Истанбулската конвенция за защита на жените от насилие предизвика истерични реакции у мнозина журналисти и други воини на перото в България, които - по неясни за мене причини - провидяха в нея някакви коварни попълзновения на Запада за налагане на „трети пол" и борба с нашите изконни ценности.
Призовавам пишещите по темата български журналисти и психотерапевти да прочетат текста на Конвенцията, а не какво този или онзи казал за нея.
Подозирам, че те или не са я чели, или не са разбрали за какво става дума в нея. Допускам също така чудесно да са проумели текста, но да използват свободни интерпретации със съвсем различна цел, например отклоняване на вниманието от по-важни за обществото проблеми.
След внимателен прочит на текста й, може да се каже, че в нея става дума за защита на жените от всякакви форми на насилие, включително обрязването на момиченца, срещу което мнозина от тези, които днес размахват плашилото на Истанбулската конвенция, надаваха вой след терористичната вълна във Франция, игнорирайки факта, че въпросното обрязване не е мюсюлмански, а африкански обичай.
Манипулативно се разпалват страсти около образа на дечица, които някой уж щял да учи чрез ролеви игри и промяна на облеклото да заличават границата между половете.
В Конвенцията изобщо не се говори за такива неща. Там думата "джендър" се употребява като социална конструкция, каквато той безспорно е - той не е биологическа категория - и в комбинация с думата "стереотипи", от чието разчупване само биха спечелили нашите майки, сестри, съпруги, приятелки и дъщери.
Не на последно място: далеч по-травмиращо за едно дете е да гледа как баща му смазва майка му от бой, отколкото да се учи, че мястото на жената не е до печката и мивката или на секретарското бюро с поднос кафета за шефа, нито в битовия лекоатлетически коридор между кухнята, хола и детската стая с мъжки чехли, вестник и чаша ракия в ръка. Истанбулската конвенция призовава именно към такъв вид образоване на подрастващите, за да живеят те в свят, свободен от джендър стереотипи.
Нужна е много разяснителна работа върху разликите между биологическия и социалния пол (джендър) и аз лично съм изумен, че не се дава трибуна на български социолози и други учени, които много добре разбират проблема.
За целта ще преразкажа една от най-цитираните и влиятелнисоциологически статии, „Да правиш джендър" (Doing Gender) от Кендис Уест и Дон Зимърман, издадена в далечната 1987 г. Влиянието й произтича от предизвикателството, което поставя пред доминиращата дотогава позиция в социалните науки, за джендър като сексуално определена индивидуална характеристика или набор от биологично предопределени „естествени" различия.
Според Уест и Зимърман, полът е предопределен от биологията и зависи от гениталиите при раждането или от хромозомите преди него. Прилагайки същите социално договорени биологически критерии към ежедневието, човек стига до понятието полова категория.
Това е идентификационен прокси за пол, но членството в него може да се различава от пола. Джендърът от своя страна е постигнато обществено положение, за разлика от пола, който е биологически предопределен. Това е "повтарящо се постижение", което човек "прави".
Джендърът е поведенческа дейност, отразяваща нагласите, подходящи за съответната полова категория. Той произлиза от половата категория и потвърждава желанието за членство в нея.
Прилагането на ролевата теория към джендъра при взаимодействието лице в лице е проблематично. Ролите са ситуирани, а не универсални идентичности като половите категории. Някои роли вече са специфични за пола и изискват допълнителен маркер, например "мъжка медицинска сестра".
Хората са държани отговорни за своя джендър като гарантират, че резултатът от правенето на джендър се вижда от другите в подходяща от гледна точка на социалния пол светлина. Тъй като сексуалната категория е общоприложима, човек е държан отговорен за всяка дейност, в която участва като жена или като мъж. Правенето на джендър е интерактивно и неизбежно.
Именитият американски социолог Ървинг Гофман дава обществените тоалетни като пример за налагане на неестествени разлики между различните видове джендър, което налагане не само засилва различията между тях, но и ги произвежда. Организираните спортове са друг пример. Още един такъв пример е разликата във възрастта и височината между половете при практиките на подбор на партньор.
Работата в есето на Уест и Зимърман е описана като нещо, което жените не правят, а по-скоро са. В същото време, семейните партньори извършват едновременно и джендър, и домакинска работа.
Отношението на джендъра към сексуалността се гледа през лупата на задължителната хетеросексуалност.
Уест и Зимърман изучават джендъра като рутинно постижение, заложено в ежедневното взаимодействие между хората. Той е постигнато социално положение. Такива са също социалната класа и расата. Авторите черпят много от труда на Гофман "Display" (1978 г.). Те определят джендъра като "дейност за управление на ситуирано поведение в светлината на нормативните концепции за нагласи и дейности, подходящи за сексуалната категория".
Според Уест и Зимърман, отношенията между половете се характеризират с подчинение или господство.
Джендърът се мисли в двоични категории. Ако XYZ могат да бъдат разглеждани като членове на дадена категория, то тогава те се категоризират по този начин. Джендърът, подобно на социалната класа и расата, е набор от властови отношения.
Да правим джендър означава да се ангажираме с определено поведение, рискувайки в същото време да станем обект на оценки за нашия джендър като неотговарящ на нормативните концепции. Правенето на джендър е неизбежно.
Така се „прави" раса и - до известна степен - социална класа.
Два примера в това отношение: бялата американка Рейчъл Долезал (Rachel Dolezal), правеща всичко по силите си да изглежда и действа като афроамериканка, както и героят от показания по британския Канал 4 документален филм Working Class White Men млад мъж от работнически произход, приет да учи в Кеймбридж и работещ усърдно върху усвояването на външния вид и обноските на типичен представител на средната класа.
В обобщение: полът е биологически феномен. Половата категория е всеприложима и представлява основен критерий за диференциация. „Правенето" на джендър (социопол) допринася за системата на субординация и е свързано с разпределението на властта и ресурсите, и натурализирането на съществуващи структурни различия.
Едно от най-важните заключения на статията на Уест и Зимърман е, че правенето на джендър е "интерактивното скеле около социалната постройка, вървящо в комплект с вграден механизъм за социален контрол".
Конвенцията цели превенция на насилието, чрез превъзпитание. Тя цели да диктува на отделните родители как да възпитават децата си. В общи линии е социално инженерство. Извинявам се, но: - инициаторите на този инженеринг не са достатъчно авторитетни и признати в обществото, за да се приеме техния подход. Да не казвам, че са меко казано съмнителни и компрометирани примери за антиморал. - несериозно е някаква технология да бъде пусната в продукция, без да е изтествана, вкл. като дългосрочни последствия. - ако ще ди играем на социален инженеринг и диктат върху възпитанието, аз имам други приоритети. Защо не се ползва превъзпитанието за да се отхвърли порочния икономически модел, който изразходва ресурсите на земята и увеличава неравенството? Може би защото елитите имат нужда от покорни служители-консуматори, които да не могат да отстояват позиция и да я защитават агресивно, ако се наложи???
Правенето на джендър е неизбежно, ;цитирам от статията): - е питам аз, разумно и отговорно ли е да делегираме на GREVIO, джендър възпитанието? Защото, каквото и да правят, те ще заменят едни стереотипи с други. И ще имат монопол да казват, кои са 'правилните' стереотипи. -- Твърдо не. Това е много сериозно навлизане в личното пространство и свобода. Живеем в модерно общество. Ако една жена не харесва ценностите на един мъж, тя няма да живее с него. Това вече е факт. Има супер много интелигентни жени, които се оправят сами и живеят сами. За съжаление, част от тях ще си останат бездетни, но това си е техен избор. И това което казвам, не е продукт на мои остарели стереотипи. Това е жесток факт. Болката е за тях, колкото и разбиране да получат. Няма нужда от регулация, която да дава в ръцете на определена група инструментариум за социално инженерство и контрол.
Само да напомня - опитите за построяване на комунизма са най-масщабния и крещящ пример за социално инженерство. Този опит се изроди в... изграждане на тоталитарни диктатури. Нетърпимостта на крайните либерали към други мнения е същата нетърпимост към демокрацията, която е имало в тоталитарните системи. На идеологическо ниво - комунизма поне е имал много по-високи и благородни идеали. Равенството между половете и ненасилието са били само малка част от тях. --- Идеолозите на това, което ни пробутват сега, са в общи линии хора с личностни и психосексуални проблеми, финансирани от елити, които има съвсеем други цели ;). В общи линии, на идеологическо ниво имаме регрес и упадък с това което се случва.
Една торба глупости са изписани в тази статия. Кажете ми кой текст отнасящ се за правата на жените го няма в момента под една или друга форма в българското законодателство ? Отделно, това с женското обрязване, значи за жените може да се забрани, а за мъжете не ? Може ли автора да ми каже каква е разликата, че едното да е ок, а другото не ? Защото и в двата случая става въпрос за за едно и също нещо. А това с джендъра като социална конструкция е още по-голяма глупост. Колко жени познавате дето са домакини, които седят в къщи до печката и нищо друго не правят и това е защото мъжете им ги притискат така да правят ? Аз мога да ви отговоря 0 (нула). Няма такова нещо. Това са фантасмагории изкарани от някоя книга. А всеки има право да си се чувства и държи както си иска стига да не пречи на другите. Някой ако иска може да се чувства като гъсеница и да пълзи по цял ден напред назад, изобщо не ме интересува.
" с женското обрязване, значи за жените може да се забрани, а за мъжете не ? Може ли автора да ми каже каква е разликата, че едното да е ок, а другото не ? Защото и в двата случая става въпрос за за едно и също нещо." Кое е едно и също бе, ти биология учил ли си, жена на живо виждал ли си! Женското обрязване е равносилно на мъжко кастриране.
"В същото време, семейните партньори извършват едновременно и джендър, и домакинска работа." Дайте да говорим за истинските неща. Джентър идеолозите са периферна и неавторитетна шлака, чиито писания частично имат основания в науката психология. Те нямат финансов ресурс да прокарват политики. Те са финансирани от елити, които имат някакви своим други цели. --- АКО имаме по-добър икономически модел, който не цели богатите да натрупват все повече капитал, а цели хората да са свободни и щастливи - технологиите скоро могат да позволят 6 часов работен ден. Така хората ще могат да се грижат и да прекарват време със собствените си семейства и деца, и да имат достатъчно средства да живеят добре. Така, няма да има нужда превъзпитаването на децата да се делегира на външен контролен орган, който обслужва някакви скрити интереси. Примерно - експлоатация на раята ? Контрол ? Така, стреса в ежедневието на хората ще спадне и качество на живот ще се повиши МНОГО. И ето ТАКА проблемите и насилието в семейството ще намалеят
Пичове (и подобни от другите "джендъри"), нима не виждате, че това е поредния опит за контрол върху човечеството. От страна на кого (извънземни, рептили, евреи, илюминати) не се наемам да гадая. И то контрол както върху популацията, така и върху поведението. Много ясно, че популяризирайки и насърчавайки еднополовата любов, че това ще има отражение върху броя на населението. Проблем обаче е, че това определено не се приема от другите раси и религии и ми се струва по- скоро като опит и то май успешен, за геноцид спрямо бялата раса.
Пенчо бре, чети! Пенчо не чете.
Не ме интересуват правата на жените. Аз съм мъж.
@stm Идеята на конвенцията е да се преследва гениталното осакатяване. Обрязването независимо дали е за мъже или за жени си е осакатяване. Човек като стане пълнолетен ако иска може да прави каквото си иска. Същото като слагането на силикон, джуки, татуировки или каквито и да са интервенции по тялото.
Бедата на тази Конвенция, която адресира глобална драма на насилие, е, че сама съдържа латентно идеологическо насилие. Натрапват идеология дискретно и под морален шантаж. Маневрата е прикрита, но и разгадана. Съпротивата не идва по линията на мъжкия шовинизъм или дефицит на чувствителност към човешкото страдание, както твърдят, а по линия на страха за детето и отвращението от перверзното. Това е същината на скандала. Идеята да въвличат детето в ролеви игри за релативизиране на половите граници и за да му предлагат дрешки за джендърно преобличане, каквото се случва в демократичния свят, е за „простия“ човек кощунствено посегателство срещу свещеното. Тези „педагози“ са мисионери на бог Ерос в детска среда. И нека не възразяват, че това е преувеличение, фалшива новина или паническа представа, която изпреварва събития. Не е. Д-р Николай Михайлов - прочетете го.
КАПАНЪТ В КОНВЕНЦИЯТА, който е съществен, е само ЕДИН - ОБРАЗОВАНИЕТО. Ясно е казано, че от най-крехка възраст децота ТРАБВА да се обучават във веруюто на Политическата коректност - нейното виждане за половете! ПРЕДСТАВЕТЕ СИ! Става дума и за 5-год деца(в дет град)!!! И стигаме до един от главните тактически прийоми на ПК: промиване на мозъците от най-ранна детска възраст. Да ви напомня една друга тоталитарна идеология, а? Чавдарчета, пионерчета, комсомолци, Хитлерюгенд, а? Разбрахте ли сега пиленца?
БРЪТВЕЖИТЕ В ГОРНАТА СТАТИЯ с нищо не допринасят за осветляване на проблема. Трябва добре да знаем, че идеолози на Политическата коректност са хуманитарни преподаватели от американските университети. От брътвежите ЕДНО става ясно: "контрол и господство"...Поясняваме - господство на мъжете над жените, които спадат сред угнетените "малцинства". И оттук главната задача на ПК - борба н аугнетените малцинства срещу "буржоазния морал и държава" с последващото тяхно унищожение - лелеяната мечта на всички левичари... Ясно ли е пиленца?
Разбирам намерението на автора да приведе обяснения от релевантна литература по темата за джендъра. Обаче, се е получило едно твърде професионално-специализирано изложение, което не знам доколко е в полза на разяснителната работа, за която апелира той. Според мен, на обикновения читател няма да му стане особено ясно какво е това "джендър" по начина, по който е поднесено тук.
"Джендърът - враг номер едно на Тутраканската селищна система!"