Междуправителствената експертна група по климатичните промени към ООН завърши поредица от фундаментални доклади, хроникиращи промяната в общоприетите научни познания за тях.
Както вече ви съобщихме преди, ето накратко какво установи организацията: ако продължим по досегашния начин, климатичните промени може да представляват необратим, екзистенциален риск за цивилизацията такава, каквато я познаваме - но все още можем да поправим това, ако решим да работим заедно.
Като допълнение към призива към сътрудничество, докладите разкриват и притеснителна нова тенденции - климатичните промени вече дестабилизират нации и водят до войни.
Тези изводи бяха изтъкнати в новата документална поредица за измененията на климата Years of Living Dangerously. В първия епизод журналистът от New York Times Томас Фридман замина за Сирия, за да разследва как продължителната суша е допринесла за въоръжения конфликт. Климатичните промени са обсъждани като "усилващ заплахата фактор" за скорошните конфликти в Дарфур, Тунис, Египет, както и в бъдещи конфликти.
Измененията утежняват разделението между богатите и бедните, засягайки най-сериозно ниските слоеве на обществото. Те повишават цените на храните и предизвикват мега-катастрофи, генерирайки бежански вълни и подлагайки на изпитание устойчивостта на правителствата.
Когато възникне такава заплаха, невъзможно е тя да бъде игнорирана - особено от хората, занимаващи се с национална сигурност
В интервю за блога Responding to Climate Change, пенсионираният американски бригаден генерал Крис Кинг формулира позицията на военните за климатичните промени: "Това е като да си намесен във война, която трае 100 години. Това е най-страшното за нас. Няма стратегия за изтегляне, която е достъпна за много от проблемите. Военната история показва, че когато няма фиксирано времетраене, е по-вероятно да не победите."
В подобен дух пенсионираният адмирал от американския флот Дейвид Титли написа в редакционна статия за Fox News: "Аналогиите между политическите решения за климатичните промени, които сме вземали, и решенията, които са довели Европа до Първата световна война, са поразителни - и отрезвяващи. Решенията, взети през 1914, са отразявали политики, търсещи краткосрочна изгода, съчетани с институционално високомерие, плюс неразбиране на рисковете и игнориране на историческите уроци".
Накратко, климатичните промени може да се окажат ерцхерцогът Франц Фердинанд на XXI век
Титли, който е и метеоролог, понастоящем е преподавател в университета "Пен". Наскоро в лекция пред TEDxPentagon той обясни как е преминал от "категоричен скептицизъм за климатичните промени" към приемането им за "едно от най-сериозните предизвикателства на нашия век".
Ето и неговото мнение:
Какво смятате за връзката между войните и климата?
Климатичните промени не бяха причината за Арабската пролет, но дали може да са допринесли за нея? Според мен подобна хипотеза е доста резонна. Регионът разчита на внос на храни, управлението му е слабо. Веригата от събития води до наистина негативни резултати. Стига се до пик на цените на храните - и изведнъж никой не може да контролира събитията.
Климатичните промени за мен са една от движещите сили на XXI век. Със съвременните технологии и глобализацията сме много по-свързани отпреди. Световните складове сега са кораби за превоз на контейнери. Помните ли исландския вулкан с непроизносимото име (Ейяфятлайокутъл - бел.ред.)? Това не е точно въпрос на климатични промени, но някои от хората, които бяха най-засегнати от изригването му, бяха фермерите, отглеждащи цветя в Кения. За 24 часа целият им бизнесмодел изчезна безследно. Не можеш да се храниш с цветя.
Кой е най-лошият сценарий?
Поредица от несвързани събития, които променят уравнението. Не знам кой, не знам доколко ще е свързано с насилие. Ако цитираме Нилс Бор: "Предсказанията са трудни, особено за бъдещето". Когато това събитие настъпи, то ще е изненада за всички. Въпросът е тогава, дали се променяме?
Нека дам няколко примера как биха могли да се развият събитията. Може да си представите ситуация, в която и в Русия, и в Китай има продължителни суши. Китай решава да упражни правата си по чуждестранни договори и действа агресивно в Африка. Ако започне да се проявява нестабилност в световни сили, разполагащи с атомно оръжие, нещата не са добри, меко казано.
Ето ви друг вариант: Практически не правим нищо за емисиите парникови газове. Морското равнище продължава да се повишава, с 1-2 метра към края на века. После се проявяват серия от супер-тайфуни, които удрят Шанхай, милиони хора загиват. Дали населението ще изгуби доверие в китайското правителство? Дали Китай ще започне да се разцепва на отделни държавици? Бих предпочел да си имам работа с бележещ растеж, доминиращ Китай.
Това звучи като изключително плашещ вариант. Как да избегнем подобна заплаха?
Лично аз мисля за действията по въпроса с климатичните промени като за трикрак стол. Има фраза в бизнеса: "Това е рисков фактор." Coca-Cola трябва да запазят водните си права, Boeing се вълнуват от управлението на веригата си за доставки, Exxon така и не включват въглеродния двуокис като фактор в цените си. Те имат влияние върху републиканската партия в САЩ.
Политиците носят отговорност да действат, ако се промени общественото мнение. Наводнения, бури, суши - те карат хората да говорят за климатичните промени. Нищо чудно някой ден голям американски град, примерно Атланта, да остане без вода?
Да помислим примерно за програмата "Аполо". Кенеди мотивира Америка да изпрати човек на Луната. Как ще се развият събитията този път, още не знаем. Когато говорим за климата, трябва да правим всичко по силите си, за да подготвим сцената, преди актьорите да излязат на нея. Може да имаме само един шанс за успех. Трябва да не спираме да мислим: как да увеличим максимално този шанс за успех?
Климатичните промени не са само въпрос на защита на околната среда; те засягат технологиите, водата, храните, енергията, населението. Нищо от тези неща не се случва във вакуум.
Въпреки всички данни и дебати, обществеността все още не проявява твърде сериозен интерес към климатичните промени. Според проучване на Gallup процентът от американците, вълнуващи се "много" от климата, е приблизително една трета, почти същият като през 1989. Смятате ли, че броят им ще се промени?
Много хора, които се съмняват в климатичните промени, се влияят от либертарианската пропаганда, която се опитва да убеди обществеността, че науката е нещо несигурно - те са като търговци на съмнение. За съжаление има много хора на високи постове, които разбират научните доказателства, но не харесват накъде ги води политиката: прекалено голям правителствен контрол.
Къде са консервативните идеи за свободния пазар? Науката е ясна и категорична. Би трябвало да има пълноценен дебат за политиката между левоцентристите и десноцентристите какво да се прави по въпроса с климатичните промени. Ако сте консерватори - а такава е половин Америка-защо бихте стояли извън такъв дебат? Консерваторите искат да запазят нещата каквито са. Запазването на климата би трябвало да е сред челните точки в списъка с важни за тях въпроси.
Какво реално би могло да се промени в дебата за климата?
Трябва да започнем да поставяме като приоритет хората, не полярните мечки. Вероятно така или иначе сме по-неспособни на адаптация от тях. Колкото по-далеч сме от Вашингтон, толкова повече може да се води дискусия за климата, без значение как гласуват хората. Аз лично избягвам да политизирам въпроса.
Повечето хора просто се опитват да запазят работата си и да издържат семействата си. Ако климатичните промени са свързани с големи разходи за отделния гражданин, ако цените започват рязко да растат, хората ще обръщат внимание. Ако вземем предвид и повишаването на морското равнище, бури като ураганите Катрина и Санди може да станат не събития веднъж на 100 години, а застрашаващи ипотеките на всеки американец. Аз примерно изгубих дома си в Уейвланд, Мисисипи, по време на Катрина. Така че знам от личен опит какво е усещането.
Колко бързо би могъл да се промени дебатът? Как да се излезе от патовата ситуация по климатичните промени и да се премине към обсъждане какво да се прави по въпроса?
Хората, работещи по климатичните промени, трябва да се готвят за "катастрофален успех". Вижте например колко бързо дискусията за правата на гейовете се промени в Америка. Преди 10 години тя беше периферна тема - сега тя е много по-масова и важна. Възможно ли е да се получи същото с климатичните промени?
Никой не може да каже, но преди 10 години например, ако някой кажеше, че е възможно да има гей бракове в десетки американски щати през 2014, масовата реакция би била: "Ти да не си пиян или напушен?". Когато действаме концентрирано и фокусирано, можем да правим невероятни неща. За съжаление това обикновено става в последния момент, и обикновено под натиска на обстоятелствата.
