Що е то неизбежната отбрана

Ако попитате 10 съвсем случайно подбрани български граждани докъде точно се простира допустимата (само)отбрана при извършено срещу тях нападение, вероятността да получите адекватен отговор в поне 8 от случаите е минимална.

Темата е доста проблемна у нас, а самото неразбиране в обществото за това какво е допустимо и какво не, прави въпросът само още по-сложен. А за да разбереш как седят нещата, най-често ти трябват поне някакви минимални правни познания - нещо, с което не всеки може да се похвали у нас.

За сметка на това цялостното усещане по темата за сигурността остава крайно песимистично - сякаш законът поставя така нещата, че е по-добре да се оставиш да те оберат и набият, отколкото да отвърнеш със сила, защото не знаеш с какви обвинения ще те погнат след  това.

Подобно усещане е логично, с оглед на факта, че медиите обсъждат този проблем предимно в онези случаи, когато се е стигнало до най-крайната ситуация - убийство - подобно в случаите с иконописеца Йордан Опиц и с пловдивския лекар Иван Димитров.

И при двамата имаше момента влизане с взлом с цел кражба и последвало убийство на крадеца. И двата случая предизвикаха огромен отзвук, както и силна обществена подкрепа за извършилите убийство Опиц и Димитров. Вторият случай дори доведе до предложените от групата на "Обединените патриоти" промени в Наказателния кодекс, които разширяват обхвата на неизбежната отбрана. Законопроектът им стоя "на трупчета" в Народното събрание близо 1 година, преди да бъде приет на първо четене на 8 май с подкрепата на управляващите.

На пръв поглед, промените звучат разумно от гледна точка на обществените настроения и цялата несигурност по темата. От една страна, се разширява обхватът на неизбежната отбрана, а от друга - дават повече конкретност върху условията и обстоятелствата.

Ако досега чл. 12, ал. 3 от Наказателния кодекс гласи: "Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище", то при приемане на промените текстът ще се промени на: "Няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, когато: 1) нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище; 2) нападението е насочено срещу живота, здравето, половата неприкосновеност на отбраняващия се или другиго, и е извършено от две или повече лица, от въоръжен човек или нощем".

За да разберем какво се има наистина предвид тук, първо трябва да уточним какво точно е неизбежната отбрана и къде лежат нейните допустими граници.

Според НК за неизбежна отбрана говорим, когато има действие (или бездействие), с което се защитават държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се от непосредствено противоправно нападение, чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

Иначе казано, когато има нападение, нарушаващо закона (включително и просто при бой), срещу някого - независимо срещу вас, или срещу трети човек, имате право да се намесите и да предотвратите въпросното нападение. Въпросът обаче е как. Именно затова отговаря алинея 2 от същия този член 12.

Чл. 12, ал. 2: "Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението."

Ако предотвратите престъпление, но и на свой ред извършите такова спрямо нападателя, причинявайки телесна повреда или дори убийство, подлежите на наказателно преследване. И именно това е тънкият момент - къде се тегли чертата на допустимото, къде е това съответствие на характера и опасността на нападението?

Затова е поставена и въпросната алинея 3, която да показва онези моменти, в които да използваш насилие е в рамките на приемливото. Досега текстовете даваха картбланш при случаи на проникване в дома ви с взлом или с насилие, когато здравето и животът на нападнатите са застрашени.

В предлаганите промени този режим се облекчава, позволявайки на жертвите в доста повече случаи да се уповават на грубата сила, за да защитят себе си, здравето си и сексуалната си неприкосновеност (или тези на околните), независимо от това дали нападателят е проникнал в дома им с взлом, през отворен прозорец или е накарал собственика да му отвори чрез измама или заплаха.

Това обаче създава някои проблеми според експертите.

Още преди година, когато беше внесен проектът на "Обединени патриоти", Наказателната колегия на Върховния касационен съд излезе с експертна позиция срещу приемането на поправката. Мотивите на магистратите тогава бяха, че самата законова рамка не се нуждае от промяна, а от разясняване за гражданите. И промените в НК няма да решат този проблем, а напротив - има вероятност дори да направят нещата още по-объркани.

Според върховните съдии промените загърбват принципа за съразмерност при защитата, цитиран по-горе, създавайки по този начин предпоставки за отблъскване на нападение чрез ненужни убийства или причиняване на тежки увреждания при всяко нападение, без да се прави преценка на характера и опасността му.

Към момента законът поставя нещата така, че при случай на употреба на сила при защита от нападение с нанесени поражения върху нападателя, властите задължително да правят проверка дали защитата е била съответна на нападението. Подобно нещо е абсолютно наложително, за да се избегнат случаи, в които някой може да бъде застрелян нощно време, след като е ударил шамар. Според магистратите прокарваните промени създават вратичка, която позволява използваната сила при неизбежната отбрана да превиши многократно рисковете при нападението.

От ВКС дават няколко примера, при които промените на "Патриотите" ще доведат до изкривяване на правото.

Ако е налице нападение от двама невъоръжени (може и да са деца) срещу трима души (двама от тях са въоръжени с ножове), то нападнатите имат право да убият. Ако пиян човек с нож атакува трезвен човек, въоръжен с огнестрелно оръжие, то разстрелът на пияния също ще се окаже "допустима отбрана" в хипотезата на новите промени. Подобна е ситуацията при евентуално нападение нощем от нетрениран човек срещу друг, който е шампион по бойни спортове.

Иначе казано - може да се превиши допустимата неизбежна отбрана, когато нападащата страна надвишава значително по сила и има реална опасност за живота и здравето или когато самата обстановка не позволява ясна преценка за ситуацията - например, когато е вечер, при пристъп на паника и т.н.

Законът би допуснал дори убийството на човек, който вече е обезвреден, особено ако инцидентът се случва  вечерно време.

Законът е над всички и трябва да се грижи за всички. Дори това да значи да се грижи и за живота на нападател, който просто си е намерил майстора. Целта на тези законови рамки е да не позволяват на нападнатия да взема нещата в свои ръце и да раздава кърваво правосъдие. Според магистратите новите промени пренебрегват този принцип.

Още миналата година, когато текстовете бяха внесени, тогавашният шеф на правната комисия в парламента и настоящ правосъден министър Данаил Кирилов коментира, че няма никаква нужда от промяна в НК и всички проблеми се коренят в неразбирането на обществото по въпроса. Главният прокурор Сотир Цацаров  допълни, че част от предложенията противоречат на конституцията и вече са били отхвърлени от Конституционния съд (с решение от 19 от 1997 г.).

Такова единомислие на институциите у нас се среща доста рядко. И все пак никой не може да отрече, че проблем по темата съществува.

От ВКС със сигурност са прави за едно - липсва достатъчно информираност сред гражданите по темата, а случаи на нападения и агресивни прояви са прекалено чести. Предложените промени в Наказателния кодекс са спорни, но те са продиктувани от нуждата на самите граждани от повече сигурност, от нуждата да вярват, че ако станат жертва на нападение, законът ще ги защити, а нападателят ще бъде наказан.

Такава вяра в момента липсва, както доказват множество социологически проучвания. Затова много хора - особено онези, които са най-уязвими от нападенията (по-възрастни, живеещи по селата и в малките населени места) - не разчитат нито на защитата на полицията, нито на справедливото наказание от страна на съда срещу евентуалните извършители.

Това провокира настроенията за по-строги закони - когато няма вяра в прилагането им, поне да има вяра в строгостта - или за "вратички", които да позволят да се защитиш сам.

От позицията на жертвата, станала обект на нападение, е трудно да се "влезе в положение" на онзи, който пръв е посегнал или нападнал. Съответно, политическите сили могат да се възползват от създалия се гняв с популизъм.

Какво да правим тогава? Как хората да се чувстват по-сигурни и защитени, без да се налага да се превръщат в убийци в собствения си дом?

Просто решение няма. Няма и как да има, защото една законова промяна, дори и тя да включва рязане на крайници и бичуване на престъпилите закона, няма да помогне особено много за възвръщане на доверието в институциите - МВР, прокуратура, съд. А именно там е коренът на проблема.

Няма как без постоянни усилия за борба срещу дребната престъпност (особено в онези региони, където тя се усеща като ежедневие), без повече разяснителни кампании относно правата и задълженията по закон. Няма как да се случи без борба с корупцията на всички нива, да се възстанови това доверие. А подобно нещо ще е дълъг и доста трънлив процес, който отнема време.

Промени като тази за неизбежната отбрана са само частично и повърхностно решение. Това, което те правят обаче, е да повдигнат темата. А това само по себе си е важна крачка напред.