На фона на чакалите цяла нощ (че и до обяд на другия ден) уморени и изтощени хора - членове на избирателни секции, редящи се на опашки, за да си предадат чувалите с изборни бюлетини и протоколите от резултатите на изборите, оплакванията, които чухме от различните шефове на проучвателни агенции, че не успели да си проведат както трябва екзит-пола (exitpoll), защото хората отказвали да им отговарят, малко звучат като глезотия и каприз.
Мнозина от тях, а и от политиците, особено загубилите, подхванаха обяснението им с радост - това се дължало на страх: хората се боели да издават за кого са гласували, понеже щели да си имат неприятности, ако не са посочили „правилния" кандидат. Един вид: „Демокрацията е в опасност!", не случайно рефренът на БСП в тази посока не престана през цялата следизборна нощ.
Учудващо е (а може би не?), че в това припяване социалистите много унисонно си допаднаха с Волен Сидеров - и той, видите ли, бил репресиран, телевизионно време не му давали, агенциите го неглижирали. Такъв тип говорене за един провалил се на избори политик е нормално, дори логично, за хората, които правят проучвания на рейтинги и изборни резултати обаче - никак не.
Всъщност, рейтинговите измервачи най-сетне усетиха нещо, което отдавна се шири сред общественото мнение - редовите граждани не ги припознават като различни от политическите играчи, а като техни обслужватели. За 20 г. демокрация всички те, за жалост, нито успяха, нито поискаха (с малки изключения) да опровергаят това мнение и да покажат, че не работят в полза на една или друга политическа сила, а в полза на обществената информираност.
Не направиха и друго, доста по-съществено - не обясниха, че това, което извършват като „изследвания", съвсем не са сериозни и задълбочени проучвания, а най-елементарното, просто и семпло нещо в работата на един социолог - демоскопски сондаж, демоскопия (от гр. демос - народ, и скопия, скопеин - гледам), тоест, да хвърлиш поглед на народа.
Този поглед, обаче, достигна такива хипертрофирани размери, че в масовото съзнание започна да се отъждествява с цялата наука за обществото. А съвсем не е - в учебната програма на Катедрата по социология демоскопията заема едно съвсем мъничко място сред останалите дисциплини.
С други думи, социологията е много повече от демоскопските изследвания и в никакъв случай нито бива, нито е редно те да покриват и затлачват цялото социологическо научно поле. Но го покриват и затлачват и то не с друго, а с това, че много от агенциите, които извършват подобни проучвания, не правят проучвания, а по-скоро агитация за този, който ги е цанил в момента.
Това, обаче, не значи, че няма социология в България, нито пък, че всички демоскопии са повече политикански, отколкото информационно ориентирани. Вземете работите на Института за критически и социални изследвания, където работят фигури като Деян Деянов, Кольо Коев, Лиляна Деянова, Светлана Събева, Нина Николова; проучванията на Иван Чалъков; честната и отговорна позиция на Цветозар Томов; интелектуалното присъствие на Петя Кабакчиева, Милена Якимова, Пепка Бояджиева, Майя Грекова.
Нарочно изреждам толкова имена, за да кажа - социологията не е нито Мира Янова (понастоящем Радева), нито Кольо Колев, нито Юли Павлов. Лошото в случая е, че масовият българин - благодарение на телевизията, провижда именно тях като Социолозите, което превръща тази интересна и важна наука в нещо като партийна куртизанка - който даде повече, с него съм.
Но куртизанките все някога повяхват и тогава ги отритват - както избирателите ги отритнаха, отказвайки да участват в демоскопския екзит-пол. Той просто не е техен, а на политиците, които пък все повече не са техни... Тогава защо да им помагат?
