Очевидно някои хора още не са свалили пагоните от мозъците си. А е наложително - позволява да се фабрикуват безумни идеи. Като тази, съобщена ни от председателя на парламентарната група Красимир Велчев в интервю за "24 часа" - да се върне военното обучение.
Вече чувам в главата си тропот на хиляди кубинки, извадени от складове на държавния резерв, за да маршируват хиляди деца в България по нагрети плацове в стари изкорубени казарми. Защото това създава "трудови навици, дисциплина и психически контрол". Все хубави качества, но дали три седмици военен лагер са достатъчни да ги формират? Или честотата ще е по-голяма... А може би трябва да се нарича военно-патриотично обучение.
На всяко дете, освен тренировъчен АК 47, се раздава и песнопойка, която задължително включва "Велик е нашият войник..." плюс няколко лекции за подвизите на българския войник от началото на миналия век. Е, значи трябва да има и спец по агитация и пропаганда. Може би някой пенсионер от армията, бивш политически офицер, ще свърши работа. И без друго ГЕРБ се чуди как да ангажира пенсионерите.
Сякаш в днешно време победите се извоюват с оръжие в ръка. Но, както казва г-н Велчев, бивш механик и бордови инженер от БГА "Балкан" (дори не е военен летец), ако, недай си, боже, избухне някоя локална война, как така ще разчитаме на армията си от наемни войници? Коментарът на този негов "риторичен" въпрос може да е само неколкостотин удивителни...
Ако не е способна армията ни, барабар с цялата ни военна техника, за която задлъжняхме милиони, и членство в НАТО, което предполага и намеса на останалите страни-членки от алианса в случай на конфликт, ега ти и армията.
Сравнението с Израел, където момичетата на 16 години се обучавали по две в казарма е изключително неуместно. Като родител смятам, че е наложително в училище часовете по т.нар. трудово възпитание да бъдат запълнени - поне една част от тях, с готварски курсове. Тези умения, а не боравенето с оръжие, биха били от полза на бъдещите зрели хора.
Слава богу, това не касае децата ми. Синът ми отърва казармата, тъй като тя беше отменена преди да завърши гимназия, а дъщеря ми също е достатъчно голяма, за да впрягам връзките си с лекарското съсловие и да я освобождавам от военно обучение, ако малоумната идея наистина бъде практически осъществена.
Но ако за нея вземат, че се намерят пари, след като държавата не е в състояние да оправи физкултурните салони и да купи компютри в училищата, да не говорим за географски карти и други нормални пособия за учене, призовавам всички родители на протест пред парламента.
Все си мисля, че трудовите навици, дисциплината и самоконтролът не се формират от "Тъй вярно, гус'ин капитан!", "Строоооооооооой се!" и дране с пълно гърло "Служа на...". В 21 век е най-полезно да служим на родината с мозъците си, не с навирен напреде щик.
Намирам за деформиращо тийнеджъри да се учат да боравят с оръжие. А вместо военно обучение, определено смятам, че децата имат нужда от екологично. В смисъл да се научат да мислят зелено - за начало просто да садят цветя. Повечето са раснали в апартаменти, отдавна няма селски къщички и това ще е по-полезно за психиката им от рейнджърски фантазии.
Е, ако на някой много му се иска или носталгията по ония казармени времена още го държи, да си направи частна фирма, която да предлага живот като при соца - в т.ч. и военен лагер за желаещи да изпитат тази "тръпка".
Лично аз искам да я забравя. Жега, ужасна миризма в бараката, наречена спално помещение, в която сме наблъскани трийсетина души. За неудобствата, свързани с личната хигиена при момичетата, дори няма нужда да споменавам.
Така и не се научих да боравя с "Калашников". На военното си обучение преди повече от двайсет години се справях ужасно и с разглобяването и сглобяването му. Онзи военен лагер ми донесе намалено поведение - на мен и цялата ми тайфа. Заради "аморални действия". Аморалните действия се изразяваха в китара, вино и купонясване в горичката зад лагера заедно с т.нар. ни шеф на отряда - студент втори курс.
Изловени от група бдителни учители, те пък от своя страна предупредени от "тропачи", които - естествено, не бяха поканени за участие в купона. (Все си мисля, че после вероятно са успели да реализират доносническите си умения и на друго поприще...)
Не знам някакви навици да са се формирали в мен и приятелите ми след този военен лагер. За отвращението към доносниците вече писах.
Оръжието и употребата му ме влудяват. Казарменият порядък също. И когато някой ми заговори за носенето на оръжие като безалтернативно и едва ли не разбиращо се като начин да се защитим от своеволията и престъпността, се питам - ще разформироваме ли МВР?
Моля мислещите с нашивки първо да бъдат разжалвани... Иначе мислят само в една посока - там, накъдето е насочено дулото.
