Бахур

Театрите, че се пълнят в София - пълнят се. Обаче, лично на мен да ви кажа ми се е отщяло да стъпвам на представление и вече ходя, само ако някой приятел играе, така за подкрепа. Сега ще си кажа защо: Защото пиесите в 9 от 10 случая са тотална чалга. Вулгарен израз, откровени псувни, кич и стриптийз. Покъртителното е, че точно за това и са пълни театрите. 'щото гледам народът най- му е драго, като чуе "кур" и се смее ли смее. Иначе седят, попипват се, изчакват вербалният амбалаж да се изкакъниже, и като дойде простотията - смях и радост. Ега ви го и театъра и културата, ще ви кажа аз. То сапунените серияли са с повече художествени достойнства! Тая публика, ако и се наложи да гледа примерно стар запис на Комедия от грешки, където никой не псува да е смешно, ако няма светкащ надпис "аплауз" няма да знае кога да се смее и да ръкопляска бе! Театрите са пълни, да но като прелюдия към чалготеката. Е няма 'що. Ай със здраве!

leibstandarte, Последния път, в който ходих на театър, беше на "Милионера" по Йовков. Е, бога ми, така бяха опростачили постановката, че нямаше повече накъде. То прости приказки, като на пазара, то преиграване, а местния актьор-гей, докато не си показа голия гъз на сцената не миряса. След края си тръгнах с особено горчиво чувство и още нещо... под формата на пневмония от неотопления театър. После чак разбрах, че в нашия град не се ходи през зимата на театър, не е здравословно, както за тялото, така и за душата. П.С. Театъра е в провинцията.

На авторът му е сгрешена концепцията - проблемът не е в това, че в провинцията няма култура - има. Проблемът е,че като цяло липсва ясна стратегия, която да насочва младите към изкуството, а не към чалгата. Желанието да посещаваш театър, изложба, премиера на книга, опера или концерт, и въпрос на духовна потребност. За да не бъда голословна - да обясня. При нас в "провинцията", ако човек има желание може да посети между 7 и 10 театрални постановки на година. Обикновено дви-три са на местния театър, останалите са на гостуващи театри, а най-богат избор има през юни, когато е националният фестивал на театралното изкуство. Истината е, че провинциалните театри, което гостуват, много често са с по-добри постановки, защото те държат публиката следващата година да ги иска пак, не лежат на стари лаври като част от софийските театри. Изложби си имаме по една, а понякога и по две на седмица, а художниците ни не се стремят към изложба в София, повечето продават картини в чужбина, участват в световни бианалета, триеналета и т.н. На запад пазарът за изобразително изкуство е по- добър и веднъж харесали ги, западните галерии поддържат връзка с тях. Оркестърчето ни е малко - кемерно, но и то ходи по чужбините, а от време на време идва и някой "чуждоземен" диригент и наистина става чудо. Опера избираме между Стара Загора и Бургас, но за тези, които я обичаме наистина, мечтата ни е не софийската опера, а онази, другата - в Милано, Ню Йорк или Буенос Айрес. Кино си имаме - само за 3D пътуваме 80 - 90 км. но какво лошо има човек да смени обстановката. Преди години често идвах в София, заради театралните постановки, но сега - не си струва, не е онова ниво, което беше. Така е и с операта. Единственото, което още ме привлича е галерията за чуждестранно изкуство. Племенницата ми не пожела и да чуе да учи висшето си образование в София, замина за Мюнхен. И предпочитаме да пазаруваме качествени дрехи, козметика и обувки не на разпродажбите в София, а в Солун. С едно изречение- ако имаш желание и финанси, културата не е избягала от никого.

До Bichkiiata: Спокойно, обичам да пътувам, сложих си и газова устройство на колата, та ми излиза по-евтино И къде съм казала, че пазарувам мАрКОВИ друхи??? Написала съм качествени!!! И то не само дрехи. Ако за теб да пътуваш 4- 5 пъти заради филм и опера до Бургас, два-три пъти заради изложба - в София и два пъти до Солун за шопинг в годината, е разсипване, не разбирам, кое е нормално? Голите актриси, отдавна не впечатляват никого. поне в България, щом в Монреал още го използват като реклама, явно кризата ги е ударила

Венци, за бахура не си прав, въобще не му достъпна цената. Този на Тандем е 10 лева, колкото кило и половина хубави вратни пържоли. Така, че за провинцията остават само ушите....

Чудничко си го наредил това писание П.п. К'во е бахур?

Статията ми хареса.

Чудна статия, адмирации! Ама защо пак трябва да преобладава негативното? Хич не е вярно, че млади хора не ходят на театър. Поне по моите наблюдения. Не дейте така клиширано негативно. А и постановките са добри, в последно време само една греда имам(стабилна за сметка на това), ама какво да правиш. Моите критики са доста по-остри към киното. То бива битовизми, бива простащина..ама чак толкова. Не, не само това е България, бе хора от киното. Гледах новия Бъ Гъ сериал, е ще ме извинявате ама сцената с кучетата ми напомни остро за Обърнатата елха. А грам не искам да си спомням за подобни творения. Нещичко и по темата за малките градове - еми, в София пък си нямаме лазарки и коледари;)

Който иска-намира то не може във всяко село театър

Аз пък нещо не разбирам проблема. Ева ли и в Франция, хората от Шато дю незнам какво си, имат възможности да "потребяват" култура като хората в Париж. Тоест мисля си, че го разбирам някак си по-различно от автора. Проблемът спрод мен въобще не е в това в, че в малките градчета няма кино и театър, а това което в урбанизма се нарича "агломериране на селищата". "Пакетирането" на групи от села и градчета, чрез високо организирана /и евтина спрямо доходите/ транспортна система, така, че те всичките да използват един културен и търговски център. От там нататък е въпрос на културен избор. Лошият трансторт и беднотията е това което откъсва "провинцията" от културата и "столицата" от нормалните условия за живот на къщата пред апартаментната кутийка. До националният исторически музей от Правец не се стига бог знае колко по-трудно, отколкото от Надежда.

Проблемът тук не е в това, че в провинцията няма театри, кина и т.н. Най-запалените фенове на театъра, които познавам са от провинцията, при това от малки градчета. Наистина сега живеят в София и нямат никакъв проблем да ходят веднъж-два пъти седмично на различна постановка, но пък тази любов към театъра не се е зародила с преселването им в столицата. Аз пък неведнъж например съм пътувал до Пловдив, Стара Загора, Бургас или Банско заради някакво културно събитие, което много искам да посетя. Проблемът се крие другаде. Културата не е държавна политика. За култура пари няма, за магистрали има. А културата е нещо хиляди пъти по-важно от това да стигаш до Бургас за 3 часа. Тя е това, което прави българите - българи и е визитната ни картичка пред света. Много силно впечатление ми е направила една сцена от някакъв китайски филм. Войската на завоевателите (пак китайци, но от друга кралство) е пред един град. Населението на града панически бяга, но в училището по калиграфия старият даскал китаец застава на входа и затваря вратата за учениците. "Вие няма да бягате" казва той на учениците. "Врагът може да превземе града ни и земята ни, но той никога не може да победи душите ни и културата ни". Всички умряха в последвалото нападение, но пък думите на учителя са показателни за това какво съхранява националната идентичност на един народ. Без популяризиране на културата и инвестиции и реформа в образованието българите сме обречени на най-скапаното бъдеще, при което бахурът ще ни се стори направо деликатес.

Евгени Донев | 30.03.2011 09:42 Незнам коя е рок-бандата, но или е оная дето 20 години пее за една черна овца или другата дето бере цветя от луната.....или може би ония с "да те жадувам"? Все едно. Която и да е, май не може да се похвали с нещо ново в последните 10 години...... При това положение, колкото и да съм рок-фен, предпочитам кило кашкавал за тия 10 лева - за сравнение, коя да е фолк дива прави по 5 нови песни на година! То не става само да дремеш и да обвиняваш после, че хората не те ценят, а предпочитат бахура.....

Защо посещението или коментирането на театрална постановка се приема като нещо толкова интелектуално или признак на класа или социален статус ? Лично за мен ревностните бранители на българкия театър и кино са псевдо патриоти. Съжалявам , не мога да се насиля да харесвам нещо, единствено и само защото е българско. Последните няколко български филма , които гледах са толкова посредствени , жал да ти стане..

До emergesync: За българските филми съм съгласна напълно с теб, говоря, за новите, не че от старите има много добри. Има, но са малко. Художниците ни са на световно ниво и това е факт, реализират продажби в чужбина, правят изложби по света. Имаме и конвентируеми музиканти -говоря за класическа музика - и те пеят и свирят по цял свят. По отношение на литературата - имаме добра поезия и мноого лоша проза - говоря за съвременността. Естествено, че има и изключения, но те потвърждават правилото.

Културата е забранена. Не се лъжете по благовидните предлози - ето, че вече над година и половина единственото, което позволява на художниците да не плащат новия дефакто "данък изкуство" е изтърванто в интервю "живите художници няма да ги закачаме" на един заместник министър. А намеренията за закона са добри, да предпази културното ни богатство и го пази, посредством забраната за консумация. В същото време онези, които в очите на народа бяха уж причината за такъв закон показват колекциите си уж "спасени" по света в държавните музеи. Авторските права са уж в полза на твореца, но служат повече за заплаха на потребителя и закрепостяване насила на оня, който посмее сам да продава труда си без да дава дан на определени само от себе си пазители на правата му. Киното отдавана се превърна в подарък за свои и пари се спускат, за да може някой да си начеше крастата заедно с шепа успели да се прочуят по чудо артисти, а неговата краста е свързана с ония, които му дават чесалката и ето ти и нашето кино и телевизия - пир на суетата на посредствения ум. Прези всичките 20 години на прехода попаднах само на един добър български филм, такъв дето може да се направи почти без пари, както се казва, жалко че не видях тогава заглавието и не мога да го открия сега, но и играта беше потресаваща и внушението. Само че толкоз! Разбирам, че намирате нещо забавно в туй-онуй от най-новото българско кино, но на мен ми е трудно. Българксата музика трябва да се търси в ъндергаунда, ако искаш да намериш нещо смислено, изключения има, но са твърде малко. Художниците си не ги знаем, само приказваме наляво надясно как тия дето се занимават с тях са далавераджии и от нищо не разбират - абе каруцари и се превръщаме и ние в такива, докато го правим. Навсякъде тежи разбирането, че изкуството и културата къща не хранят и чудно как това не важи за фолк певачките, но иначе всеки, който посмее да погледне различно на света е развратен буржоа, нищо че вече уж не сме в комунизЪма. И тъй докато уж всички усилия отиват в борба за бахура губим и ума си и бахура си.