В страната отчайващо липсват подготвени кадри - от читави сервитьори до кадърни управленци.
Когато една партия спечели почти мнозинство в парламента, а не може да извади кадър за здравен министър или за шеф на Националната здравно-осигурителна каса, какво да си мисли човек?! Или че тия 116, които вкара в Народното събрание са еманацията, изобщо авангардът на ГЕРБ и повече партията не е в състояние да изцеди от нацията, или са подбрани на принципа „аз слагам теб, ти избираш под теб" или изобщо са набрани от кол и въже.
Или сред тях има достатъчно кадърни хора, на които обаче монолитността на парламентарния блок пречи, а стратегията на ГЕРБ не предвижда публичното им промоциране. Все пак те бяха избрани заради един единствен човек - Бойко Борисов.
Преди дни се чу публичен вопъл от премиера Бойко Борисов как службите проверяват по 20 човека и никой не ставал - в конкретния случай за поста здравен министър. Добре, за честност и добро досие проверяват службите, а кой проверява моженето? Или честният некадърник е за предпочитане - поради липса на нещо по-добро. Или просто като по-малкото зло...
Драматургията около търсенето и намирането на здравен министър и препитването му на пътно кръстовище извади обаче на показ дефицит, по-страшен от бюджетния - липсата на кадри. Липсват кадри не само на управленско ниво, но и в същинското здравеопазване, индустрията, туризма, където се сетите.
Възпроизводството на елита докарва омерзение
Почти 100-процентовото самовъзпроизводство на българския политически елит от едни избори до други обаче няма как да не ни изпълни с омерзение - и умора.
В една БСП например Руменовците изглеждат толкова вечни и постоянни, че направо са емблема на партията. Макар че Александър Лилов за първи път отпадна от червените депутатски списъци за 40-ото НС - и вече е извън парламентарния борд. А какво да кажем за вечния Иво Атанасов, който направи пет поредни мандата, започвайки от 36-ото НС и приключвайки с 40-ото с огромна мъка на сърце и страшно огорчение...
Като кадрово обновление или принос почти изцяло на софийската организация на социалистите да броим включването в парламента на Корнелия Нинова, Ивелин Николов, Антон Кутев и Петър Курумбашев - последните двама бяха допреди това столични общински съветници, а почти никой от тях не минава за нов кадър в БСП (с изключение на Нинова, която постигна завидно израстване от членството си в партията, осъществено през прехода).
Изглежда, за апаратчиците в БСП е кощунство, провокация и абсолютно нездраво да предложат ново лице на избираемо място в депутатските си листи. Така както за Кремъл „погребението на Ленин не стои на дневен ред" (из официално съобщение).
За разлика от „Позитано"20 Иван Костов не се бои да експериментира с нови лица и да отстранява тези, които вече са си изпели песента. Именно той наложи в националното партийно ръководство на ДСБ Нено Димов, Антонела Понева и Владимир Юруков. На него дължи излаза си на политическа сцена и Димитър Абаджиев. От някогашните му съратници пък с него в парламента останаха Екатерина Михайлова, Веселин Методиев и Иван Иванов. Костов не се поколеба и отстрани бившия си финансов министър Муравей Радев от листите за 40-ото НС.
При кабинета Костов се роди идеята за „Българския Великден", който да ни докара българи от чужбина - да работят тук и да ни дадат малко по-добър ум и разум. Симеон Сакскобургготски се възползва от нея и си внесе няколко министри и заместник-министри. Престоят в изпълнителната власт им осигури добър стандарт, видно с просто око. Никой от тях - Милен Велчев, Николай Василев, Красимир Катев, Илия Лингорски, Марио ал Джебури, Любка Качакова не се върна обратно в чужбина да продължи кариерата си в инвестиционна банка или на друго място в Лондон...
Борисов пък се възползва от услугите само на един възвращенец - Симеон Дянков, и то поради стечение на обстоятелствата. Из финансовите институции и корпорации в чужбина работят много успешни наши момчета и момичета. Почти всички от тях обаче деликатно се подсмихват, когато разни управленци ги канят да се върнат на срещи с българската общност в чужбина.
А местата за министри са ограничен брой все пак, нали?
Банки кадри или списъци с активисти имат партиите
Тц. Имат списъци с местни и централни активисти и протекции от типа „тоя е мой/наш човек". Очевидно списъците няма как да се опразнят, докато съществуват партии на тоя свят. Но могат да се напълнят с всякакви малоумници, щом партийната санкция е единствената възможна.
За разлика от всички останали обаче Ахмед Доган се постара да не си отгледа малоумници. Като оставим настрана обръчите от фирми и индивидуалните богатства, единственото читаво нещо, което Движението за права и свободи успя да направи за себе си в партиен план е създаването и развитието на младежкото ДПС. Стройна и добре структурирана организация с близо 35 000 души членове и съратници, която изкара на гърба си не едни избори...
По време на двата мандата, в които ДПС участваше във властта, движението съумя да се възползва от всички предимства на държавната машина, за да се въпроизведе по най-добрия възможен начин за една партия. Така Доган осигури постепенна и плавна приемственост между кадрите. Освен това гарантира попълненията на ДПС с хора, на които осигури образование в чужбина и достатъчно дълъг опит като ръководители в структурите на младежката организация.
Що се отнася до парламентарните кадри на ГЕРБ, засега можем да кажем, че ако са били подбрани на принципа „машинки за гласуване", то кадровият подбор е бил стопроцентово успешен. Най-странно е обаче как парламентарна група, в която над повече от една трета са юристи, дава най-слабите и недоизпипани от правна гледна точка проекти...
Изглежда само в ДПС и ДСБ и отчасти в СДС гледат на кадрите като иновация. В БСП червените царедворци ги имат като заплаха за местата си, а те са дълголетни почти като синодалните ни старци или доскорошните БАН-овци. В ГЕРБ от тях очакват изпълнение и послушание.
Иновацията, както казва Янг Юанкинг, топмениджърът на китайската компания „Леново", може да бъде скъпа или ефективна. Бойко Борисов очевидно продължава да гледа на кадрите като материал. От такива кубчета обаче стълба във властта не се прави - нито пък власт...
