Мина година и половина, откакто Осама бин Алден беше ликвидиран в Пакистан, но сега изглежда сякаш "Ал Кайда" е навсякъде - от Алжир до Сомалия, от Мали до Йемен, от Пакистан до Ирак.
През юли 2011 г. по време на първото си посещение в Афганистан като министър на отбраната, Леон Панета заяви, че "сме близо до стратегическа победа над "Ал Кайда". На 16 януари тази година той вече не беше такъв оптимист. Тогава Панета заяви, че заложническата криза в Алжир е "операция на Ал Кайда". Превърна ли се тя в организирана мрежа от групировки, които по цял свят водят джихад срещу Запада? Какви са отношенията между "Ал Кайда" и съюзниците й?
Това са важни въпроси - обсъжданията дали САЩ да помогне на френската операция срещу джихадистите в Мали е свързана с тези сложни връзки. За доста време цялото говорене за "Ал Кайда" се въртеше около лидера й Айман ал-Зауахири и неговите най-близки съратници в Пакистан, но междувременно западните сили се борят с "Ал Кайда в Ирак", йеменската "Ал Кайда" на Арабския полуостров" и сомалийската "Ал Шабаб".
През 2012 г. САЩ предприеха повече удари с безпилотни самолети по цели на арабската "Ал Кайда", отколкото срещу сърцето на мрежата в Пакистан. В Мали притесненията на САЩ се подхранват от информациите, че сред местните джихадисти като "Ансар Дине" има и такива, които са свързани със създадената от бин Ладен групировка.
Ако това се потвърди, САЩ имат основание да се намесят. Ако обаче местните екстремисти, колкото и брутални да са те, имат само регионални амбиции, Вашингтон е доста по-вероятно да ангажира военен ресурс в Мали.
Реалната ситуация е такава, че целите на ислямските бойци съвпадат с дневния ред на "Ал Кайда", макар връзката между двете да е доста условна. Хората на Ал-Зауахири винаги са искали да бъдат авангард в джихадистката борба срещу САЩ, напълно в съзвучие с гледищата на някои от техните идеолози.
"Ал Кайда" междувременно подпомага и обединява местни мюсюлмански групировки, които воюват с "вероотстъпнически" правителства като това в Египет. Поставянето на тези организации под знамената на "Ал Кайда" докато те преследват собствените си цели служи за демонстрация, че тя все още е незаобиколим фактор.
Практически погледнато, в миналото "Ал Кайда" предлагаше на съюзниците си пари и убежище. В Афганистан и, в по-малка степен, в Пакистан джихадисти от различни групи повишаваха бойната си подготовка. Освен това, те се завръщаха в родните си страни със значително по-глобални идеи, повлияни от ядрото на терористичната мрежа. Ръководството, от своя страна, получаваше нова оперативна зона, в която цел са вече не само конкретните режими, но и всички представители на западните държави.
Така отвличането на чужденци в Алжир от "Ал Кайда в ислямския Магреб" показва промяната в стратегията. Арабските им съратници пък на няколко пъти излязоха извън обичайната си територия за действие и опитаха да извършат терористични актове срещу американски пътнически самолети.
Въпреки това, съвместните действия представляват риск за всички, замесени в тях. Някои групи идват разгромени при "Ал Кайда" - бойците от ислямския Магреб бяха изгубили битката за Алжир, а тези в Ирак бяха залети от критики в мюсюлманския свят заради извършвани от тях изтъпления.
Според открити при рейда в Аботабад, още преди ликвидирането на Осама бин Ладен негови съратници са предупреждавали, че "Ал Кайда" се е превърнала в широко поле, където може да влезе всеки". В резултатна това терористичната мрежа не може винаги да се дистанцира от някои по-радикални фракции. Не е неочаквано, че лидерите на "Ал Кайда" са търсили начин да прекъснат връзките си с част от тези групировки.
За малките терористични организации, преминаването на глобално ниво също води до множество проблеми - най-вече попадането на "радара" на САЩ и други световни сили. Стратегът на джихада Абу Мусаб ал-Сури окачестви атаките от 11 септември 2001 г. като "разпалена пещ", в която ще изгорят много от базите, лидерите и бойците. Съществуват и проблеми в комуникацията между местните групировки и изпратените при тях бойци от "Ал Кайда".
Западът също няма лесен отговор за това каква стратегия трябва да избере. От една страна, игнорирането на групировките, докато не станат официално част от "Ал Кайда" поражда риска САЩ и съюзниците им да бъдат нападнати изненадващо. От друга страна, твърде голяма агресия би довела до класическо самореализиращо се пророчество - под давлението на въздушни удари и спецоперации връзките между местните джихадисти и "Ал Кайда" ще укрепнат.
Сред екстремистите в Мали има такива, които са минали изцяло на страната на Зауахири. На този етап обаче те нямат нито възможностите, нито интереса да атакуват директно САЩ. В момента най-разумното решение за Вашингтон е да помогне на Париж да спечели битката, но без да се опитва да отнема на французите инициативата.
