Webcafe Positive

Изненада. Този позитив е на екипа на Webcafe.bg - не само защото сме BG Positive. Това сме ние, хората, които правим всеки ден този проект. Зелени до мозъка на костите си. Това е нашата кауза - стига мрънкане, стига негативизъм, стига завист и глупаво перчене, можем да променим нещата към по-добро. Най-добре да започнем от себе си.

А, между другото, спечелихме и наградата на BG Site - първо място в категорията "Кауза, събитие, общност". Радваме се, че тук - и в чужбина, сте част от тази общност на зелени, усмихнати и съвсем земни човечета.

Повратната точка

... е несъмнено фактът, че България стана член на Европейския съюз.

Стоян Георгиев: Това ни даде възможност да закусваме в София, да си пием кафето в Мадрид и вечерта да викаме за Бербатов в Манчестър, а на сутринта обратно в София на оперативка на Webcafe.

Ники Русиновски: Защото това е присъединяване - засега повече пожелателно, но все по-неизбежно - към една нормалност, към една общност на ред и справедливост, които ужасно липсваха в България през последните 10, 20, 50 години. Европейският съюз е наполовина сбъдналата се мечта на Джон Ленън от "Imagine". Не съм вярвал, че ще го доживея.

Елица Николова: Виж Неапол и... живей.

Емилия Милчева: Вече няма таван, няма стени. Само стъклен похлупак.

Личността

... е/са нашите зелени човечета.

Стоян Георгиев: Цветните хора, които показваме всеки петък... Хората, които имат смелостта да бъдат себе си и да правят това, което ги прави щастливи.

Ники Русиновски: Защото са различни. Защото са цветни. Защото правят нещо. Защото са луди. "Лудите, те да са живи...".

Елица Николова: Ако личности са тези, на чието място искам да бъда, това са всички, които внимават да не изцапат - и реката, и емоциите ти. И които те връщат на фронта, където трябва много бачкане, за да си поне малко като тях - прецизен и щедър - дори с риск за здравето.

Емилия Милчева: Стават повече. Дано никога не бъдат армия. Нека си останат общност.

Творбата

... я има

Стоян Георгиев: Мисля, че "Източни пиеси" е най-близо до определението. Но се радвам, че "Мисия Лондон" постигна комерсиален успех.

Ники Русиновски: Някакси отсъства оная, Голямата национална творба. Но особено в киното - изненада - се оказа, че хората много са работили и в един момент постигнаха сериозни успехи. "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" ме разплака и ме накара да се чувствам българин. "Източни пиеси" ме накара да се чувствам Човек. И европеец. "Мисия Лондон" ме изуми с точния си и безжалостен цинизъм и с изключителния си професионализъм. Поклон пред авторите им! В музиката - но някъде встрани или напълно извън светлината на прожекторите - също започват да се появяват интересни неща.

Елица Николова: Рони от Nasekomix - болезнено честна и силна; Сърмата Хари - завършена отрепка със стил, около когото танцуваш, както го чуваш; Васо Гюров - магнетичен като Виктор Цой; Ицо от "Източни пиеси" - все едно Модиляни да беше изиграл собствения си филм.

Емилия Милчева: Всеки ден се ражда - благодарение на хора като Георги Господинов, Камен Калев, Зорница София, Камен Донев, Андрей Паунов, Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов, Азиз Таш, Христо Комарницки и още, и още, и още...

Събитието

...социалните мрежи.

Стоян Георгиев: С всичките им позитиви и негативи те влязоха в живота ни и са част от него. Трябва да се научим да ги "управляваме".

Ники Русиновски: Защото революционализираха всичко - за добро и зло.

Елица Николова: Няма да се адаптирам към Новия (Цифров) Емоционален ред, но определено му се дивя отстрани. Още повече след като един от любимите ми режисьори Дейвид Финчър успя да извади най-доброто от актьор като Джеси Айзенбърг по темата.

Емилия Милчева: Чудесно място за бизнес. Животът е друго нещо...

Явлението

...е Интернет.

Стоян Георгиев: Развитието на Интернет и появата на онлайн медиите, блоговете  и социалните мрежи, позволиха създаването проект като webcafe.bg.

Ники Русиновски: Промени из основи обществото, света, хората и отвори чудовищно необозрими нови хоризонти и възможности. Интернет е по-голямо събитие от откриването на телевизията, радиото и електричеството, взети заедно. А едва е започнал да показва възможностите си. Нищо повече няма да бъде същото. И онези, които се опитват да върнат времето назад, ще бъдат изядени от ланголиерите на Стивън Кинг. 

Елица Николова: След прединфарктен ден, винаги можеш да си поправиш настроението с нещо, завършващо на .avi - дори да дават "Burn after reading" по кината точно тази вечер.

Емилия Милчева: Бог да поживи създателя на Skype! (Но пазя любовните си писма за бъдещите си внуци - да видят как е било преди Интернет. Защото животът на Планетата вече има вододел - преди Мрежата и след нея... Като преди Христа и след.)

Незабравимото

е..

Стоян Георгиев: Лично е. Това, че превърнах някои от мечтите си в реалност цивилизовано - без чудеса, а с много труд, любов и желание и с участието на семейството си. И продължаваме напред...

Ники Русиновски: Днес е първият ден от остатъка от живота ти. От теб зависи как ще го изживееш нататък.

Елица Николова: Едно италианско лято, което обаче не може да се сравни с няколко хиляди чифта ръце на Spirit of Burgas, докато Майк Патън пееше "...I didn't feel a thing/It didn't mean a thing..."

Емилия Милчева: Когато целувам децата си. Когато виждам любимите си хора. И предизвикателствата - прекрасно е, че ги има.

Откритието

...си е на всеки от нас

Стоян Георгиев: Животът е хубав, само ако го искаш и се бориш за това.  Лесно няма, ако не влагаш цялата си енергия, нещата не се получават  и не вървиш в посоката, която искаш. Не трябва да се отказваш и трябва да търсиш начин да постигнеш това, което искаш. Колкото и да  трудно вярвай, че можеш да се справиш и да обърнеш нещата в своя полза.

Звучи сектантски, но е истина. Тази рубрика е за това. Да запазим хубавото, което ни се случи и да продължим напред,  уверени, че ще се справим и ще променим нещата, въпреки политическата класа, въпреки наследството ни, въпреки "материала".

Ники Русиновски: Ние сме нова генерация. Завинаги. "Изпразнени от мидите черупки / изяждат пяната сега, / под стъпките ни в пясъка / остават дупки, / в които се разлива / последната вълна". (Димитър Воев)

Елица Николова: Дължа повече отколкото на мен ми дължат.

Емилия Милчева: Нещата се случват. Най-хубавото тепърва предстои. Не квакайте, позеленявайте...