Истанбулската конвенция за защита на жените от насилие предизвика истерични реакции у мнозина журналисти и други воини на перото в България, които - по неясни за мене причини - провидяха в нея някакви коварни попълзновения на Запада за налагане на „трети пол" и борба с нашите изконни ценности.
Призовавам пишещите по темата български журналисти и психотерапевти да прочетат текста на Конвенцията, а не какво този или онзи казал за нея.
Подозирам, че те или не са я чели, или не са разбрали за какво става дума в нея. Допускам също така чудесно да са проумели текста, но да използват свободни интерпретации със съвсем различна цел, например отклоняване на вниманието от по-важни за обществото проблеми.
След внимателен прочит на текста й, може да се каже, че в нея става дума за защита на жените от всякакви форми на насилие, включително обрязването на момиченца, срещу което мнозина от тези, които днес размахват плашилото на Истанбулската конвенция, надаваха вой след терористичната вълна във Франция, игнорирайки факта, че въпросното обрязване не е мюсюлмански, а африкански обичай.
Манипулативно се разпалват страсти около образа на дечица, които някой уж щял да учи чрез ролеви игри и промяна на облеклото да заличават границата между половете.
В Конвенцията изобщо не се говори за такива неща. Там думата "джендър" се употребява като социална конструкция, каквато той безспорно е - той не е биологическа категория - и в комбинация с думата "стереотипи", от чието разчупване само биха спечелили нашите майки, сестри, съпруги, приятелки и дъщери.
Не на последно място: далеч по-травмиращо за едно дете е да гледа как баща му смазва майка му от бой, отколкото да се учи, че мястото на жената не е до печката и мивката или на секретарското бюро с поднос кафета за шефа, нито в битовия лекоатлетически коридор между кухнята, хола и детската стая с мъжки чехли, вестник и чаша ракия в ръка. Истанбулската конвенция призовава именно към такъв вид образоване на подрастващите, за да живеят те в свят, свободен от джендър стереотипи.
Нужна е много разяснителна работа върху разликите между биологическия и социалния пол (джендър) и аз лично съм изумен, че не се дава трибуна на български социолози и други учени, които много добре разбират проблема.
За целта ще преразкажа една от най-цитираните и влиятелнисоциологически статии, „Да правиш джендър" (Doing Gender) от Кендис Уест и Дон Зимърман, издадена в далечната 1987 г. Влиянието й произтича от предизвикателството, което поставя пред доминиращата дотогава позиция в социалните науки, за джендър като сексуално определена индивидуална характеристика или набор от биологично предопределени „естествени" различия.
Според Уест и Зимърман, полът е предопределен от биологията и зависи от гениталиите при раждането или от хромозомите преди него. Прилагайки същите социално договорени биологически критерии към ежедневието, човек стига до понятието полова категория.
Това е идентификационен прокси за пол, но членството в него може да се различава от пола. Джендърът от своя страна е постигнато обществено положение, за разлика от пола, който е биологически предопределен. Това е "повтарящо се постижение", което човек "прави".
Джендърът е поведенческа дейност, отразяваща нагласите, подходящи за съответната полова категория. Той произлиза от половата категория и потвърждава желанието за членство в нея.
Прилагането на ролевата теория към джендъра при взаимодействието лице в лице е проблематично. Ролите са ситуирани, а не универсални идентичности като половите категории. Някои роли вече са специфични за пола и изискват допълнителен маркер, например "мъжка медицинска сестра".
Хората са държани отговорни за своя джендър като гарантират, че резултатът от правенето на джендър се вижда от другите в подходяща от гледна точка на социалния пол светлина. Тъй като сексуалната категория е общоприложима, човек е държан отговорен за всяка дейност, в която участва като жена или като мъж. Правенето на джендър е интерактивно и неизбежно.
Именитият американски социолог Ървинг Гофман дава обществените тоалетни като пример за налагане на неестествени разлики между различните видове джендър, което налагане не само засилва различията между тях, но и ги произвежда. Организираните спортове са друг пример. Още един такъв пример е разликата във възрастта и височината между половете при практиките на подбор на партньор.
Работата в есето на Уест и Зимърман е описана като нещо, което жените не правят, а по-скоро са. В същото време, семейните партньори извършват едновременно и джендър, и домакинска работа.
Отношението на джендъра към сексуалността се гледа през лупата на задължителната хетеросексуалност.
Уест и Зимърман изучават джендъра като рутинно постижение, заложено в ежедневното взаимодействие между хората. Той е постигнато социално положение. Такива са също социалната класа и расата. Авторите черпят много от труда на Гофман "Display" (1978 г.). Те определят джендъра като "дейност за управление на ситуирано поведение в светлината на нормативните концепции за нагласи и дейности, подходящи за сексуалната категория".
Според Уест и Зимърман, отношенията между половете се характеризират с подчинение или господство.
Джендърът се мисли в двоични категории. Ако XYZ могат да бъдат разглеждани като членове на дадена категория, то тогава те се категоризират по този начин. Джендърът, подобно на социалната класа и расата, е набор от властови отношения.
Да правим джендър означава да се ангажираме с определено поведение, рискувайки в същото време да станем обект на оценки за нашия джендър като неотговарящ на нормативните концепции. Правенето на джендър е неизбежно.
Така се „прави" раса и - до известна степен - социална класа.
Два примера в това отношение: бялата американка Рейчъл Долезал (Rachel Dolezal), правеща всичко по силите си да изглежда и действа като афроамериканка, както и героят от показания по британския Канал 4 документален филм Working Class White Men млад мъж от работнически произход, приет да учи в Кеймбридж и работещ усърдно върху усвояването на външния вид и обноските на типичен представител на средната класа.
В обобщение: полът е биологически феномен. Половата категория е всеприложима и представлява основен критерий за диференциация. „Правенето" на джендър (социопол) допринася за системата на субординация и е свързано с разпределението на властта и ресурсите, и натурализирането на съществуващи структурни различия.
Едно от най-важните заключения на статията на Уест и Зимърман е, че правенето на джендър е "интерактивното скеле около социалната постройка, вървящо в комплект с вграден механизъм за социален контрол".
Ей, няма спирка! Ще докара хората до шизофрения. Какъв е тоя "социален пол" бе? Депутатите и министрите какъв пол са, като всички им викат "педерас"? А футболните съдии? Цял стадион реве "съдията - педерас", е той какъв СОЦИАЛЕН ПОЛ е по време на мача? Стига глупости вече!!!
Въртяхме-сукахме и опряхме до най-големите "джендър-инженери": Хитлер и Сталин. Накъде върви светът?
Автора, я се пробвай да влезеш в женска тоалетна, да видим какви разлики ще ти се наложи да откриеш Що се отнася до това кой какво ще тълкува в думата "джендър" - веднага ти отговарям, че първи ще се възползват тия, които смятат, че са онеправдани като пол, и ще почнат да пищят, че някой ги дискриминира. И в друга тема съм писал, че аз лично съм ПРОТИВ насилието към жените във всякаква форма, само че в последно време една банда феминистки съвсем свободно започна да се опитва да се качи на главата на половината свят - това не ми е окей. Та има разни тълкувания на таз конвенция, замисли се малко.
Г-н Игнатов, да попитаме пак, за пореден път... Приемането на една конвенция как точно ще спре домашното насилие? Да не би досега да е било разрешено, та тази конвенция ще го спре? Ами насилието над мъжете? А това, че конвенцията отменя всякакви държавни закони и само тя остава в сила? Това, че може да доведе до промяна в Конституцията и промяна на текстове там, без наше желание? И понеже сте голям любител на европейските ценности - да ви питам как Ви се вижда обучение по мастурбация за деца от 0 до 4 години?! И това ли ви се вижда нормално, както въвеждането със закон на всякакви други биологично неопределени индивиди и закони за защитата им? Я да видим какво пише на страница 38: http://www.oif.ac.at/fileadmin/OEIF/andere_Publikationen/WHO_BZgA_Standards.pdf Нещо европейските ценности започват да ми идват в повече! А самата идея, че искат да ни ги наложат по такъв начин, направо ме изважда извън обувките! Къде останаха дебатите, къде остана независимостта на всяка държава членка?!
Конвенцията цели превенция на насилието, чрез превъзпитание. Тя цели да диктува на отделните родители как да възпитават децата си. В общи линии е социално инженерство. Извинявам се, но: - инициаторите на този инженеринг не са достатъчно авторитетни и признати в обществото, за да се приеме техния подход. Да не казвам, че са меко казано съмнителни и компрометирани примери за антиморал. - несериозно е някаква технология да бъде пусната в продукция, без да е изтествана, вкл. като дългосрочни последствия. - ако ще ди играем на социален инженеринг и диктат върху възпитанието, аз имам други приоритети. Защо не се ползва превъзпитанието за да се отхвърли порочния икономически модел, който изразходва ресурсите на земята и увеличава неравенството? Може би защото елитите имат нужда от покорни служители-консуматори, които да не могат да отстояват позиция и да я защитават агресивно, ако се наложи???
Много по-опасно за обществото е, че се узакони съжителството без брак.
Правенето на джендър е неизбежно, ;цитирам от статията): - е питам аз, разумно и отговорно ли е да делегираме на GREVIO, джендър възпитанието? Защото, каквото и да правят, те ще заменят едни стереотипи с други. И ще имат монопол да казват, кои са 'правилните' стереотипи. -- Твърдо не. Това е много сериозно навлизане в личното пространство и свобода. Живеем в модерно общество. Ако една жена не харесва ценностите на един мъж, тя няма да живее с него. Това вече е факт. Има супер много интелигентни жени, които се оправят сами и живеят сами. За съжаление, част от тях ще си останат бездетни, но това си е техен избор. И това което казвам, не е продукт на мои остарели стереотипи. Това е жесток факт. Болката е за тях, колкото и разбиране да получат. Няма нужда от регулация, която да дава в ръцете на определена група инструментариум за социално инженерство и контрол.
Само да напомня - опитите за построяване на комунизма са най-масщабния и крещящ пример за социално инженерство. Този опит се изроди в... изграждане на тоталитарни диктатури. Нетърпимостта на крайните либерали към други мнения е същата нетърпимост към демокрацията, която е имало в тоталитарните системи. На идеологическо ниво - комунизма поне е имал много по-високи и благородни идеали. Равенството между половете и ненасилието са били само малка част от тях. --- Идеолозите на това, което ни пробутват сега, са в общи линии хора с личностни и психосексуални проблеми, финансирани от елити, които има съвсеем други цели ;). В общи линии, на идеологическо ниво имаме регрес и упадък с това което се случва.
Една торба глупости са изписани в тази статия. Кажете ми кой текст отнасящ се за правата на жените го няма в момента под една или друга форма в българското законодателство ? Отделно, това с женското обрязване, значи за жените може да се забрани, а за мъжете не ? Може ли автора да ми каже каква е разликата, че едното да е ок, а другото не ? Защото и в двата случая става въпрос за за едно и също нещо. А това с джендъра като социална конструкция е още по-голяма глупост. Колко жени познавате дето са домакини, които седят в къщи до печката и нищо друго не правят и това е защото мъжете им ги притискат така да правят ? Аз мога да ви отговоря 0 (нула). Няма такова нещо. Това са фантасмагории изкарани от някоя книга. А всеки има право да си се чувства и държи както си иска стига да не пречи на другите. Някой ако иска може да се чувства като гъсеница и да пълзи по цял ден напред назад, изобщо не ме интересува.
Снощи гледах филм, в който едно уж момиче после се оказа родено момче. В един момент върху нея/него (ето, вече се затрудних) упражниха насилие и логично се запитах според Истанбулската конвенция това сега насилие върху жена ли е или не.
Гризли, няма независимост на държави-членки. Поне нашата държава, по-точно управляващите на нашата държава, не се чувстват никак независими и независимо от общественото мнение, искаха още преди да е започнало председателството да приемат Истанбулската конвенция вероятно без да са я прочели, само и само да угодят на ЕС и да не се изложим пред чужденците. Пък добре ли е за нас, не е ли, важното е на време и качествено да сме се подложили.
Много интересно!Четейки статията останах с убеждение, че ние си нямаме национално законодателство за защита от домашно насилие, че в конституцията ни не е застъпен като основополагащ принцип равенството – “Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.” -, нямаме си национално законодателство срещу насилието /в това число домашното насилие/ и добре, че Съвета на Европа се събра в Истанбул, за да бъдат горките ни жени защитени, защото иначе да отиват да си търсят друго гражданство … Що за заключение? Защо подвеждате аудиторията, която няма да си направи труда да прочете нещо друго по въпроса, а ще разчита на Вашата гледна точка?
-Какъв именно е реалният съдържателен принос на тази конвенция в повече спрямо десетки други предишни конвенции, пактове , протоколи със същата тематика и съдържание? Като изключим въвеждането на нова дефиниция за пол и изискванията за образователни програми за нестереотипно полово и сексуално поведение! -Какви предполагаеми законодателни промени ще бъдат наложени на Българското законодателство , за да бъдат изпълнени изискванията съгласно чл.59 т.2 и цялата много странна глава Глава VII — Миграция и убежище . Ще има ли отново суспендиране на национални законодателства, каквато е все още ситуацията в повечето европейски страни, за да се позволи несанкционирано масово незаконно проникване на териториите на същите страни и продължително пребиваване? -Какъв е механизмът за определянето от дадено общество на подходящите социални роли, съгласно чл.3т.В? Кой ще взема решения? Как ще се процедира ако има несъгласни с дадени дефиниции? - Дали Истанбулската конвенция се отнася за насилието над „жени“ като биологичен пол (sex) или като социален пол (gender). -Какви хромозоми има – социалният пол ?! -Защо в нещо пишещо за насилие се пише и за полове? -В Конвенцията пише – да се ОВЛАСТЯВАТ жените! Но това е привилегия ! И щом социален пол не означава трети пол , а социална роля – защо не говорим за социалност и на двата пола ??? -Ако съществува понятие за социална роля,то това да важи само за два пола! -Как бихте се почувствали, ако един ден вашите деца,внуци се върнат от училище и ви попитат „А всъщност моят пол какъв е? Защото в училище ми казаха, че мога да си го избирам.“? -ЗАЩО автори на подобни писаници,никога не участват в дебат по темата?
" с женското обрязване, значи за жените може да се забрани, а за мъжете не ? Може ли автора да ми каже каква е разликата, че едното да е ок, а другото не ? Защото и в двата случая става въпрос за за едно и също нещо." Кое е едно и също бе, ти биология учил ли си, жена на живо виждал ли си! Женското обрязване е равносилно на мъжко кастриране.
Браво на автора! Успя да убеди даже разпаления бранител на всичко идващо от запад, в това число и истанбулската конвенция, а именно, павето, че тая конвенция цели да ни насади шизофрения. Постижение граничещо с невъзможното. Още заглавието навява някои мисли. На милениалите може би не говори нищо. На по-възрастните навява спомени за един известен труд на един известен основоположник, който изучавахме във всички средни и висши учебни заведения. Мирише на АОНСУ - люпилнята на българските социолози. През моята младост даже още не се казваше така, а Висша Партийна Школа. Е, достойно ли е за един випускник на тая висша академия да прибягва до евтините махленски трикове на как' Сийка или Мара Касимова, да се опитва да въздейства емоционално с битата жена пред мивката и обрязаните негърски (пардон, афроевропейски) момиченца. От които първите, според материали в това кафене, са повече на глава от населението в Европа, отколкото в България, а вторите в България изобщо ги няма. Направих си труда да прочета цялата конвенция в превод на български. След това прочетох и коментари не на социолози а на юристи, които потвърдиха лаическите ми съмнения. Всички те, и авторът, твърдят, че отделни моменти могат да се тълкуват превратно и ратифицирането ще ще упълномощи неустановени групировки с неустановени цели да променят порядки и закони, включително и конституцията. В конвенцията недвусмислено пише "изкореняване на обичаи и традиции". Кой ще изкоренява и кой гарантира неговата почтеност и компетентност? Чл.76 недвусмислено гласи "Не се допускат резерви". И вече има пример за резервите на Полша, които са анулирани. Тъй че уверенията на двете министърки не струват пукната пара. И те го знаят много добре, но продължават нагло да лъжат. Но сега има отсрочка, през която нормалните хора да въздействат на дупедатите в парламента, защото вече опря до там, всички други стъпки са извървени скоростно и потайно. Съветът на Европа не харесал превода и поръчал нов, иначе не можело да се гласува. Колко български думи знаят всички членове на съвета? Кой ще прави новия превод и кой ще го приема? "Не дупита, бе братчед, юпита" Идеален превод няма, особено на адвокатски шашарми. И Валери Петров да възкресят, и при него ще останат някои неясноти.