Една мистерия на българската политика е на път да бъде разбулена - сексуалната ориентация на хората във властта. Явно тя е опасна като остър подводен камък, който може да потопи нечия политическа кариера ... или партия.
С този дълбок проблем на политическия ни живот се захвана управляващата партия. В ГЕРБ признават, че хомосексуалността създава зависимости и се ползва като инструмент за изнудване и шантаж. (Известно е отдавна на всички спецслужби по света, че интимните тайни на всеки са изпитан инструмент за натиск.) Този аргумент ще престане да важи, когато на хората спре да им пука кой с кого си ляга.
Партията има какво да сподели от кратката си до момента история - получен донос срещу неин кандидат за депутат, който се оказал гей. Този "случай" нямаше да служи за пример, ако на политиците също не им пукаше кой с кого си ляга.
И тъй като елитът не идва от Марс, а от масите, управляващите ще искат от бъдещите си парламентаристи да заявят дали са гейове. Какво ли ще стане, ако някой излъже - не е ясно. И как ще се тества?
При такова благородно намерение би било редно и хетеросексуалните депутати да декларират своите любовници, защото също могат да бъдат шантажирани и разигравани в ущърб на себе си и на партията си.
За останалите, тоест за електората, е ясно - интимните пикантерии винаги са по-интересни от образованието, партийната книжка (от един минал строй) или съдържанието на данъчните декларации на тези, които ще приемат закони. Че дори и от тяхната работа/бизнес.
С кого спят ли е най-важният въпрос пред бъдещите законодатели?
Този сексуален ценз не е в интерес на личната свобода и правото на неприкосновеност на бъдещите законотворци. Освен че е дискриминационен и, меко казано, странен на фона европейската практика, той праща въпроса за толерантността към различните в лоното на плоския хумор и дребнавостта.
Не че е учудващо...
Управляващите не са против гейовете, дори напротив - председателят на парламентарната групан а ГЕРБ Красимир Велчев, предложил идеята, би приел за изключителна храброст, ако някой негов колега си признае. Практиката показва, че такива политици в България няма.
Не че е учудващо ...
И българите по принцип не са против гейовете, но с уточнението "Стига да не ми пречат".
Контрасти
Докато съдът забрани всички гей паради и прояви на нетрадиционна сексуалност за следващите 100 години в Москва, премиерът на Зимбабве Морган Цвангирай обяви, че гей правата трябва да бъдат част от новата Конституция на страната.
Сериозен пробив имаше и в Полша, известна със своята ултраконсервативност и ревностен католицизъм. Там за първи път бе избран транссексуален депутат.
Някъде по обратния начин се печелят избори - с честност, вземете пример с кмета на Берлин. Картината е обърната наобратно.
Политиците нямат проблем да си признаят, защото никой не го интересува. Нито за премиера на Исландия Йохана Сигурдардотир, нито за германския външен министър Гидо Вестервеле.
И ако да бъдеш гей в армията на САЩ вече е в реда на нещата, то в парламента на България сякаш е по-добре да не се разбира. Затова по-добре да не питат.
