Пиша за ситуацията в Италия от две години насам. Всеки път, когато разговарям по темата с европейските лидери, се чувствам като носител на пагубни новини. Ако още живеехме в Средновековието, отдавна щяха да са ме обесили.
В продължение на месеци европейската общност - за взаимно обожание - не пропусна нито една възможност да похвали работата на италианския премиер Марио Монти. Всички сияят около любимия "Супер Марио" - бивш европейски комисар и международен съветник на Goldman Sachs, който сякаш отговаря на всички предварителни условия за всеки италианец, който иска да пожъне успехи в кариерата си на европейски управник.
Монти успя единствено да се провали
В крайна сметка "Супер Марио" не можа да наложи необходимата финансова дисциплина и изкара публичния дълг на Италия извън всякакъв контрол. В момента неговият счетоводен баланс показва растеж на публичните разходи в размер на цели 100 милиарда евро.
На този фон сякаш всички са забравили за огромния дълг и липсата на контрол от страна на бившия председател на Banca d'Italia (Централната банка на Италия) - Марио Драги, който разреши на банката "Монте ден Паски ди Сиена" в град Сиена (още известна като най-старата банка в света, създадена през 1472 година) да сключва неясни дериватни сделки и да извършва измама след измама под неговото наблюдение.
Важно е да се отбележи, че банката има връзки с Демократическата партия, която спечели най-голям брой гласове по време на изборите.
Тези проблеми заплашват цяла Европа и особено Франция
Наскоро научихме, че Европейската централна банка (ЕЦБ) е изкупила половината от италианския дълг като част от програмата си за изкупуване на облигации, който се равнява на 107 милиарда евро. Разбира се, вероятно това няма абсолютно никаква връзка с факта, че сегашният ръководител на ЕЦБ е бившият председател на Banca d'Italia Марио Драги.
Италия е последният бастион преди да дойде ред и на Франция да рухне. Президентът на ЕЦБ стартира програмата за "неограничено" изкупуване на италиански и испански облигации с цел да контролира лихвените им проценти. Ако искаш нещо да бъде свършено като хората, добра идея е да го направиш сам.
Това е само ордьовърът
Марио Монти, Марио Драги и финансовият министър Виторио Грили не направиха нищо, за да преструктурират италианския дълг, чиято средна дюрация* се повиши от една до шест години.
Ала с отказа си да консолидира този дълг, който достигна до 2 трилиона евро или 127% от БВП на държавата през 2012 г., Италия избра да следва самоубийствена финансова стратегия: да финансира краткосрочния си дълг.
Резултатът би трябвало да безпокои всички
Италия ще има нужда от 400 милиарда евро през 2013 г., което се равнява на 20% от дълга на държавата. Повече от половината от това рефинансиране ще бъде осъществено чрез използването на краткосрочния дълг, а не е ясно дали инвеститорите ще пожелаят да сътрудничат.
Европейската централна банка, Европейската комисия, правителството на Марио Монти и Италианската централна банка споделят отговорността за бездействието, вместо да предприемат необходимите мерки за ограничаване на щетите от създалата се ситуация. Всички институции са изпаднали в някаква форма на отрицание.
Италианските гласоподаватели изпратиха опасно послание, когато отстъпиха повече от половината места в Сената на двама палячовци: един комик - Бепе Грило - и един сексуално покварен и безчестен мъж - Силвио Берлускони. Италианските политици са загубили толкова много от своята правдоподобност, че гласоподавателите избраха комедията пред легитимното управление от държавата.
Не е популизъм, а еволюция, която би могла да доведе до тотален метеж
Единственото нещо, което можем да направим сега, е да се подготвим. Уолстрийт изгуби 200 пункта след италианските избори: глобалната икономика е заложена на карта. Никой не разполага със средствата да спре масивната разпродажба на италианския дълг.
Ако това се случи, целият континент ще затъне заедно с Италия, а може би щетите ще се разпрострат и далеч отвъд Европа.
Гръцките калмари бяха само ордьовърът, основното ястие е италианска паста, която за съжаление ще бъде поне 6 пъти по-трудна за храносмилане.
* Дюрация - среднопретегленият срок на падежа на плащанията по застрахователни или презастрахователни претенции.
