€ 300 млн. за бутафория и малко история

Снимка: Facebook

Къде сте виждали средновековна крепост, съчетана с византийски градеж, римски арки и възрожденски керемиди? Добре дошли в България

Крепостта „Туида“, Сливен – 5.5 милиона лева

Една от трите „новооткрити“ крепости през декември м.г. е „Туида“ край Сливен, датираща от IV век и активно населявана до XIII век като религиозен център и важно укрепително съоръжение.

Въпреки че археологическите проучвания още продължават във вътрешността на крепостта, защитните й стени бяха възстановени до 2.2 метра височина и официално отворени за посетители.

„Крепостта „Туида” е един обект от 42 декара и създава прекрасна възможност за удовлетворяване и на най-развинтената фантазия на всеки музеен или културен работник. Там освен, че тепърва можем да правим разкопки и да откриваме още артефакти от древността, има възможности за създаване на уникални атракции, както и за отдих и доближаване до древната култура“, похвали се кметът инж. Кольо Милев пред местната онлайн агенция Сливен.

И се оказа напълно прав.

Макар да се слави с уникален за региона баптистерий - помещение за кръщаване, и с предполагаем храм на Зевс, „Туида“ предлага интригуващата опция на туристите да се облекат като воини от Средновековието (византийски или български) или да разгледат оръдия, снаряжение и облекло от този период. Ще има и възстановки на битки, включително с катапулти, както и парк да отдих с традиционна скара.

За по-изтънчените посетители е изграден е амфитеатър с капацитет около 400 седящи места и две сцени. “Закупена е експозиция на бойна техника и снаряжение, макети на воини в цял ръст, облекла, озвучителна и прожекционна техника“, стана ясно още при приключването на проекта.

Неговото име звучи също толкова загадъчно : „Пътуване през времето, във времето и с времето - интегриран проект за развитие на природни, културни и исторически атракции и туристическа инфраструктура в Сливен”.

Плановете са „Туида“ да е новият Царевец, а Сливен да се превърне в изследователски център на миналото и етнографията.

Дейностите бяха спрени през 2013 г. след серия забележки на Министерството на културата, сред тях и недопустимо изграждане на нови постройки в границите на крепостта – кафене, винарна, пергола и научна база, които нарушават автентичността на „Туида“ и и не подлежат на европейско финансиране.

Снимка: МРР

Леденика – 5 милиона лева

Изостаналият район на Враца можеше да спечели много посетители с по-читаво развитие на пещерата Леденика, една от най-красивите в България. Общината искаше не просто да облагороди района, а да го „подсили“ с развлекателен парк с „интерактивни модули“ и амфитеатър, подобен на огромен охлюв. Резултатът е отчайващо плачевен – изкуствени пчели, принцеса, рицар, триглава ламя, които вече се рушат от зимните условия, алеи с некачествено изпълнение и масов присмех.

Проектът носи гръмкото име "Развитие на устойчив туризъм в Община Враца. Леденика - туризъм без сезони". Общият бюджет на проекта е 5.3 милиона лева, основната част са европейско финансиране. Държавният бюджет е осигурил 757 000 лева, а Община Враца е дала 236 000 лева. Към момента статутът му е „частично изпълнен“.

Снимка: МРРБ

Леденика – 5 милиона лева

Предвиждаше се в пещерата да бъде изградена система за аудио и визуална хореография, включително и прожекции върху воден екран при „Езерото на желанията“. Не се случи и амбициозното изграждане на влакова линия за туристически влакчета от Враца от „Леденика“ - 18 километра разстояние, въпреки че две влакчета бяха закупени

Още през миналата година се появиха първи сигнали срещу бутафорията, обсаждаща входа на пещерата, която се намира в Природен парк „Врачански Балкан“. Заради разминаването между документите и реалността, Управляващият орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ започна проверка, чийто най-вероятен завършек са санкции за местната власт.

Според министър Лиляна Павлова, която е подписала договора през 2011 г. в първия й мандат, ще се наложат финансови корекции заради некачествените строителни работи, но дори общината във Враца да се наложи да връща пари, ситуацията пак е след дъжд качулка. Междувременно кметът на Враца Николай Иванов защити екстравагантното народно творчество, защото носело позитиви за имиджа на Враца, както и туристи, чийто брой към момента не се уточнява.

Снимка: Медиен център, гр.Пещера

Крепостта „Перистера“, Пещера – 3.6 милиона лева

Реставрацията на античната крепост край Пещера изглежда на пръв поглед доста по-сполучлива и доста по-евтина в сравнение с останалите примери. Разкопките на оригиналните останки на цитаделата с шест отбранителни кули започват през 2007 г. и дават обнадеждаващи резултати за развитие на туризма.

Така се стига до проекта „Консервация, реставрация и експониране на антична и средновековна крепост „Перистера”, разположена на хълма „Света Петка” - отново с европейски средства, а финалният му резултат е новата гордост на хората в Пещера, според местната власт.

В резултат е издигнатата наново и изцяло югоизточна кула на крепостта, сега превърната в музей, останалите кули (2 от тях са църкви) са частично надградени, както и самите крепостни стени, за да добие обектът завършен вид. Има също така нови алеи, беседки и информационен център, нощно осветление.

През декември от Националния исторически музей съобщиха, че „Перистера“ е посетена от 75 000 туристи. Крепостта се експонира като „византийска“ и „средновековна“, макар че според археолозите съществуват доказателства, че е била тракийско селище, което през вековете е прераснало в цялостен отбранителен комплекс с три укрепителни пояса и площ от над 20 дка.

Снимка: Медиен център, гр. Пещера

Крепостта „Перистера“, Пещера – 3.6 милиона лева

Червената линия в основата на крепостната стена означава края на оригиналния архитектурен пласт, над нея е новият градеж. Това е азбучно правило в реставрацията, макар съвременната наука да не допуска преимущество на новото над старото.

Местната власт обаче гледа напред в бъдещето и разглежда „Перистера“ като гвоздей на цял комплекс от атракции и развлечения за всеки сезон и вкус. „Влюбените двойки ще си казват заветното "да" в крепостта. В двора на някогашния военен обект в подножието на хълма ще има алея на старите занаяти, съществували в Пещера. Тя ще е по подобие на улиците в Етъра“, предвиждат от общината в Пещера.

И още: „Всеки гост на „Перистера” ще може да облече бойни доспехи, да стреля с лък, да хвърля копие. И да научи всичко за стенобойните машини, които преди векове са били гордостта на крепостта. Машините ще бъдат изложени в музея на полиоркетиката* . В който и сезон да посетите крепостта, за вас ще има уникална атракция. Литийни шествия в деня на св. Петка ще се провеждат на хълма“.

* полиокретика – византийска система от военни знания за водене на обсада

Снимка: Община Каварна

Яйлата - 2.2 милиона лева

Старата византийска казарма от V век в местността „Яйлата“, Камен бряг, бе безмилостно надстроена с 6 метра камък и гранитни блокове, въпреки съпротивата на неправителствени организации и няколко протеста. Кметът на Каварна Цонко Цонев преряза лентата на новия „атракцион“ с повърхностна хореография на византийски легионери и деца в носии, и освирквания от еколози и археолози.

При първата копка на обекта Цонев гарантира, че „Яйлата“ няма да е новият „Дисниленд“, но противниците му твърдят, че няма екологична оценка. „Ако през V век византийците са имали еколози, тази крепост нямаше да съществува“, отсече Цонев в интервю пред Нова телевизия, а по-късно в негова защита се изказа и историческият монополист Божидар Димитров, според когото след зимата ще се заличи разликата между оригиналния зид и новия градеж.

По време на строителните дейности се появиха сведения как работниците къртят камъни от вътрешността на казармата, за да ги използват за надграждане на стените, но това не трогна никого.

„Яйлата" е скален пещерен град със 101 жилища, чийто зародиш историците откриват в 5-тото хилядолетие преди Новата ера, а след това в исихастки манастирски комплекс, както и уникална природна територия от 300 дка в мрежата на НАТУРА 2000 и защитена зона „Калиакра".

Снимка: Владо Руменов

Яйлата - 2.2 милиона лева

Освен археологически резерват, Яйлата е уникална природна територия от 300 дка в мрежата на НАТУРА 2000 и защитена зона „Калиакра".

По време на строителните дейности от Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство многократно сигнализираха, че в района навлизат тежкотоварни камиони, което е недопустимо, вместо каменните блокове да бъдат пренасяни на ръка, както обещаваше Цонко Цонев.

Проектът „Яйлата – античната врата на Добруджа“ бе спиран на няколко пъти, а в крайна сметка няколкото проверки след приключването му не установиха нарушения. В същото време авторът на проекта арх. Румяна Пройкова публично се отказа от него,

Първоначалната амбиция на Цонко Цонев, която се заражда през 2009 г., е за пълна реставрация на казармата „до зъбер и керемида" - до появата на 13 метрова постройка с кули от PVC покриви - планът е отхвърлен от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).

Снимка: Стоян Георгиев

Крепостта „Кракра“, Перник - 4.3 милиона лева

Първенец в категорията за най-голяма бутафория. Официално там е извършена визуализация, тоест някакво наподобяване на крепостните стени. Може да е смешно, но това е единственото възможно решение, взето на принципа колкото да не е без нищо.

Първоначалната идея на общината в Перник е крепостните стени да се доизградят с естествени материали – ломен камък, хоросан и пресована глина. От Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) са се възпротивили на тези планове с мотива, че останките са вкопани само на 70 см. в земята и няма да издържат тежестта на допълнително надграждане.

И така, когато няма вар и камъни, идват полимерните и обърнатите винкели.

Засега не е известно как туристическият атракцион се е отразил на приходите на общината. Не е известно и как приключиха проверките на Министерството на културата, които бяха скандализирани от крайния резултат на калето в миньорския град.

Междувременно Божидар Димитров призна „Кракра“ като единствен провал на порива към реставрация и попита защо не се задействат прокуратурата и ДАНС.

Снимка: В.Е.

Цари Мали Град, с. Белчин – 5.6 милиона лева

Може би най-високото проявление на актуалното течение „До зъбер и керемида“, предизвикало основателната завист на перничани предвид почти еднаквата сума на проекта за „реставрация“, спечелен от „Главболгарстрой“.

В случая това означава цялостно изграждане до 5 метра височина на крепостни стени със защитен вал и кули, на храмов комплекс, атракцион с въжен лифт и т.н – всичко това под вещото ръководство на македонският професор Трайче Нацев.

Божидар Димитров размахва Цари Мали Град като доказателство колко хубаво и рентабилно е да си строим крепостите отново – 600 000 посетители за няколко месеца от откриването му.

Снимка: Община Велико Търново

Визуализация на хълма Трапезица във Велико Търново

Най-мащабната идея в бъдеще време е да се „възстанови“ хълмът Трапезица във Велико Търново, втората крепост на вътрешния град на старата българска столица, където се е намирал и дворецът на Асеневци. Там все още се правят археологически проучвания, според Божидар Димитров с мизерни средства от екипа на проф. Константин Тотев.

Премиерът Бойко Борисов даде благословия за проекта и обеща държавата да го финансира, което отприщи дебата нужна ли е бутафорната „реставрация до зъбер и керемида”, при това на някои от най-значимите обекти от културно-историческо ни наследство.

Възстановяването на стана повод за медийна престрелка между Димитров и проф. Тодор Кръстев, член на Международния съвет за паметниците на културата и авторитетен експерт на ЮНЕСКО, който припомни, че Царевец не е защитен от културната организация на ООН, защото е издигнат от комунистическата власт по фантазия и без научна обосновка.

Димитров го нарече експерт в кавички и „супер мошеник“, с което дебатът мина в съвсем друго русло.

Снимка: Община Пловдив

Общината в Пловдив се отказа да изгражда 14-метрова кула на Небет тепе, но обществените обсъждания продължават

300 милиона евро. Запомнете добре тази сума, защото в следващите няколко години тя ще промени историята.

Едни казват, че ще я „върнем" в цялото й величие - чрез масово издигане на крепости, базилики и кули. Други казват, че ще я изгубим - чрез обезличаване на културно-историческото наследство и свеждането му до провинциални атракциони за съботно-неделни разходки и скара-бира.

В последната година видяхме драстични примери - пластмасовата крепост в Перник и зидарията на Яйлата. Първо се посмяхме, после се ядосахме. И толкова. Само че проблемът с „извисяване" на руините „до зъбер и керемида" сега започва - европейските пари са на масата до 2020-та година и трябва да бъдат усвоени.

Цялото внимание към паметниците на миналото, изглеждащо крайно необичайно на фона на дългите години неглижиране от страна на държавата, може да се обясни единствено с наличието на огромен финансов ресурс.

Става дума за проекти за милиони, които в повечето случаи се опорочават по цялата верига, заради широките порти в Закона за културно-историческото наследство - те допускат съмнителни обществени поръчки, размиване на отговорност, безконтролно изпълнение и корупционни схеми по признанията на не един един или двама експерти.

Строяване на крепостите

Само през декември Националният исторически музей съобщи за три реставрирани крепости, отворили врати за посетители - „Туида" край Сливен (5.5 млн. лв), „Велбъжд" в Кюстендил и „Траянови врата" край Костенец (4.2 млн. лв). Отделно, десетки археологически комплекси очакват смяна пола от „обрасли в трева три реда камъни" до „туристически атракциони".

Ако се загледате в снимките, ще видите, че резултатите са като по калъп - експониран византийски и/или средновековен облик, 5-6 метра зидария и задължително поне една изцяло изградена кула, която се превръща в музей. Дори екстрите са едни и същи - възстановки на битки, стрелба с лък, будоар с рицарски одежди, демонстрации на занаяти, пейки за отдих, барбекю и т.н.

Основната критика е, че „новото строителство" се прави по хипотеза, без достатъчно научни доказателства и без да са приключили археологическите проучвания. Такъв е случаят на Небет тепе в Пловдив, където една гравюра от Ватикана послужи за проект, предвиждащ 14-метрова средновековна кула в града, който има славата да е след най-древните в света.

Няма помен от съвременния постулат, че новото не трябва да надделява над оригинала. Поради тази причина и Царевец не може да бъде защитен от ЮНЕСКО, тъй като е изграден по предположения по време на комунистическия режим.

Аналите на скандалите

Другото общо е мнимата публичност на тези толкова важни промени не само на миналото, но и на бъдещето. Гражданите, които първи трябва да бъдат попитани, обикновено научават постфактум, обществените обсъждания са апокрифни. Така в медиите се изнасят само грозните лични нападки.

И ето, монополистът на истината Божидар Димитров подхвана лична битка с критиците, които опитват да сдържат зидаро-мазаческия нагон за бърза печалба. Въпреки че това е извън компетенциите му на директор на НИМ, той ги нарича мошеници и корумпирани саботьори, които нищо не разбират от история.

Опозицията размахва международните конвенции за защита на културно-историческото наследство, но Димитров има свой прочит и в последно време лансира упорито аргумента, че е по-добре да сложим нови камъни върху старите, вместо да ги оставим да тънат в забрава, както е било досега.

С камъни в храстите пари от туризъм не се правят, казва историчарят, но не продължава по пътя на логиката до следващия въпрос - печелят ли се туристи с евтина пластмаса, феи от газобетон и прозорци от PVC дограма? Особено европейците, които би трябвало да имат рафиниран поглед към тези работи.

Отговор дойде от културминистъра Вежди Рашидов на изслушване пред ресорната културна комисия: „Малко бутафория ще допринесе много за туризма".

Какво тук значи някакво си ЮНЕСКО, настина, важна е разкрепостената фантазия на реставраторите, общините и министерствата, които пишат и чертаят, за може око да види, ръка да пипне. Или както казва Рашидов: „Винаги по света правят така: отбелязват с една цветна тухла истинските останки и нагоре го надграждат".

Винаги е късно, винаги няма път назад

Няколко месеца преди откриването на пластмасовия декор на крепостта Кракра в Перник, наречен меко казано визуализация, имаше извънредни заседания на Общинския съвет, проверки от Министерството на културата, какви ли не нападки и оправдания - в крайна сметка полимерните плочки с бодящи очите гайки си стоят и до ден днешен, дори вече има и интерактивен електронен гид на четири езика.

Още преди една година се заговори за смехотворните глинени феи и чудовища, красящи входа на пещерата „Леденика" край Враца. Една преди дни строителният министър Лиляна Павлова се възмути от пълното разминаване между бутафорната реалност и проектната документация, която е одобрена по нейно време, в първия мандат на ГЕРБ.

Тя призна, че е получавала сигнали като депутат, но едва сега, отново като министър и като посетител на място, се убедила в абсурда - и в пилеенето на европейска средства, вместо в реалното им оползотворяване. Павлова предвижда финансови санкции за общината във Враца, както има и проверка на ЕК за „Яйлата", но какво от това? Качулка след дъжд.

Очевидно контролните институции не вършат работа, щом като допускат толкова лесно едни пари в едни джобове, а покрай тях - подмяна на историята.

Но да си дойдем на думата - 300 милиона евро. Сумата е заложена в новия програмен период на ЕС до 2020 година. Другото е псевдонаука, газобетон, пластмаса и червени керемиди, които все някак ще бъдат напаснати, за да се получи нещо като крепост, нещо като паметник.

Доминация на кича над автентичните свидетелства на историята. Разрушени са, казват, а това не ни приляга на величието. Ами може би точно това показва трагичната история, която днес искаме да променим, тоест да подменим с хипотетични градежи и евтини имитации.

Кой знае дали през 2020-та година, ако шеметната „реставрация" продължи, България няма да е задминала Македония по кич и бутафория и да се е превърнала в един гигантски Лувър, където през 20-30 километра или 20-30 метра има храм на Зевс, светилище на Дионис, гроб на тракийски цар, византийска крепост, български дворец...

Наистина ли цената е само 300 милиона евро? Нали уж тези ценности нямат стойност.