваш работа? И въобще - не трябва да се нарича работа, защото трябва да е удоволствие /а за удоволствието обикновено не ти се плаща, за него най-често ти си плащаш според последната ми информация /. После - да питам автора и смешните му защитници - на днешно време колко работи може да се вършат от сам човек? Колко са производствените процеси, които могат да се осъществяват от начало до край от един индивид /даже да пренебрегнем въпроса за мащаба и ефективността/, за цялата технологична верига на които може да е квалифициран един човек... Сдруженията, било корпоративни, било кооперативни, винаги са били икономически по-силни от отделния индивид - идеологията даже няма голямо значение, така е било и при социализма и при капитализма. Деовин, извинявай, че ти помрачавам детските блянове с реализъм.