В наши дни много се говори, че процесът на глобализация е спрял и даже се обръща. Изглежда сякаш много от ключовите фактори за него са изгубили инерция. Ръстът на търговията през последните години се забави. След провала на преговорите в Доха в рамките на Световната търговска организация преди години, не е ясно кога ще стигнем до ново глобално споразумение за търговията.
В същото време, развитието на технологиите прекроява индустрията до степен, в която даже американски компании се връщат „у дома" и откриват нови производствени мощности на територията на САЩ. В резултат и продукцията става по-скоро оптимизирана за местния пазар, отколкото за световния.
Тя диша... и се променя
Всичко това безспорно е така, но не се заблуждавайте - слуховете за смъртта на глобализацията са силно преувеличени. Белият дом усилено се бори за сключването на споразумения за свободна търговия с Европейския съюз и ред азиатски и южноамерикански държави в рамките на Транс-тихоокеанското партньорство.
Има и нещо много по-важно от разговорите на високо равнище: самата глобализация се променя. Днес тя създава общество, което е наистина глобално.
В миналото, глобализацията беше еднопосочен процес - от развитите към развиващите се страни. Пари и технологии изтичаха от САЩ и Европа към Китай, Индия и други страни с евтина работна ръка, въвличайки ги по този начин в системата на световната търговия.
Процесът беше общо взето същият при идеите (били те демокрация, капитализъм или пък марксизъм) и културата (поп музика, социални мрежи, бързите храни и холивудските филми). Развиващите се страни имаха слаби връзки помежду си и ограничено влияние върху световните политика и финанси.
Сега, с възхода на Китай, Индия и другите „възникващи икономики" старата еднопосочна глобализация се превръща в нова и многопосочна, която има големи последици върху цялостната идея за това как функционира нашият свят.
Милиарди работници станаха милиарди потребители
Нека погледнем какво става с икономиката на глобално равнище. Огромните населения на Китай, Индия и Индонезия преди участваха в нея основно в ролята си на работници без особена покупателна способност. Това днес е минало.
Над половината човечество живее и Южна и Източна Азия и китайците и индийците са едни от най-ухажваните клиенти. Това естествено влияе на търговията. General Motors прави повече коли за Китай, отколкото за Америка; същото е положението даже с пърженото пилешко на KFC.
Хотели и туристически агенции от Париж до Бали се борят за туристите от двете милиардни държави. Именити дизайнерски къщи от Европа отварят шикозни магазини в Азия. Не е случайно - там ще е над половината от световния пазар за луксозни стоки през следващите 10 години.
Западните компании вече не спят спокойно
Изостаналите до неотдавна страни са не само привлекателен пазар. Компаниите от региона стават все по-важни играчи на световния пазар. Основният конкурент на Apple не е от Европа или даже от Япония - корейците от Samsung догониха и задминаха „ябълките" през последните няколко години, докато междувременно побеждаваха японските гиганти Sony и Panasonic на други пазари.
При мобилните устройства все по-често чуваме и името на една китайска компания: Huawei, освен нея страхотно развитие показват още половин дузина други компании.
Азиатските компании все по-често правят и следващата стъпка - стават глобални инвеститори и осигуряват работни места далеч от дома. Китайската Geely се грижи за Volvo, след като шведската марка беше продадена от Ford, емблематичният британски Jaguar вече е индийски - под крилото на Tata. Гиганти като Lenovo и Wipro имат хиляди служители по целия свят.
Най-важното в случая е, че самите „възникващи пазари" са свързани помежду си както никога преди. Според Азиатската банка за развитие, през 2012 г. 56% от износа остава в региона - близо 15% повече в сравнение с 1990 г. През 1995 г. търговията между Китай и Индия се е равнявала на по-малко от 1.1 млрд. долара, докато преди година е била в размер на близо 69 млрд. долара. За същия период обемът на търговията на Китай и Русия е скочил от $5.5 млрд. до над $88 млрд.
В Азия са изключително разпространени споразуменията за свободна търговия.
Гласът на новите играчи се чува
Глобалните политика и финанси също не са запазена територия само за шепа свръх развити държави. Световният икономически форум вече не е Г-8, а Г-20 и в него се чува гласът на държави като Турция, ЮАР и Бразилия. Малкият Катар от Персийския залив използва мощните си финансови мускули, за да влияе пряко на геополитиката в Близкия Изток. Според скорошно международно проучване, китайския юан вече е в престижния списък на десетте най-търгувани валути в света.
По същия многопосочен начин тече и глобализацията в културата. Само така можем да си обясним световната популярност на корейския рапър Psy, огромните форуми за anime и японска култура, китайските конфуциански институти, прожекциите на филми от Боливуд и всички останали лица, неща, места и събития, които все повече излизат от рамките на екзотиката и навлизат във всекидневието на хората от западните държави.
Оборотите скоро няма да спаднат
Тези тенденции ще се задълбочават. Ще ви предлагат работа компании, за които по-рано даже не сте чували. Действията на Индийската централна банка ще влияят на борсите по цял свят, а децата ви ще пиратстват филми и музика от всички части на планетата (ако не са започнали да го правят и сега, естествено).
Глобализацията се задълбочава, включва все по-голяма част от обществата на държавите, но и постига по-добър баланс между различните части на света. По този начин тя дава в ръцете ни нови идеи, продукти и изкуства. Глобализацията не само, че все още е сред нас. Тя тепърва започва.
Да риташ срещу глобализацията и срещу стремежа за печалби на корпорациите (това не са ли хора всъщност?) е все едно да недоволстваш от смяната на сезоните. Това е даденост! Да се глобализира света е напълно естествен процес предвид все по-бързите комуникации в последните десетилетия, та и век дори. То и по времето на Марко Поло е имало стремежи за глобализация - едни стоки да се изработват на изток, а да се продават на запад и обратно, но не е имало големи възможности за това. Като искате да спрете глобализацията просто забранете интернет, самолетите, сухоземния и морския транспорт. Тоест да се върнем в 19 век. Така вероятно ще лишим света от безценните ни домати, но на кои компютри ще си пишете безценните коментарчета?