Интернационалният ден на ромите взе ежегодните си жертви и остави незабравими следи в нашата измъчена колективна памет: Бареков пламна под ромските ритми на площада във Видин, Бойко Борисов стъписа самия себе си със смелостта на мисълта си, остатъкът се носеше задружно от банкетка към банкетка, но работата, както винаги, други я вършат.
В същото време, далече от празниците, скромно настанил се в сградата на бившия испански културен център Instituto Cervantes - в настоящето Министерство на инвестициoннo проектиранe - отскоро нов Дон Кихот се бори с вятърните мелници на ромската интеграция. Яхнал старата кобила на политическото нежелание, той е твърдо решен да влезе в аналите на нашата столица.
И така министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов спретна ръкавите и започна да се упражнява в интегрални изчисления.
Интеграция, знае той, е важен концепт в математиката, развил се от необходимостта да се пресмятат площи и обеми. А където интеграция, там интеграли, висшата математика няма как да го изплаши - все пак е следвал архитектура, няма какво да се говори. Ако той не знае как се смятат площи, то кой?
Ако той не знае колко квадратни метра площ му трябва а). на човек - не ром, б). на човек - ром за живот, кой да знае? Ако министърът на инвестиционното проектиране не знае стойността на земята, върху която в момента се разпростират големите ромски махали в София в непосредствена близост до центъра, то кой?
На софийската карта има индустриални зони, жилищни зони, паркове и от време на време на картата зеят внезапно бели петна. Вярно, необичайно е европейска столица да не е докрай картографирана, но, от друга страна, белите петна са ценни като необработени диаманти.
Второстепенно е, че хиляди българи от ромски произход ги наричат своето "вкъщи" - тези парчета град са еквивалент на държавните резерви, така да се каже, „тайната общинска резерва".
Схемата на предложението на Министерството по инвестициoннo проектиранe е толкова елементарна, колкото и ефективна: твърди се, че парите на данъкоплатците ще се инвестират в строеж на нови, новички социални жилища за роми. Жилищните комплекси ще ги поддържа пак данъкоплатецът, докато той самият тъне в бедност и мизерия.
Как да не се пита откъде накъде ще се шири "асоциалният ром с десетките си деца" в същия социалистически стандарт от 7,5 квадратни метра на човек, в който той самият битува?
Зад целия популизъм и демагогия остават фактите, че държавата изселва за пореден път малцинствата си от местата, където са успели да пуснат корени и да си създадат елементарна социална среда и под претекст на премахване на гето създава нови гета в цялата страна, но този път още по на периферията - тези на градовете и на обществото.
Печелившите от тези намерения са многобройни: държавни служители, инвеститори, спекуланти и строители. От строителството на новите гета ще има да се канализират значителни средства, а за земите на бившите махали отдавна има опашка. Губещото е българското общество - изпускайки шанса да приобщи малцинствата си и маргиналните групи, губейки наново шанса всички да станат част от отговорно социално общество. Гетата се премахват само ако никой няма причина да живее там.
Който потърси думата "интеграция" в Уикипедия на български език, ще прочете следната дефиниция: "Интеграцията е форма на интернационализиране на стопанския живот; съгласувано развитие и взаимноизгодно икономическо сътрудничество между различни държави".
Интегационната работа в България е сведена до "взаимноизгодно икономическо сътрудничество".
Успехът на интеграционните модели не се мери, както в другите държави, с реализирано социално включване, а в очаквани печалби и частни икономически интереси, под прикритието на хуманистични дългове и европейски ценности.
И заради това трябва да се коригира началното твърдение - министърът на инвестиционното проектиране, Иван Данов, не бърка интеграция с интегрални сметки, а с интегрални схеми. Където интеграция, там и схеми.
