I
Театрите са в страхотен подем. Театрите в столицата са пълни до пръсване, билети трудно се намират а за някои постановки това е направо невъзможно. Всичко това-въпреки последните театрални реформи на кабинета, който обединяваше някакви необединими структури така, както навремето се създаваше ТКЗС-то.
Театрите няма да ги мислим.
Минаваме нататък.
Киното е в подем. "Мисия Лондон" събра за първата си седмица повече зрители от първата седмица на "Аватар".
"Тилт" се радва на добър финансов успех.
Българските сериали по всички телевизии събират рекорден брой зрители.
Киното няма да го мислим.
Да минем нататък.
Галериите са в страхотен подем. Посещавани са от толкова хора, че дори Анелия, Камелия, Глория, Малина, Къпина, Диня и Мушмулка станаха патрони на Анди Уорхоу.
Галериите няма да ги мислим.
Да минем нататък.
Музиката... оооо, музиката е толкова добре. Оперните ни певци са най-конвертируемата ни стока навън. Всички знаят кой е Гяуров, Гюзелев, Кабаиванска, Анна Томова-Синтова.
Музиката няма да я мислим.
Да минем нататък.
То май не остана. Всичко е чудесно и с това приключваме. Благодарим ви и на добър час...
Бих искал да завърша по този начин и повече да не пиша за изкуство и култура.
Това би бил един чудесен завършек на една кратка ода.
А сега...колкото и да е гадно...ще обърна палачинката...
И започвам отново...
II
Театрите са в страхотен подем...в София, Пловдив, Варна... В Триград, Павликени и Радомир децата нямат идея какво е театър. Е, все някога ще отидат на такъв - ако станат студенти в някой от големите градове. За сега обаче те нямат никаква идея какво е това и ние няма да ги мислим.
Да продължим нататък.
Да сложим ли бас, че зрителите от много български градове не са гледали българско кино.
Просто защото киносалони има само в големите градове.
Така че... единственият "сблъсък" с новите български продукции е излъчваните по телевизиите нови български сериали.
Което е по-добре от нищо.Така че няма да ги мислим...
Да продължим нататък.
Изобразителното изкуство е много по-достъпно. Слава богу, дори в малките градове има много галерии. Там местни художници продават за по 40 лева картини на местни хотелиери, които не че много държат да имат такива неща в хотелите си, ама им ги изискват разни комисии по категоризации. Нямаш ли картини - хотелчето ти не получава 3 звезди.
Така че няма да ги мислим.
Да продължим нататък.
Музика - о, тук нещата са най-добре. Музикантите свирят или по провинциалните оркестри, които все още не са закрити (някои от тях) за 300 лева месечно... Или се преориентират към кръчмите.
Късметлиите заминават да свирят по кораби за 2000 евро на месец, където се свирят по 7 серии на вечер и ако не се напиваш като задник, няма да издържиш.
Така че да не ги мислим.
Слагаме край на втора част...
Да видим какво стана...
III
Картинката е следната. През последните 20 години, за добро или лошо, всичко в сферата на културата и изкуството се концентрира в София, Пловдив и още един-два града.
Демек - една трета от цялото население на България.
Което е добре.
Така че да не го мислим.
Останалото население на страната ни остана без духовна храна и се информира за киното, музиката, и други достижения на духа само благодарение на милостта на Явор Колев, който още не е закрил всички торент тракери.
Което е все нещо.
Така че да не го мислим.
В София раздават награди за театър. Ние, които живеем и работим тук, отлично знаем кой е Мариус Куркински, кой е Теди Москов, кой е Александър Морфов.
В Полски Тръмбеш не знаят. Няма как да знаят това.
Те знаят само Ивана, която е изнесла безплатен концерт на площада по време на някоя предизборна кампания.
Ние не знаем какво става в Полски Тръмбеш. И не ни интересува. Подобни градове ни стават интересни само ако някое дете заколи семейството си, или ако някой несретник вземе заложници в някой банков клон.
Ние сме аристократите. Интересуваме се от хай-лайф и култура.
Те се интересуват от цената на бахура и свинските бузи, които, макар и гадни, са евтина храна.
Ние се гнусим, че в тази храна няма фибри и омега 3 мастни киселини.
Те гледат с учудване лауреатите на "Икарите" и викат - тия па кои са и какво са направили...
Замириса на антагонизъм столица-провинция.
Не исках да става така.
Не исках да пиша всичкия този текст.
Исках някой вчера, на наградите "Икар" да каже - аз се отказвам от своята награда заради средният пръст, който сте показали на изкуството и културата в малките градове.
Исках някой да произнесе реч за това, че само преди няколко месеца удариха театъра в Смолян, операта в Пловдив...
"Представляваме винаги безнадеждно малцинство и което е по-лошо - узурпираме си правото да подгряваме тревогата..." - прозвучало снощи от устата на Теди Москов трябваше да бъде нагледно визуализирано от всичките му колеги.
Не стана така.
Така че да не го мислим.
Все пак изкуството е в подем.
А цената на бахура е доста поносима.
Тоест - имаме една сериозна предпоставка всички да са щастливи и доволни.
Лошото е, че когато всички са щастливи и доволни вариантите са два - или апатията е победила обществото...или културтрегерите се страхуват да назоват нещата с истинските им имена.
Иначе - честито на победителите снощи.
Все пак театърът е в подем.
Поради простата причина, че за да има театрален подем...трябва да има театри.
Е, ние имаме този късмет.
Така че да не го мислим...
Театрите, че се пълнят в София - пълнят се. Обаче, лично на мен да ви кажа ми се е отщяло да стъпвам на представление и вече ходя, само ако някой приятел играе, така за подкрепа. Сега ще си кажа защо: Защото пиесите в 9 от 10 случая са тотална чалга. Вулгарен израз, откровени псувни, кич и стриптийз. Покъртителното е, че точно за това и са пълни театрите. 'щото гледам народът най- му е драго, като чуе "кур" и се смее ли смее. Иначе седят, попипват се, изчакват вербалният амбалаж да се изкакъниже, и като дойде простотията - смях и радост. Ега ви го и театъра и културата, ще ви кажа аз. То сапунените серияли са с повече художествени достойнства! Тая публика, ако и се наложи да гледа примерно стар запис на Комедия от грешки, където никой не псува да е смешно, ако няма светкащ надпис "аплауз" няма да знае кога да се смее и да ръкопляска бе! Театрите са пълни, да но като прелюдия към чалготеката. Е няма 'що. Ай със здраве!
leibstandarte, Последния път, в който ходих на театър, беше на "Милионера" по Йовков. Е, бога ми, така бяха опростачили постановката, че нямаше повече накъде. То прости приказки, като на пазара, то преиграване, а местния актьор-гей, докато не си показа голия гъз на сцената не миряса. След края си тръгнах с особено горчиво чувство и още нещо... под формата на пневмония от неотопления театър. После чак разбрах, че в нашия град не се ходи през зимата на театър, не е здравословно, както за тялото, така и за душата. П.С. Театъра е в провинцията.
Чудничко си го наредил това писание П.п. К'во е бахур?
Аз пък нещо не разбирам проблема. Ева ли и в Франция, хората от Шато дю незнам какво си, имат възможности да "потребяват" култура като хората в Париж. Тоест мисля си, че го разбирам някак си по-различно от автора. Проблемът спрод мен въобще не е в това в, че в малките градчета няма кино и театър, а това което в урбанизма се нарича "агломериране на селищата". "Пакетирането" на групи от села и градчета, чрез високо организирана /и евтина спрямо доходите/ транспортна система, така, че те всичките да използват един културен и търговски център. От там нататък е въпрос на културен избор. Лошият трансторт и беднотията е това което откъсва "провинцията" от културата и "столицата" от нормалните условия за живот на къщата пред апартаментната кутийка. До националният исторически музей от Правец не се стига бог знае колко по-трудно, отколкото от Надежда.
Проблемът тук не е в това, че в провинцията няма театри, кина и т.н. Най-запалените фенове на театъра, които познавам са от провинцията, при това от малки градчета. Наистина сега живеят в София и нямат никакъв проблем да ходят веднъж-два пъти седмично на различна постановка, но пък тази любов към театъра не се е зародила с преселването им в столицата. Аз пък неведнъж например съм пътувал до Пловдив, Стара Загора, Бургас или Банско заради някакво културно събитие, което много искам да посетя. Проблемът се крие другаде. Културата не е държавна политика. За култура пари няма, за магистрали има. А културата е нещо хиляди пъти по-важно от това да стигаш до Бургас за 3 часа. Тя е това, което прави българите - българи и е визитната ни картичка пред света. Много силно впечатление ми е направила една сцена от някакъв китайски филм. Войската на завоевателите (пак китайци, но от друга кралство) е пред един град. Населението на града панически бяга, но в училището по калиграфия старият даскал китаец застава на входа и затваря вратата за учениците. "Вие няма да бягате" казва той на учениците. "Врагът може да превземе града ни и земята ни, но той никога не може да победи душите ни и културата ни". Всички умряха в последвалото нападение, но пък думите на учителя са показателни за това какво съхранява националната идентичност на един народ. Без популяризиране на културата и инвестиции и реформа в образованието българите сме обречени на най-скапаното бъдеще, при което бахурът ще ни се стори направо деликатес.
Евгени Донев | 30.03.2011 09:42 Незнам коя е рок-бандата, но или е оная дето 20 години пее за една черна овца или другата дето бере цветя от луната.....или може би ония с "да те жадувам"? Все едно. Която и да е, май не може да се похвали с нещо ново в последните 10 години...... При това положение, колкото и да съм рок-фен, предпочитам кило кашкавал за тия 10 лева - за сравнение, коя да е фолк дива прави по 5 нови песни на година! То не става само да дремеш и да обвиняваш после, че хората не те ценят, а предпочитат бахура.....
Културата е забранена. Не се лъжете по благовидните предлози - ето, че вече над година и половина единственото, което позволява на художниците да не плащат новия дефакто "данък изкуство" е изтърванто в интервю "живите художници няма да ги закачаме" на един заместник министър. А намеренията за закона са добри, да предпази културното ни богатство и го пази, посредством забраната за консумация. В същото време онези, които в очите на народа бяха уж причината за такъв закон показват колекциите си уж "спасени" по света в държавните музеи. Авторските права са уж в полза на твореца, но служат повече за заплаха на потребителя и закрепостяване насила на оня, който посмее сам да продава труда си без да дава дан на определени само от себе си пазители на правата му. Киното отдавана се превърна в подарък за свои и пари се спускат, за да може някой да си начеше крастата заедно с шепа успели да се прочуят по чудо артисти, а неговата краста е свързана с ония, които му дават чесалката и ето ти и нашето кино и телевизия - пир на суетата на посредствения ум. Прези всичките 20 години на прехода попаднах само на един добър български филм, такъв дето може да се направи почти без пари, както се казва, жалко че не видях тогава заглавието и не мога да го открия сега, но и играта беше потресаваща и внушението. Само че толкоз! Разбирам, че намирате нещо забавно в туй-онуй от най-новото българско кино, но на мен ми е трудно. Българксата музика трябва да се търси в ъндергаунда, ако искаш да намериш нещо смислено, изключения има, но са твърде малко. Художниците си не ги знаем, само приказваме наляво надясно как тия дето се занимават с тях са далавераджии и от нищо не разбират - абе каруцари и се превръщаме и ние в такива, докато го правим. Навсякъде тежи разбирането, че изкуството и културата къща не хранят и чудно как това не важи за фолк певачките, но иначе всеки, който посмее да погледне различно на света е развратен буржоа, нищо че вече уж не сме в комунизЪма. И тъй докато уж всички усилия отиват в борба за бахура губим и ума си и бахура си.
Специално за Многознайковица: http://bgkulinar.net/recepti.php?id=1560 Относно темата- предпочитам да не коментирам, без това в статията и вашите коментари вече сте показали основното.
писача е обикновен постен бахур..